Видин (област)

Област Видин
Области в България
Област Видин на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Северозападен район за планиране
Областен център	Видин
Площ	3033 km²
Население	72 754 души (31 декември 2022 г.)
Общини	Белоградчик • Бойница • Брегово • Видин • Грамада • Димово • Кула • Макреш • Ново село • Ружинци • Чупрене
БВП (2021)	915 000 000 лв.
МПС код	BH
Официален сайт	www.vidin.government.bg
[[Файл:{{{карта2}}}|250п|border|Административно деление на областта]]
Административно деление на областта
Видин в Общомедия

Файл:Vidin Oblast map.PNG

Административно деление на Област Видин

Област Видин е една от 28-те области на България. Тя е разположена в северозападната част на страната. Заема площ 3 032,9 км² и има население 121 465 души (2007). Административен център е град Видин.

Физическа география

Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (Шаблон:Coor dm), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (Шаблон:Coor dm), билото на Стара планина на юг (Шаблон:Coor dm) и околностите на село Динково на изток (Шаблон:Coor dm).

На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток - с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад - със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km - по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропусквателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Релеф

Областта включва четири основни морфографски зони, като средната надморска височина нараства от североизток на югозапад. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m и предимно алувиално-ливадни почви. Основната част от територията на областта попада в Дунавската равнина с преобладаващо черноземни почви. Тя има средна надморска височина 150-200 m и достига на югозапад до склоновете на предбалканските ридове.

Между Дунавската равнина и същинска Стара планина се намира най-западната част на Предбалкана. Той заема ивица с ширина 10-20 km разположена в направление северозапад-югоизток. Включва ридовете Връшка чука и Белоградчишки венец и долините на протичащите там реки. В Предбалкана почвите са предимно сиви горски. Районът е известен с характерните денудирани антиклинали и скални образувания като Белоградчишките скали. Югозападно от Салашко-превалското понижение се намира западният дял на Стара планина. В Област Видин се намира и неговата най-висока точка - връх Миджур (2168 m). Почвите са кафяви горски, по билните части - планинско-ливадни. Планината се пресича от два високи прохода, Белоградчишкия проход и Свети Никола, които в наши дни не се използват, заради трудната си достъпност и липсата на контролно-пропусквателни пунктове на българо-сръбската граница.

Води

Цялата територия на Област Видин се намира във водосборния басейн на река Дунав. Въпреки че преминават само по границата на областта, тя е единствената плавателна река в България, а водите ѝ се използват за напояване в крайбрежните низини. Втора по големина река е Тимок, 15 km от долното течение на която служи за граница между България и Сърбия, като в този участък няма значителни притоци. Третата по големина река е Лом, която извира под връх Миджур, преминава през югозападната част на областта и я напуска при село Динково. Сред реките в нейния водосборен басейн са Стакевска и Чупренска река. Притоци на Дунав, намиращи се изцяло в Област Видин са Арчар, Видбол, Войнишка река, Делейнска река.

Най-голямото естествено езеро в Област Видин и най-голямото вътрешно езеро в страната - Рабишкото. В миналото низините край река Дунав са били силно заблатени, но в средата на 20 век са изкуствено отводнени, за да се ограничи разпространението на маларията и земите да се използват за земеделие. По-големи язовири в областта са Дреновец, Полетковци, Делейна.

Климат

Климатът в Област Видин е умерен континентален, планински в по-високите части на Стара планина. Средните юлски температури са около 20°C, а средните януарски - около 0°C, като температурите са по-ниски с нарастване на надморската височина. Годишното количество на валежите е 500-600 mm в равнините до 1000-1200 mm във високите части на Стара планина. През лятото преобладават северозападните ветрове, а през зимата - североизточните.

Флора и фауна

В равнинните части на Област Видин повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Повечето гори се намират в Предбалкана и Стара планина. Те са предимно широколистни от дъб, бук и ясен, в по-ниските части от габър, а в по-високите - иглолистни гори от смърч, ела и бор.

