Направо към съдържанието

Дългоноси мечета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дългоноси мечета
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Енотови (Procyonidae)
род:Дългоноси мечета (Nasua)
Научно наименование
Storr, 1780
Дългоноси мечета в Общомедия
[ редактиране ]

Дългоноси мечета (Nasua) са род коати от семейство Енотови. Два допълнителни вида коати, известни като планински коати, са поставени в рода Nasuella.

Външно представителите на Nasua се различават от Nasuella по това, че са по-едри и имат по-големи кучешки зъби,[1] но предварителните генетични доказателства (последователности на цитохром b) предполагат, че двата рода трябва да се обединят.[2] Други генетични изследвания показват, че най-близките роднини на коатите са олинго (род Bassaricyon),[3][4][5] от които са се отделили преди около 10,2 милиона години.[5]

Подобно на други представители на Енотови,[6] дългоносите мечета са всеядни. Тяхната диета се състои предимно от насекоми (включително техните ларви), паяци и други безгръбначни, както и случайни дребни гръбначни животни, открити, докато енергично търсят храна, с чувствителните си носове към земята, в постеля от горски листа. На остров Баро Колорадо, Панама, където коати са изследвани най-подробно,[7][8] диетата им включва и обилни количества плодове според сезона, като смокини (Ficus insipida) и сливи (Spondias mombin).

Дългоноси мечета включва два вида:

Име Изображение Разпространение
Белоносо коати (N. narica) Линей, 1766 Югозападни Съединени щати (южно Ню Мексико, Аризона), Мексико, Централна Америка и северозападна Колумбия[9][10]
Южноамериканско коати (N. nasua) Линей, 1766 Южна Америка

Анализът на секвенирана ДНК показва, че линиите на N. narica и N. nasua са се разделили преди около 5,6 милиона години.[5]

Коатито от остров Козумел е признат за трети вид, но мнозинството учени го третират като подвид на белоносото коати, N. narica nelsoni.[11][12][13]





Nasua narica





Nasuella meridensis



Nasuella olivacea





Nasua nasua



  1. Emmons, Louise. Neotropical Rainforest Mammals, A Field Guide. 2nd. Chicago, University of Chicago Press, 1997. ISBN 978-0-226-20721-6. OCLC 35686100. с. 153–154.
  2. Helgen, K. M. и др. Taxonomic boundaries and geographic distributions revealed by an integrative systematic overview of the mountain coatis, Nasuella (Carnivora: Procyonidae) // Small Carnivore Conservation 41. August 2009. с. 65–74. Архивиран от оригинала на 2014-01-16.
  3. K.-P. Koepfli и др. Phylogeny of the Procyonidae (Mammalia: Carvnivora): Molecules, morphology and the Great American Interchange // Molecular Phylogenetics and Evolution 43 (3). 2007. DOI:10.1016/j.ympev.2006.10.003. с. 1076–1095.
  4. Eizirik, E. и др. Pattern and timing of diversification of the mammalian order Carnivora inferred from multiple nuclear gene sequences // Molecular Phylogenetics and Evolution 56 (1). 2010-02-04. DOI:10.1016/j.ympev.2010.01.033. с. 49–63.
  5. а б в Helgen, K. M. и др. Taxonomic revision of the olingos (Bassaricyon), with description of a new species, the Olinguito // ZooKeys (324). 2013-08-15. DOI:10.3897/zookeys.324.5827. с. 1–83.
  6. Patent, D.H. (1979). Raccoons, coatimundis and their family. Holiday House, New York
  7. Kaufmann, J.H. (1962). Ecology and social behavior of the coati, Nasua narica on Barro Colorado Island, Panama. Univ. of California Publications in Zoology 60:95-222.
  8. Russell, J.K. (1982). Timing of reproduction by coatis (Nasua narica) in relation to fluctuations in food resources. In: The Ecology of a Tropical Forest. Seasonal Rhythms and Long-term Changes. E.G. Leigh, Jr., A. S. Rand, D. M Windsor (eds). Smithsonian Inst. Press, Washington, D.C.
  9. Gompper, Matthew E. (23 June 1946), "Nasua narica", Mammalian Species (487): 2, doi:10.2307/3504195, JSTOR 3504195
  10. de la Rosa, Carlos L.; Nocke, Claudia C. (2000). A Guide to the Carnivores of Central America: Natural History, Ecology, and Conservation. University of Texas Press. p. 82. ISBN 978-0-292-71605-6.
  11. Kays, R. (2009). White-nosed Coati (Nasua narica), pp. 527-528 in: Wilson, D.E., and R.A. Mittermeier, eds. (2009). Handbook of the Mammals of the World. Vol. 1, Carnivores. ISBN 978-84-96553-49-1
  12. Decker, D.M. (1991). Systematics Of The Coatis, Genus Nasua (Mammalia, Procyonidae) Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine.. Proceedings of the Biological Society of Washington 104: 370-386
  13. Reid, Fiona A. A Field Guide to the Mammals of Central America and Southeast Mexico. 1997. ISBN 978-0-19-506400-1. OCLC 34633350. с. 259–260.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nasua в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​