Административно деление на Република Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статистически региони в Република Македония

Административното деление на Република Македония е на 80 общини и град Скопие като самостоятелна единица на местно самоуправление. То е установено съгласно Закона за териториална организация и местно самоуправление от 2004 година. Последната промяна е от 2013 г., когато към община Кичево са присъединени по-малките общини Вранещица , Другово, Заяс и Осломей , които престават да съществуват

Столицата Скопие има статут на сборен административен център с ранг на обединена Скопска община, като включва 10 градски общини: Аеродрум, Бутел, Гази баба, Гьорче Петров, Карпош, Кисела вода, Сарай, Център, Чаир и Шуто Оризари.

По население най-голямата община (извън Скопие) в Република Македония е Община Куманово със 105 484 жители, а най-малката е Община Вевчани само с 2 433 жители.

По площ най-голямата община (пак извън Скопие) е Община Прилеп с площ от 1 194 км², а най-малката е Община Чаир с площ от 3,5 км².

На по-високо ниво Република Македония е разделена на 8 статистически региона: Вардарски, Източен, Пелагонийски, Положки, Североизточен, Скопски, Югоизточен и Югозападен регион.

Списък на общините в Република Македония[редактиране | edit source]

Административно деление на Република Македония

1. Арачиново

2. Берово

3. Битоля

4. Богданци

5. Боговине

6. Босилово

7. Бървеница

8. Валандово

9. Василево

10. Вевчани

11. Велес

12. Виница

13. Врабчище

14. Вранещица (до 2013)

15. Гевгели

16. Гостивар

17. Градско

18. Дебър

19. Дебърца

20. Царево село

21. Демир капия

22. Демир Хисар

23. Дойран

24. Долнени

25. Другово (до 2013)

26. Желино

27. Заяс (до 2013)

28. Зелениково

29. Зърновци

30. Белимбегово

31. Йегуновце

32. Кавадарци

33. Карбинци

34. Кичево

35. Конче

36. Кочани

37. Кратово

38. Крива паланка

39. Кривогащани

40. Крушево

41. Куманово

42. Липково

43. Джумайлия

44. Маврово и Ростуша

45. Каменица

46. Брод

47. Могила

48. Неготино

49. Новаци

50. Ново село

51. Осломей (до 2013)

52. Охрид

53. Петровец

54. Пехчево

55. Пласница

56. Прилеп

57. Пробищип

58. Радовиш

59. Ранковце

60. Ресен

61. Росоман

62. Свети Никола

63. Скопие

64. Сопище

65. Старо Нагоричане

66. Струга

67. Струмица

68. Студеничани

69. Теарце

70. Тетово

71. Вапа

72. Чашка

73. Чешиново-Облешево

74. Чучер

75. Щип

Регион Община Административен център Площ Население (2002)
Вардарски
Region Vardarski.png
Велес Велес 518 55 108
Градско Градско 291 3 760
Демир Капия Демир Капия 312 4 545
Кавадарци Кавадарци 998 38 741
Неготино Неготино 414 19 212
Росоман Росоман 133 4 141
Чашка Чашка 727 7 673
Източен
Region Iztochen.png
Берово Берово 597 13 941
Виница Виница 432 19 938
Царево село Царево село 423 17 505
Зърновци Зърновци 52 3 264
Карбинци Карбинци 231 4 012
Кочани Кочани 357 38 092
Джумайлия Джумайлия 166 2 858
Каменица Каменица 189 8 110
Пехчево Пехчево 208 5 517
Пробищип Пробищип 326 16 193
Свети Никола Свети Никола 483 18 497
Чешиново-Облешево Облешево 133 7 490
Щип Щип 583 47 796
Пелагонийски
Region Pelagoniyski.png
Битоля Битоля 790 95 385
Демир Хисар Демир Хисар 480 9 497
Долнени Долнени 418 13 568
Кривогащани Кривогащани 88 6 150
Крушево Крушево 190 9 684
Могила Могила 255 6 710
Новаци Новаци 755 3 549
Прилеп Прилеп 1 198 76 768
Ресен Ресен 549 16 825
Положки
Region Poloshki.png
Боговине Боговине 141 28 997
Бървеница Бървеница 164 15 855
Врабчище Врабчище 157 25 399
Гостивар Гостивар 375 81 042
Желино Желино 201 24 390
Йегуновце Йегуновце 174 10 790
Маврово и Ростуша Ростуша 856 8 618
Теарце Теарце 137 22 454
Тетово Тетово 262 86 580
Североизточен
Region Severoiztochen.png
Кратово Кратово 375 10 441
Крива паланка Крива паланка 482 20 820
Куманово Куманово 432 105 484
Липково Липково 270 27 058
Ранковце Ранковце 240 4 144
Старо Нагоричане Старо Нагоричане 515 4 840
Скопски
Region Skopski.png
Аеродрум Аеродрум (квартал) 72 009
Арачиново Арачиново 38 11 597
Бутел Бутел (квартал) 36 154
Гази баба Гази баба (квартал) 92 72 617
Гьорче Петров Гьорче Петров (квартал) 63 41 634
Зелениково Зелениково 177 4 077
Белимбегово Белимбегово 97 15 894
Карпош Карпош (квартал) 21 59 666
Кисела вода Кисела вода (квартал) 43 57 236
Петровец Петровец 222 8 255
Сарай Сарай (квартал) 230 35 408
Сопище Сопище 223 5 656
Студеничани Студеничани 276 17 246
Център Център (квартал) 9 45 412
Чаир Чаир (квартал) 53 64 773
Чучер Чучер 215 8 493
Шуто Оризари Шуто Оризари (квартал) 6 22 017
Югоизточен
Region Yugoiztochen.png
Богданци Богданци 114 8 707
Босилово Босилово 143 14 260
Валандово Валандово 331 11 890
Василево Василево 231 12 122
Гевгели Гевгели 484 22 988
Конче Конче 233 3 536
Ново село Ново село 257 11 567
Радовиш Радовиш 502 28 244
Дойран Стар Дойран 129 3 426
Струмица Струмица 311 54 676
Югозападен
Region Yugozapaden.png
Вевчани Вевчани 35 2 433
Дебър Дебър 85 19 542
Дебърца Белчища 423 5 507
Вапа Вапа 107 6 519
Кичево Кичево 838 56 734
Брод Брод 875 7 141
Охрид Охрид 392 55 749
Пласница Пласница 54 4 545
Струга Струга 469 63 376

През март 2013 г. към община Кичево са присъединени следните четири дотогавашни общини (данните в горната таблица за Кичево са за обединената община след 2013):

Община Административен център Площ Население (2002)
Вранещица Вранещица 109 1 322
Другово Другово 383 3 249
Заяс Заяс 161 11 605
Осломей Осломей 137 10 420

История[редактиране | edit source]

След 1944 година броят на общините в днешна Република Македония е променян многократно. През 1955 година Народна Република Македония е разделена на 80, по-късно - на 73 общини. Съгласно административните реформи от 1957 и 1962 година общините са 61, а в 1967 г. са намалени на 32. От 1976 до 1996 броят на общините е 34 плюс град Скопие като самостоятелна единица. През 1996 година са създадени 124 общини.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Шапуриќ, Зоран. Кроењето на општините бара темелни истражувања, в. "Дневник", година VII, број 1997, 9 ноември 2002, с. 19.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.