Опазване на околната среда

В Област Видин се намира един от 16-те биосферни резервати в България - Чупрене.

История

Древност

В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.

Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.

Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие

Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи - язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.

През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.

През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.

След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, около 1356 Иван Александър създава Видинско царство под властта на своя син Иван Срацимир. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.

През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи - до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.

Население

Брой, прираст и структура

Населението на Област Видин е около 121 000 души (2007), което я прави областта с най-малко жители в България. Тя е и третата най-рядко населена област (40 души/km²) след Софийска област и Област Ловеч. Населението е много неравномерно разпределено в рамките на самата област. 49% от жителите живеят в град Видин, 63% - в Община Видин и 78% - в четирите крайдунавски общини (Брегово, Ново село, Видин и Димово). В останалите 7 общини живеят едва около 27 000 души.

Средната гъстота на населението е 40 души/km², значитело по-ниска от средната за страната.

От 60-те години на 20 век населението на Област Видин бързо намалява. Това се дължи на емиграцията, главно към София, и на застаряването на населението и свързаните с него ниска раждаемост и висока смъртност. В селски общини като Чупрене, Бойница и Ружинци смъртността достига до 30‰, а раждаемостта е около 5‰. Във всички общини естественият прираст е отрицателен. В последните години на 20 век емиграцията от областта се компенсира от преселването в нея на възрастни хора от София и други големи градове. Подобна миграция се наблюдава и от градовете към селата в рамките на самата област.

Градското население в областта е 64%. По-голям от средния е делът на градското население в общините Видин (81%), Белоградчик (77%), Грамада (72%) и Кула (68%), а по-нисък - в общините Брегово (44%) и Димово (29%). В останалите 5 общини цялото население живее в села.

Селищна мрежа

Вижте още: Населени места в Област Видин

В Област Видин има 141 селища, от които 7 града. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6 селища/100 km². Освен Видин, който има 59 458 жители, останалите градове са малки - Белоградчик (6002 жители), Кула (3833 жители), Брегово (2865 жители), Дунавци (2800 жители), Грамада (1755 жители) и Димово (1396 жители). Средната населеност на градовете е 11 158 души.

От селата в Област Видин едно е с повече от 2000 жители (Арчар), 5 са с 1000 до 2000 жители (Дреновец, Градец, Покрайна, Капитановци и Ново село), 20 - с 500 до 1000 жители, 37 - с 200 до 500 жители и 54 - с 50 до 200 жители. Останалите 17 села са с по-малко от 50 жители или са напълно обезлюдени. Средната населеност на селата е 327 души.

Икономика

Транспорт

През територията на Област Видин преминава Европейски път E79, съвпадащ в този участък с Първокласен път 1. Той пресича областта от север на юг, преминавайки през Ружинци, Димово и Дунавци и завършвайки във Видин. Преминаването на Европейски път E79 през река Дунав се осъществява чрез ферибота Видин-Калафат, като в процес на изграждане е и мост над реката, втори по границата между България и Румъния (вижте Мост Видин-Калафат). В областта се намират и Второкласен път 12 (Видин-Брегово) и Второкласен път 14 (Видин-Кула-Връшка чука), както и началният участък на Второкласен път 11 (Дунавци-Арчар-Лом, продължаващ край река Дунав до Никопол). Останалите пътища са с местно значение.

Железопътните линии в Област Видин са Брусарци-Гара Орешец-Видин и нейното удължение Видин-Кошава. Линията Брусаци-Видин е свързана с румънската железопътна инфраструктура с ферибота Видин-Калафат. Очаква се, че изграждането на моста Видин-Калафат ще увеличи значението на линията.

Пристанището на град Видин е първото в българския участък на река Дунав. Сред основните му функции е обслужването на редовната ро-ро линия до град Пасау.

До края на 80-те години на 20 век край Видин функционира гражданско летище, но днес то е затворено.

Външни препратки

• Официален сайт на Областната администрация, Видин