Михаил I Рангаве: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| описание = византийски император |
| описание = византийски император |
||
| изображение за личността = [[File:Michael I and Theophylact.jpg|300п]] |
| изображение за личността = [[File:Michael I and Theophylact.jpg|300п]] |
||
| описание на изображението = Златен солид на Михаил I Рангаве и |
| описание на изображението = Златен солид на Михаил I Рангаве и синът му [[Теофилакт Рангаве (съимператор)|Теофилакт]] |
||
| управление = [[811]] – [[813]] |
| управление = 2 октомври [[811]] – 11 юли [[813]] |
||
| коронация = |
| коронация = |
||
| пълно име = |
| пълно име = |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
'''Михаил I Рангаве''' (гр.: ''Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές'') е [[византийски император]] от [[811]] до [[813]] г. |
'''Михаил I Рангаве''' (гр.: ''Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές'') е [[византийски император]] от [[811]] до [[813]] г. |
||
Той е син на дребен благородник, патриция Теофилакт Рангаве, адмирал на Егейската флота. Михаил Рангаве се жени за дъщерята на император [[Никифор I Геник]] |
Той е син на дребен благородник, патриция [[Теофилакт Рангаве]], [[друнгарий]] ([[адмирал]]) на Егейската флота. Михаил Рангаве се жени за [[Прокопия]], дъщерята на император [[Никифор I Геник]] и получава дворцовата длъжност [[куропалат]]. |
||
След смъртта на Никифор I в [[Върбишки проход (битка)|поражението при Върбишкия проход]] престола е зает от неговият син [[Ставракий]], който е смъртно ранен в сражението и скоро е принуден да абдикира в полза на Михаил Рангаве, коронован за император на 2 октомври 811 г. |
|||
==Управление== |
==Управление== |
||
Поддържан от традиционалистите в църквата, начело с [[Теодор Студит]], Михаил Рангаве предприема репресии срещу [[иконоборство|иконоборците]] в империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост, докато е на трона - намалява данъците, повишени при Никифор І Геник, и започва да раздава пари на знатните и на духовенството, за да спечели |
Поддържан от традиционалистите в църквата, начело с [[Теодор Студит]], Михаил I Рангаве предприема репресии срещу [[иконоборство|иконоборците]] в империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост, докато е на трона - намалява данъците, повишени при Никифор І Геник, и започва да раздава пари на знатните и на духовенството, за да спечели подкрепа. |
||
През 812 |
През 812 г. прави политическа отстъпка като признава императорската титла на [[Карл Велики]] в замяна на контрола над [[Венеция]] и други градове по [[Адриатическо море|адриатическото]] крайбрежие на [[Италия]]. |
||
Въпреки неизгодното положение на |
Въпреки неизгодното положение на империята, Михаил I Рангаве продължава конфликта с [[България]]. По съвет на Теодор Студит императорът отхвърля предложението на хан [[Крум]] за мирно споразумение. В отговор на това в края на [[812]] г. Крум превзема крепостта [[Месемврия]] и настъпва в Тракия. На следващата година Михаил I предприема поход срещу българите. Първоначално постига известни успехи, но на [[22 юни]] [[813]] г. понася тежко поражение в [[Версиникия (битка)|битката при Версиникия]], вероятно поради измяна на голяма част от войските му, които напускат сражението водени от стратега [[Лъв Арменец]]. Рангаве губи доверието на армията и няколко седмици по-късно Лъв Арменец се обявява за император. Михаил Рангаве е детрониран и изпратен в манастир, където остава до края на живота си. |
||
[[Image:Michael I (Byzantine Emperor).jpg|thumb|left|170px|Михаил I Рангаве]] |
[[Image:Michael I (Byzantine Emperor).jpg|thumb|left|170px|Монета на Михаил I Рангаве]] |
||
Тъй като е прието, че [[евнух]] не може да бъде законен [[василевс]], синовете на бившия император са скопени, с което губят претенциите си за трона. Един от тях по-късно става патриарх на Константинопол под името [[Игнатий Константинополски|Игнатий]]. |
Тъй като е прието, че [[евнух]] не може да бъде законен [[василевс]], синовете на бившия император са скопени, с което губят претенциите си за трона. Един от тях по-късно става патриарх на Константинопол под името [[Игнатий Константинополски|Игнатий]]. |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки и литература== |
||
{{Commonscat|Michael I Rhangabes}} |
{{Commonscat|Michael I Rhangabes}} |
||
* [http://istorianasveta.eu/pages/posts/mixail-i-rangave-811---813-856.php Михаил I Рангаве (811 - 813)] |
|||
* Leslie Brubaker, John F. Haldon: ''Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History.'' Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7. |
* Leslie Brubaker, John F. Haldon: ''Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History.'' Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7. |
||
Версия от 21:08, 18 февруари 2015
Михаил I Рангаве | |
византийски император | |
Златен солид на Михаил I Рангаве и синът му Теофилакт | |
Управление | 2 октомври 811 – 11 юли 813 |
---|---|
Лични данни | |
Роден | ок. 770
|
Починал | |
Семейство | |
Брак | Прокопия |
Михаил I Рангаве в Общомедия |
Михаил I Рангаве (гр.: Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813 г.
Той е син на дребен благородник, патриция Теофилакт Рангаве, друнгарий (адмирал) на Егейската флота. Михаил Рангаве се жени за Прокопия, дъщерята на император Никифор I Геник и получава дворцовата длъжност куропалат.
След смъртта на Никифор I в поражението при Върбишкия проход престола е зает от неговият син Ставракий, който е смъртно ранен в сражението и скоро е принуден да абдикира в полза на Михаил Рангаве, коронован за император на 2 октомври 811 г.
Управление
Поддържан от традиционалистите в църквата, начело с Теодор Студит, Михаил I Рангаве предприема репресии срещу иконоборците в империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост, докато е на трона - намалява данъците, повишени при Никифор І Геник, и започва да раздава пари на знатните и на духовенството, за да спечели подкрепа.
През 812 г. прави политическа отстъпка като признава императорската титла на Карл Велики в замяна на контрола над Венеция и други градове по адриатическото крайбрежие на Италия.
Въпреки неизгодното положение на империята, Михаил I Рангаве продължава конфликта с България. По съвет на Теодор Студит императорът отхвърля предложението на хан Крум за мирно споразумение. В отговор на това в края на 812 г. Крум превзема крепостта Месемврия и настъпва в Тракия. На следващата година Михаил I предприема поход срещу българите. Първоначално постига известни успехи, но на 22 юни 813 г. понася тежко поражение в битката при Версиникия, вероятно поради измяна на голяма част от войските му, които напускат сражението водени от стратега Лъв Арменец. Рангаве губи доверието на армията и няколко седмици по-късно Лъв Арменец се обявява за император. Михаил Рангаве е детрониран и изпратен в манастир, където остава до края на живота си.
Тъй като е прието, че евнух не може да бъде законен василевс, синовете на бившия император са скопени, с което губят претенциите си за трона. Един от тях по-късно става патриарх на Константинопол под името Игнатий.
Външни препратки и литература
- Михаил I Рангаве (811 - 813)
- Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.
Ставракий | → | император на Византийската империя (811 – 813) | → | Лъв V Арменец |