Ръж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръж
Ear of rye.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Secale Ръж
вид: S. cereale Ръж
Научно наименование
Уикивидове Secale cereale
Linnaeus, 1753

Ръжта (Secale cereale) е продоволствена селскостопанска култура, от зърното на която се приготвя хляб. Ръжта е от семейство Житни, в което влизат и редица подобни растения като пшеница, ечемик, ориз и други. Тя е едногодишно тревисто растение, чиито зърно на външен вид много наподобява на пшениченото. Ръжта обаче е по-висока, има по-заострена форма, а ръжените житни класове имат по-голям обем от пшеничените. Представлява кръстосаноопрашваща се култура и цъфти с отворени плеви. Освен за производството на ръжено брашно, ръжта може да се използва за направата на бира, уиски, водка или да се дава като фураж. Ръжта е важна продоволствена култура, особено за районите с по-неблагоприятни климатични условия за отглеждането на пшеница.

История[редактиране | edit source]

Ръжта е един от няколко вида зърнени култури, които могат да се срещнат като диворастящи растения в централна и източна Турция. Култивирана ръж е намерена в неолитни археологически находища от Турция, като например прекерамичния неолитен обект Can Hasan III [1]. Находките потвърждават наличието на овъглени семена от ръж в най-ниските пластове на разкопките, които са датирани от около 6600 година пр.н.е. (некалибрирано радиовъглеродно датиране) [2]. Една от възможните теории за предполагаемия път на ръжта от Мала Азия към Европа, включва и Балканите [3], но липсват ясни доказателства за това, датирани от неолитната епоха. Най-ранните доказателства за наличието на ръж на Балканския полуостров са от бронзовата епоха - Гърция[4] и бивша Югославия[5]. Друга теория включва възможен път през Кавказ, през северните части на Каспийско море и към централна и източна Европа[6]. Това донякъде се потвърждава от археологически разкопки в Украйна, датирани от неолита, където са намерени доказателства за наличие на ръж [7]. Липсват категорични доказателства за присъствието на ръж в археологични обекти в Европа до началото на бронзовата епоха - около 1800 - 1500 пр.н.е. [8].

Твърде е вероятно, ръжта да навлиза първоначално в Европа, като примес към различни видове пшеници, а едва в по-късен етап да започва целенасоченото и култивиране. Въпреки, че има археологически данни за семена от ръж в римски селища около Рейн, Дунав, Британските острови, Плиний Стари споделя, че ръжта е "много бедна храна и единствено служи за отблъскване на глада" и се смесва с пшеница за да се "смекчи горчивия и вкус, и дори тогава е неприятна за стомаха" (Плиний, "Естествена история", 18.40).

През средновековието, ръжта се отглежда в централна и източна Европа, като е основна зърнена култура за повечето области около френско-германската граница и северно от Унгария.

Ботаническа характеристика[редактиране | edit source]

Листни влагалища при ръж
Цъфнала ръж
Съцветия на ечемик, пшеница и ръж (от ляво на дясно)
Ръжени зърна

Ръжта е едногодишно тревисто растение. Съществуват и изкуствено създадени многогодишни сортове. Посевната ръж, нормално е диплоидна (2n = 14), но в резултат на селекция изкуствено са създадени сортове, които са тетраплоидни (2n = 28). При тетраплоидната ръж масата на зърното е увеличена многократно. За разлика от повечето зърнени култури, при ръжта се наблюдава кръстосано опрашване [8] - т.е. с помощта на вятъра тичинковия прашец се разпръсква до съседни растения.

Коренова система[редактиране | edit source]

Ръжта притежава брадата коренова система, която прониква на дълбочина до около 1,2—2 m, поради което може да понася песъчливи почви. Благодарение на високата физиологична активност на кореновата система, бързо усвоява полезни вещества от трудноразтворими съединения.

Стъбло[редактиране | edit source]

Стъблото на ръжта е право и кухо, разделено посредством възли на 5 или 6 междувъзлия. Върхът на последното междувъзлие е покрит с мъх. На височина, в зависимост от сорта, стъблото достига от 70 до 220 cm. Въпреки, че е с добре развита хиподерма е склонно към полягане. Възелът на братене на ръжта се изнася непосредствено под повърхността на почвата на дълбочина 1 - 2 cm.

