Земен вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Proteles cristatus)
Земен вълк
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Proteles
вид:Земен вълк (P. cristata)
Научно наименование
Sparrm., 1783
Разпространение
Земен вълк в Общомедия
[ редактиране ]

Земният вълк (Proteles cristatus) е неголям хищник от семейство Хиени, единствен представител в род Proteles. Разпространен е единствено в Африка. Прилича на родствената му ивичеста хиена, но е с по-малки размери и е плахо животно с потаен начин на живот.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина на тялото без опашката: 80 cm
  • Дължина на опашката: 30 cm
  • Височина при холката: 50 cm
  • Маса: 7 до 15 кг

Прилича на Ивичестата хиена, но тялото му е по-дребно, муцуната е с остри черти, ушите са заострени; през тялото му минават вертикални ивици, а по гърба и тила има дълга грива. Зъбите (с изключение на кучешките зъби, които използва за отбрана) и челюстите не са толкова здрави и за разлика от Ивичестата хиена има не четири, а пет пръста на предните си лапи. Козината е в жълтобели и кафяви тонове с черни ивици. Земните вълци в южната част на континента са склонни да бъдат по-малки (около 9-10 kg) от тези в източната част (около 14-15 kg).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Земният вълк се среща в южните и източни части на Африка. В Южна Африка (Южна Ангола, Южна Замбия и Югозападен Мозамбик) живеят животните от подвид Proteles cristatus cristatus, а в Източна (Танзания, Уганда, Кения, Сомалия) и Североизточна Африка (Етиопия, Судан, египетското крайбрежие на Червено море) – от подвид Proteles cristatus septentrionalis.

Среща се предимно в песъчливите равнини; също и в саваната и в скалистите местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Земният вълк е активен през нощта, през деня се крие в дупката си. Живее поединично, но няколко женски и техните малки могат да обитават една бърлога. Често живее в близост до мравояди, понякога дори споделят едно жилище, макар че по принцип имат много малко общо помежду си.

Две анални жлези секретират мускус, който използват за маркиране на територия, за общуване с други представители на своя вид и, подобно на скунксовете, за отбрана. Мъжките маркират територията си по-често от женските. Натрапниците прогонва без да се стига до директни сблъсъци. Когато се чувства застрашен, козината му настръхва. Най-големите му врагове в природата са лъвовете, леопардите, хиените и питоните. Територията му варира в зависимост от хранителните ресурси и е между 1 до 4 km2.

Разравя леко земята, където търси своята любима плячка – термитите от род Trinervitermes. Бърлогата на земния вълк обикновено е близо до места, където има такива термити. Понякога се храни и с термити от други родове – Odontotermes, Macrotermes, Hodotermes. За разлика от други насекомоядни бозайници като мравоядите например, земният вълк не може да копае в земята и чака термитите да излязат на повърхността, след което ги хваща с дългия си лепкав език и ги поглъща. Един земен вълк може за един ден да унищожи 30 000 термита. В краен случай се храни с други насекоми, мишки и птичи яйца. Може да бъде видян да се навърта около мърша, но не яде нея, а ларвите на бръмбарите, личинките на мухите и форми на други насекоми. През зимата хранителните ресурси рязко намаляват и масата на земния вълк може да спадне до 20%. През сухия сезон много малки измират от недостиг на храна.

Размножаване и жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Моногамни животни. Размножителният период е по различно време в годината в зависимост от местоположението на вида. Южните популации раждат малките си обикновено в периода октомври-декември. Женската се разгонва през юни-юли и е в това положение 1 – 3 дена. Въпреки че са моногамни, доминиращите мъжкари могат да се чифтосват с женски от други територии. Чифтосването продължава до 4 часа.

Бременността трае 59 – 61 дена, според някои източници – 90 – 110 дена. Ражда 2 – 4 малки, най-много 6, в дупка, която често се оказва изоставена от друго животно. Родителите са моногамни и отглеждат потомството заедно. Мъжкият брани бърлогата от хищници. Малките излизат за първи път от бърлогата на 1 месец, но остават трайно в нея до навършването на 4 месеца. На 9-седмична възраст започва да тършува за храна около бърлогата. На 12 седмици придружават родителите си, когато те излизат на лов, но не се отдалечават на повече от 500 метра от бърлогата си. На 4 месеца майката ги отбива напълно и малките могат да ловуват сами в границите на семейната територия. Малките обикновено остават в родната територия докато навършат 1 година. Достига полова зрялост на 1,5 години. В плен е достигал 13-годишна възраст.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Не е смятан за застрашен в природата вид. Местни хора понякога убиват животното заради месото и кожата му. Една от най-големите опасности пред земния вълк е програмата за контрол на вредителите, по която се пръска отрова по вредните насекоми.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Proteles cristata (Sparrm., 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.