Црешнево (община Брод)
Тази статия е за поречкото село. За велешкото вижте Црешнево (община Чашка). За селото в България вижте Црешново.
| Црешнево Црешнево | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ | |
  Црешнево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 169 души (2002) |
| Пощенски код | 6533 |
| Црешнево в Общомедия | |
Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Црешнево административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крапа е посочено два пъти – веднъж като част от Прилепска каза под името Црешново (Tzreschnovo) като село с 45 домакинства и 188 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Тършнево (Tarschnévo) с 35 домакинства и 138 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Црешново е населявано от 505 жители българи християни.[2]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Црешнево има 30 български къщи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Црешнао е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Црешнево има 65 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Црешнео има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешнево като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители – 168 македонци и 1 сърбин.[8]
В Црешнево има три църкви – „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от 1898 година, манастирската „Света Троица“ и „Свети Никола“, чийто темелен камък е поставен на 5 август 2000 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[9] „Свети Никола“ е изградена върху основите на стара средновековна църква, която според запазените фрагменти от стенописи е от ХVІ век.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Црешнево
Димитър, деец на сръбската въоръжена пропаганда, четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г.,[11] в 1911 година с месечна сръбска заплата две лири[12]- Димо, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[12]
- Иван, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири[12]
- Йован Црешневец (Јован Црешњевац), деец на сръбската пропаганда, убит на 8/26 авгурст 1914 г. при Скачинци[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75 и 94 – 95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 75. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140.
- ↑ а б в Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
- ↑ Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 43.