Лист[редактиране | edit source]

Листата са линейно издължени, достигащи на дължина между 15 и 30 cm и на ширина между 1,5 — 2,5 cm. В основата на листната пластинка се разполага късо езиче, което скоро след формирането си изсъхва и опадва. Горната повърхност на листа често е покрита с множество власинки, което придава относителна устойчивост при недостиг на влага и е приспособление към живот върху песъчливи почви. Покрити са с восъчен налеп и са със синкавозелен цвят.

Съцветие[редактиране | edit source]

На върха на стъблото се разполага съцветието — единичен, леко приведен сложен клас. В долната част на съцветието, стъблото е покрито с лек мъх. По форма класовете биват призматични, плоски, пирамидални и вретеновидни, а по плътност са редки, средноплътни и плътни. По дължина класът варира от 10 до 18 cm. Глумите са тесни, със скъсен кил и са по-къси. Цветните плеви не покриват напълно зърното, затова то лесно се рони.

Зърно[редактиране | edit source]

Зърното е удължено, заострено в двата края и сплеснато отстрани с коремна бразда и власинки на върха. Зърната в средната част на класа са най-едри и най-тежки. Цветът им е зелен, кафяв или жълт и зърното зависи от багрилното вещество, което е съсредоточено в алейроновия слой. Зеленият цвят на зърното се обуславя от хлорофила, а жълтият и кафявият - от ксантофила. Обвивката на зърното съставлява 3 - 4% от общата му маса. Масата на 1000 зърна е в рамките на 18 - 39 g.

Особености на културата[редактиране | edit source]

Ръжта расте добре върху доста по-бедни почви, отколкото другите близки земеделски култури. Поради тази причина, ръжта е ценен ресурс за области, където почвите са песъчливи или торфени. Ръжта може да понася студ, значително по-добре от пшеницата и ечемика. По-голяма част от насажденията от ръж се заемат от т.нар. зимна ръж, която се засажда и започва да расте през есента. През пролетта растението се развива и формира зърно [9].

Производство[редактиране | edit source]

Световни производители
на ръж за 2005
(милиона тона)
Флаг на Русия Русия 3,630
Флаг на Полша Полша 3,359
Флаг на Германия Германия 2,812
Флаг на Беларус Беларус 1,250
Флаг на Украйна Украйна 1,190
Флаг на Китай Китай 0,748
Флаг на Канада Канада 0,366
Флаг на Турция Турция 0,260
Флаг на Чехия Чехия 0,193
Флаг на САЩ САЩ 0,191
Флаг на Австрия Австрия 0,163
Общо за света 13,3
Източник: ФАО [10]

В световен мащаб, през края на 20-ти век, ежегодно са засявани около 200 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия, Беларус и Украйна, около 50 млн се засяват в Полша и Германия и т.н. Следователно, тази култура е била разпространена в по-северни климатични области, с леки и кисели почви.

Добив на пшеница в световен мащаб

В началото на 21-век, добивът на ръж рязко намалява, като например производството на ръж в Русия, намалява от 13,9 млн. тона през 1992 година до едва 3,6 млн. тона през 2005 година. Подобни са данните на ФАО за редица други държави: Полша — от 5,9 млн. тона през 1992 до 3.4 млн. тона през 2005; Германия — от 3.3 млн. тона до 2.8 млн. тона; Беларус - от 3.1 млн. тона до 1.2 млн. тона; Китай - от 1.7 млн. тона до 0.6 млн. тона; Казахстан - от 0.6 млн. тона до 0.02 млн. тона.

По данни от 2005 година, ръж се отглежда предимно в Източна, Централна и Северна Европа. Основните площи, където се засява ръж са от северна Германия, през Полша, към Украйна, Беларус, Литва, Латвия, към централна и северна Русия. Ръж се отглежда още и в Северна Америка (в Канада и САЩ), Южна Америка (Аржентина, Бразилия), както и в редица други страни като Турция, Казахстан и северен Китай.

По-голяма част от добитата ръж се консумира локално, а едва малка част се изнася към съседни страни, но не и като част от световна търговия.

Добив на ръж в България[редактиране | edit source]

Тъй като ръжта има по-слаб продуктивен потенциал от пшеницата, в България площта ѝ е системно измествана от основната полска култура и е намаляла от 1939 г. (2,3 млн дка) поне 50-кратно. Намаляването на стопанския интерес рефлектира върху изоставянето на селекционната работа с тази култура, поради което от много години в България няма селекционирани нови сортове ръж и най-често се засява румънския сорт Данае. Средният добив за страната не превишава 150 кг/дка.

