Александър (Византийска империя): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.6.4) (Робот Промяна: pl:Aleksander (cesarz bizantyński) |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
[[la:Alexander (imperator Constantinopolitanus)]] |
[[la:Alexander (imperator Constantinopolitanus)]] |
||
[[nl:Alexander van Byzantium]] |
[[nl:Alexander van Byzantium]] |
||
[[pl:Aleksander (cesarz |
[[pl:Aleksander (cesarz bizantyński)]] |
||
[[pt:Alexandre (imperador)]] |
[[pt:Alexandre (imperador)]] |
||
[[ro:Alexandru (împărat)]] |
[[ro:Alexandru (împărat)]] |
Версия от 03:15, 22 октомври 2011
Александър | |
византийски император | |
Мозаечен портрет на император Александър | |
Управление | 912 - 913 |
---|---|
Коронация | 11 май 912 годуна |
Наследил | Лъв VI Философ |
Наследник | Константин VII Багрянородни |
Лични данни | |
Роден | ок.870
|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Василий I Македонец |
Майка | Евдокия Ингерина |
Александър в Общомедия |
Александър (гръцки: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете"), (ок. 870–913) е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина.
За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществувало съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Още деветгодишен той бил определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява големият брат Лъв VI Философ.
Възкачване
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - Константин VII Багрянородни. Както пише Стефан Цанев:
"Регент на малолетния император станал братът на Лъв VI Философ - Александър, който бил безнадежден пияница и развратник, посегнал на братовата си незаконна жена Зоя Чернооката, като успял да свали дрехата от тялото ѝ, тя обаче макар да била не по-малко прославена поклонничка на порока, не му се отдала, тогава той я прогонил съвсем гола от двореца."
Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.
Управление
Александър бил известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Прекарал по-голямата част от живота си в сянката на своя брат, дотогава нямал реална власт и опит в управлението, бил ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползвали Василица и Гаврилопул, които били от славянски произход. Императорът дори обмислял да кастрира Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
В изблик на гняв Александър отхвърлил предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно починал в константинополския дворец след преяждане и препиване, което довело до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнило пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
Литература
- Стефан Цанев "Български хроники"
- Георгий Острогорски "История на Византийската държава"
Лъв VI Философ | → | Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) | → | Константин VII Багрянородни |