Сятища: Разлика между версии
Ред 49: | Ред 49: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
[[Файл:Macedonia Greek Costume Siatista.JPG|дясно|мини|150п|Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг]] |
|||
[[Файл:Statis Siatista.jpg|дясно|мини|150п|Евангелос Статис]] |
[[Файл:Statis Siatista.jpg|дясно|мини|150п|Евангелос Статис]] |
||
[[Файл:TheodorosNatsinas.jpg|дясно|мини|150п|Теодорос Нацинас]] |
[[Файл:TheodorosNatsinas.jpg|дясно|мини|150п|Теодорос Нацинас]] |
Версия от 08:49, 8 май 2013
Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5 642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия на Гръцката православна църква.
География
Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг.
История
В Османската империя
Смята се, че Сятища е основан преди Сисани - в 16 век. В края н 17 век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани. В 1710 година е отворено гръцко училище.[1] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[2]
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[3]
В 19 век Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в санджак Серфидже (Сервия) на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:
„ | Градчето се състои от две махали - Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[7]
Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[8] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[9] В Сиатиста през ХІХ век живеят и българи.Интересно е че по това време тук е имало сръбско училище ,което несъмнено е било създадено за тях. Българин е известния местен зограф Димитър Йоанович Зузура (Димитър Молер,Димитър Попгеоргиев).Подписващ се като произхождащ "от Сечища".От него са известни гравюри датиращи от 1812 година.Той е и спомосъществувател на книгите издавани от Христофор Жефарович,както и на Йоаким Кърчовски. В града има музей посветен на творчеството му.[източник? (Поискан преди 4249 дни)]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.
Личности
- Родени в Сятища
- Шаблон:GRC-флаг Александрос Росиос (1917 - 2005), гръцки революционер
- Шаблон:GRC-флаг Александрос Папапавлу, гръцки учен и дипломат
- Шаблон:GRC-флаг Арис Вудурис (1927 - 1990), гръцки бизнесмен и издател
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Завирас (1744 - 1804), гръцки учен
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Лазару Люлякис (Γεώργιος Λιουλιάκης του Λαζάρου, 1890 - 1914), гръцки андартски деец, известен като капитан Дуграс (Καπετάν Ντόγρας), четник на Павлос Мелас[10]
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Милонас (Γεώργιος Μυλωνάς, 1881 - 1910), гръцки андартски деец, четник на капитаните Пердикас, Вардас, Скундрис, Воланис. Участва в сраженията при Прекопана, Лехово, Неред, Бабчор. Умира в 1911 година след сблъсък с турци при Вайпеш (Дафнеро)[11]
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Ньоплиос, гръцки революционер
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Папазолис (1725 - 1775), гръцки революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Русис, гръцки учен от 18 век
- Шаблон:GRC-флаг Георгиос Сфикас (1874 - 1917), гръцки учител, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Шаблон:GRC-флаг Димитриос Каракасис (1734 - 1804), гръцки учен, лекар
- Шаблон:GRC-флаг Евангелос Статис, гръцки андартски капитан[12]
- Шаблон:GRC-флаг Зосим II (? - около 1748), охридски архиепископ
- Шаблон:GRC-флаг Йоанис Трамбадзис (1813 - 1890), гръцки търговец и благотворител
- Шаблон:GRC-флаг Йоанис Турундзияс (? - 1824), гръцки революционер
- Шаблон:GRC-флаг Шаблон:SRB-флаг Константин Варжи (26 март 1724 - 21 януари 1784), търговец и дарител, починал в Бела църква[13]
- Шаблон:GRC-флаг Куяс Христос ( Κούγιας Χρήστος), гръцки андартски деец, в 1906 година става четник на капитан Николаос Андрианакис. Участва в сражението при Калевища. Убит е от турци в Одре[14]
- Шаблон:GRC-флаг Лазарос Кутулас, гръцки андартски капитан
- Шаблон:GRC-флаг Леонидас Папапавлу (1866 - 1913), гръцки учител, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Шаблон:GRC-флаг Братя Маркидис Пулиу, гръцки печатари
- Шаблон:GRC-флаг Шаблон:BGR-флаг Марко Павлов (1784 - 1864), български фармацевт, основател на първата аптека в Търново
- Шаблон:GRC-флаг Маркос Нацинас (р.1925), гръцки политик, депутат и министър от ПАСОК
- Шаблон:GRC-флаг Михаил Дукас, гръцки просвещенски от 18 век
- Шаблон:GRC-флаг Михаил Папагеоргиу (1727 - 1796), гръцки просвещенски философ
- Шаблон:GRC-флаг Нерандзиос Матрапезопулос, гръцки учен
- Шаблон:GRC-флаг Николаос Аргириадис (1812 - 1892), гръцки учен
- Шаблон:GRC-флаг Николаос Папаниколау (1883 - 1933), гревенски митрополит от 1924 до 1933 година
- Шаблон:GRC-флаг Павлос Нерандзис (? - 1911) (капитан Пердикас), гръцки революционер
- Шаблон:GRC-флаг Партениос Галяс (1860 - 1921), валовищки епископ
- Шаблон:GRC-флаг Спиридон Дардалис, гръцки андартски деец
- Шаблон:GRC-флаг Талия Флора-Каравия (1871 - 1960), гръцка художничка
- Шаблон:GRC-флаг Теодорос Манусис (1793 - 1858), гръцки учен, историк
- Шаблон:GRC-флаг Теодорос Нацинас (1872 - 1949), гръцки просветен деец
- Шаблон:GRC-флаг Теохарис Турундзияс (1776 - 1798), гръцки революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис
- Шаблон:GRC-флаг Трендафилос Самарас, гръцки андартски капитан
- Шаблон:GRC-флаг Филипос Зигурис (1865 - 1951), гръцки общественик
- Шаблон:SRB-флаг хаджи Яня Костич (? - 10 май 1870, Бела църква), сръбски търговец и дарител[15]
- Починали в Сятища
- Шаблон:GRC-флаг Евангелос Коропулис (? - 1908), гръцки революционер
Литература
- Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
- Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.
- ↑ www.siatistanews.gr
- ↑ www.siatistanews.gr
- ↑ Συλλογή Φωτογραφιών
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 3.
- ↑ www.siatistanews.gr
- ↑ Српски биографски речник, том 5.
|