Значението на ръжта в българското земеделие е недооценена и възможностите ѝ не са използвани. Тя е култура, която се отглежда по-успешно от пшеницата в ниските планински райони, тъй като понася кисели почви, по-малко взискателна е към предшественика, има добра самопоносимост и може да се отглежда като монокултура, както и силно потиска плевелите.

Технология на отглеждането[редактиране | edit source]

Ръжта не е много взискателна към предшественика като най-добри предшественици за отглеждане на ръж са ранните и средно ранните картофи, ленът, рапицата, пролетният овес и едногодишните смески за фураж. Подходящи предшественици за отглеждане на ръж са фасулът, соята, грахът и граховите смески, фият и фиевите смески, лещата и нахутът, както и торените окопни (царевица, слънчоглед, тютюн). Обработката на почвата за отглеждане на ръж е както при пшеницата, но трябва да се извърши рано, за да улегне добре почвата. Културата не понася прясно изорана и неулегнала почва, тъй като кълновете на ръжта са със слаба пробивна способност. При улягане на почвата след сеитбата те се изтощават, растенията отслабват след зимата и посевите остават редки. Мощната коренова система на ръжта е с добра усвояваща способност и дава възможност да приема трудноподвижни хранителни вещества. Схемата на торене е сходна с тази на пшеницата. Пролетното подхранване трябва да се извърши рано, понеже нарастването е интензивно. За сеитба се използуват семена ръж от последната реколта. Брати предимно през есента и заради това трябва да се засява преди пшеницата и ечемика не по-късно от 15 октомври. Засява се редово на 10 - 15 cm междуредово разстояние с норма от 400 - 500 кълняеми семена на 1 m2. Дълбочината на сеитбата е около 3 cm., а успоредно с това се и валира.

През пролетта ръжта бързо нараства и успява да се справи в конкуренцията с плевелите, като оставя почвата след себе си чиста от плевели. Ръжта обикновено страда от плевели през есента. По отношение на влагата критични се оказват фазите вретене и най-вече изкласяване и наливане на зърното. След узряването ръжта лесно се рони, поради факта че зърната не са добре обвити от цветните плеви. Най-подходящ момент за жътва е в края на восъчна до пълна зрелост[11][12].

Болести и неприятели по ръжта[редактиране | edit source]

Мораво рогче при ръж
Клас на ръж с пашкул на пеперуда
Синя жлъчка и полски мак заплевили ръжена нива

Вредители по ръжта са главно ларви на насекоми, принадлежащи към разред Пеперуди - например Axylia putris, Apamea sordens, Agrotis segetum.

Болести[13][14]:

  • Мораво рогче (Claviceps purpurea (Fr.) Tul.) Болестта се проявява по време на цъфтеж и след това до узряване. Заболяването се забелязва при някои от цветчета, които отделят жълтеникава течност в продължение на няколко дни. По-късно на същите места, вместо нормални зърна се образуват по-едри роговидни склероции. Отначало те са меки и по-светло оцветени, а след това стават твърди, често надлъжно напукани, роговидно извити, тъмновиолетови отвън и бледожълти отвътре. Склероциите са по-едри от зърната и достигат дължина до 4 cm дължина и затова стърчат извън плевите на класа. Освен че намалява добивите на културата, моравото рогче е опасно за здравето хората и за животните, тъй като склероциите съдържат някои опасни за здравето алкалоиди, като ергометрин и ерготамин, които предизвикват отравяне, наречено ерготизъм[15].
  • Листен пригор (Rhynchosporium secalis (Oudem. Davies)) Проявява се в поява на продълговати, надлъжни, в началото синьо-зелени, а по-късно сиви петна, оградени с тъмнокафяв венец. Отначало петната се появяват по долните листа. Болестта се проявява още през есента и се разпространява на хармани през периода на вретенене.
  • Кафява ръжда (Puccinia reconditа f. sp. Recondita) Проявява се в поява на елипсовидни, разпръснати ръждивокафяви уредосори от горната страна на листата. В края на вегетацията от долната страна на листата се образуват тъмнокафяви до черни телиосори.
  • Базично гниене (Fusarium culmorum (W. G. Smith.) Sacc.) По базите на централното стъбло и братята се образуват неправилни кафяви надлъжни петна, които преливат в здравата тъкан. При влажно врече във вътрешността на стъблото и по повърхността на петната се развива розов мицел.
  • Снежна плесен (Monographella nivalis (Schaffnit) E. Muller) Заболяването се проявява при едновременната комбинация на неблагоприятни абиотични и биотични фактори. Наблюдава се в края на зимата, след продължителна дебела снежна покривка върху силно израснали още от есента посеви. Под нея растенията дишат, но не фотосинтезират, вследствие на което те се изтощават, отслабват и се нападат от различни почвенообитаващи, слабо патогенни или сапрофитни гъби. При частични повреди най-младите листенца остават здрави и такива растения се развиват впоследствие слабо, изостават и дават по-малки класове и по-дребни или спаружени зърна[16].

