Направо към съдържанието

Малък вечерник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък вечерник
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Вечерници (Nyctalus)
вид:Малък вечерник (N. leisleri)
Научно наименование
(Kuhl, 1817)
Разпространение
Малък вечерник в Общомедия
[ редактиране ]

Малките вечерници (Nyctalus leisleri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северна Африка, Европа и Централна Азия, от западните части на Хималаите до Мадейра и Канарските острови. В България се срещат в цялата страна, макар и рядко.[3]

Малкият вечерник е средно голям прилеп с дължина на тялото с главата 58,0-65,5 mm, размах на крилата 280-320 mm и маса 11-20 g. Цветът му е кафяв, по-тъмен по гърба и по-светъл по корема, а ушите и летателните мембрани са почти черни. Живее в хралупи на дървета, по-рядко в сгради, като предпочита широколистни гори. В някои части на ареала извършва сезонни миграции. Колониите през лятото се състоят главно от женски, а през зимата са смесени.[3]

При полет малкият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 22 kHz. [4] Храни се с летящи насекоми, главно бръмбари, които улавя в полет.[3]

  1. Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малък вечерник. Посетен на 21 февруари 2012
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 254-256.
  4. Nyctalus leisleri - Science for Nature Foundation