Горно Каленик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.
| Горно Каленик Άνω Καλλινίκη | |
  Горно Каленик  Горно Каленик  Горно Каленик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 247 души (2021 г.) |
Горно Кàленик (на гръцки: Άνω Καλλινίκη, Ано Калиники, до 1926 година Άνω Κάλενικ, Ано Каленик[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 6 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес) в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Каляник-и баля с 11 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Горно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кальник като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Горно Каленик като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Каленик (Kalénik) е село с 90 домакинства и 254 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 72 български семейства (364 души).[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно и Горно Каленик има 394 жители българи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Каленик е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[8]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 328 българи екзархисти.[10]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото. Намерени са няколко пушки и револвери.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата на следващата година Горно Каленик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Калник има 40 къщи славяни християни.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Ано Калиники.[13]
На 20 май 1931 година няколко души от Горно Каленик са осъдени за убийство на поляка Тодор Чантовски, бивш гръцки андарт. Според левия гръцки печат процесът е режисиран. От обвинените трима – Тодор Манов, Георги Петков и Стоян Палафа, са осъдени на смърт и екзекутирани през август, а един е осъден на доживотен затвор. Анри Барбюс, председателят на Лигата за борба против войните и за мир, изпраща процес до премиера Елевтериос Венизелос.[14]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дамар Ливади[16] | Νταμάρ Λιβάδι | Гефира | Γέφυρα[17] | местност на ЮЗ от Горно Каленик и на ИЮИ от Долно Клещино[16] |
| Кутлине | Κούτλινε | Гуди | Γουδί[17] | |
| Гусаица[16] | Γκουσάτσια | Калиникиотико | Καλληνικιώτικο[17] | реката на Горно Каленик, ляв приток на Сакулева[16][18] |
| Корията[16] | Κοριέτα | Дасос | Δάσος[17] | местност на ЮИ от Горно Каленик[16] |
| Змиярница[16] | Σμιάρνιτσα | Фидотопос | Φιδότοπος[17] | местност на З от Горно Каленик[16] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 326 души
- 1920 – 309 души
- 1928 – 423 души
- 1940 – 500 души
- 1951 – 551 души
- 1961 – 506 души
- 1971 – 303 души
- 1981 – 333 души
- 2001 – 325 души
- 2001 – 275 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Каленик
Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33—38.
- Hill, Р. The Dialect of Gorno Kalenik. Slavica Publishers. Columbus, Ohio, 1991, 255 p.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Прекръстена и на Лемос като част от община Арменово.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
| |||||||||||||||||||||||