Неприятели:

  • Обикновен житен бегач (Zabrus tenebrioides Goeze). Вредата върху растенията е от ларвите и възрастните насекоми, но за добива значение имат главно повредите от ларвите. Вредата се изразява в прегризване на кълновете под земята, а след поникването и на листата и младите стъбла.
  • Овесена листна въшка (Sitobion avenae L.). Въшките смучат сок от листата, стъблата и класовете. Силно нападнатите растения формират по-малък брой и недохранени зърна.
  • Обикновена житна въшка (Schizaphis graminum Rond). Смучат сок основно от горната и долната страна на листата. При масово нападение образуват големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Нападнатите от насекомите листа избледняват, пожълтяват и загиват.
  • Rhopalosiphum maidis (F.). Въшките от този вид смучат сок от долната и горна страна на листата, но най-често това се случва в основата, и от класовете на житните растения.
  • Обикновена житна пиявица (Lema melanopa L.) и Синя житна пиявица (Lema lichenis Voet.). Вредят възрастните насекоми и ларвите. Бръмбарите изгризват двата епидермиса и паренхима на листата във вид на тесни и дълги прозорчета между нерватурата, а ларвите унищожават само горния епидермис и паренхима. Повредените листа побеляват и при силно нападение изсъхват, развитието на растенията се забавя, а добивът от зърно намалява.
  • Шведски мухи (Oscinella frit L., Oscinella pusilla Meig.). Ларвите се хранят с конуса на нарастване на стъблата. Нападнатите стъбла спират да се развиват и изсъхват. Повредените зърна нямат качества и количеството на зърното намалява и съответно се снижават добивите.
  • Пшеничен трипс (Haplothrips tritici Kurd.). Повредите се причиняват основно от възрастните насекоми, които смучат сок от листата и класовете по време на вретенене, изкласяване и цъфтеж. Частта от класа в мястото на смученето побелява, остава недоразвита и класчетата не формират зърна или образуват слаби, спаружени зърна. Ларвите смучат сок от плевите и цветните части на зърното. Повредените зърна не се наливат.

Плевели:

Ръжта в хералдиката[редактиране | edit source]

Ръжта в културата[редактиране | edit source]

Text-x-java-source.svg Ангел Каралийчев - „Ръж“ 0000

Първият сборник от разкази на Ангел Каралийчев е наречен „Ръж“. Той излиза от печат през 1924 година[17]. Книгата е със сребристи корици и е илюстрирана от Александър Жендов[18].

Източник на храна и суровина[редактиране | edit source]

Ръж
(Rye)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 7 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.316 mg (26%)
Рибофлавин (B2) 0.251 mg (19%)
Ниацин (B3) 4.27 mg (27%)
Пантотенова к-на (B5) 1.456 mg (29%)
Пиридоксин (B6) 0.294 mg (23%)
Фолиева к-на (B9) 38 μg (10%)
Кобаламин (B12) 146.1 μg (6088%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.85 mg (6%)
Витамин K 5.9 μg (5%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 24 mg (2%)
Желязо, Fe 2.63 mg (33%)
Магнезий, Mg 110 mg (28%)
Фосфор, P 332 mg (47%)
Калий, K 510 mg (11%)
Натрий, Na 2 mg (0%)
Цинк, Zn 2.65 mg (24%)
Мед, Cu 0.367 mg (41%)
Манган, Mn 2.577 mg (112%)
Селен, Se 13.9 μg (25%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[19]

Ръженият хляб, в сравнение с пшеничения, има по-тъмен цвят (поради наличието на ензима тирозиноза), по-малък обем, специфичен аромат и вкус. Той съдържа по-малко протеини, поради което се приема за диетичен[20]. В ръжта се съдържа минимални количества глутен, което я прави неподходяща за консумация от лица, болни от цолиакия.

Ръжената слама е по-груба, поради което намира широко приложение за постеля на продуктивните животни и за приготвяне на покривни рогозки. По химически състав се доближава до дървесината и може да бъде използвана в целулозната промишленост. Като груб фураж не се приема с охота от преживните животни.

Различни видове ръжени хранителни продукти

Макар ръжта да се отглежда главно за производството на хляб и се използва широко за тази цел, то значителна част от световното производство се дава и като храна за животните. Макар по химичен състав да е доста сходна с този на пшеницата обикновено ръжта не е така вкусна на животните, както другите житни зърнени фуражи. В случаите когато се дава като единствен концентриран фураж или в извънредно големи количества причинява храносмилателни разстройства. Най-добре се приема от овцете, по-малко от говедата. Не е удачна за изхранване на коне свине и кокошки. Даването на ръж в големи количества за птици може да действа като силно слабително и така да се отрази зле върху продуктивността им[21].

От ръжта се произвежда пиво и водка[22]. Ергометринът добит от заразена ръж с мораво рогче се използва като активна субстанция в редица лекарствени препарати използвани в хуманната и ветеринарната медицина[23].

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Ръж в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
Wikispecies-logo.png Уикивидове (таксономия)
  • Rolf Schlegel: Rye cytogenetics and breeding (Secale cereale L.) Rye cytogenetics. // Rolf Schlegel. Посетен на 2011-02-01.
  • Rolf Schlegel: Genes, markers, and linkage data of rye (Secale cereale L.) Rye gene map. // Rolf Schlegel. Посетен на 2010-09-17.
  • Rolf Schlegel: Current List of Wheats with Rye and Alien Rye introgression. // Rolf Schlegel. Посетен на 2010-09-17.
  • Rolf Schlegel: Plant breeding updates Plant Breeding Updates. // Rolf Schlegel. Посетен на 2010-09-17.
  • Growing Rye hosted by the UNT Government Documents Department

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hillman, G. C. (1978) On the origins of domestic rye - Secale cereale: the finds from aceramic Can Hasan III in Turkey. Anatolian Studies 28, 157-174
  2. Behre, Karl-Ernst (1992) The history of rye cultivation in Europe. Veget. Hist. Archaeobot., 1:141-156
  3. Körnicke F.A. (1885) Secale cereale L. Der Roggen. In: Körnicke FA, Werner H 8eds) Handb Getreidebau 1:115-128
  4. Kroll HJ (1983) Kastanas. Prähist.Archäol. Südosteuropa
  5. Kroll HJ, Borojevic K. (1988) Einkorn von Feudvar, Vojvodina, Jugoslawien. Praehist. Z. 63:135-139
  6. Helbæk H (1971) The origin and migration of rye, Secale cereale L.
  7. Pashkevich GA (1991) Paleoethnobotanical finds from the territory of the Ukrainia, Uk. Acad. Sci.
  8. а б Daniel Zohary and Maria Hopf, Domestication of plants in the Old World, third edition (Oxford: University Press, 2000), p. 75
  9. http://www.botany.hawaii.edu/faculty/wong/BOT135/LECT12.HTM
  10. Major Food And Agricultural Commodities And Producers - Countries By Commodity
  11. Отглеждане на ръж - технология, agronet.bg
  12. Ръж–вижте каква е технологията на отглеждане, agro-consultant.net
  13. Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
  14. МЗХ, Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-житните култури, pdf-формат, (Достъп от 21.12.2012)
  15. Мораво рогче по ръжта и другите житни растения, agronet.bg
  16. Изтощаване (снежна плесен) на зимните житни култури, agronet.bg
  17. Трагичната история на Ангел Каралийчев
  18. Ангел Каралийчев, :: Земята на българите :: Майчина сълза ::
  19. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  20. Ръж, cvetya.com
  21. Франк Морисън. Фуражи и хранене на селскостопанските животни, том 1 Основи на храненето и фуражи. София, ДИ "Земиздат", 1969.
  22. Славянският чар на водката, в-к „Сега
  23. Ергометрин, G02AB03