Малък вечерник
Малък вечерник | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Kuhl, 1817) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Малък вечерник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Малките вечерници (Nyctalus leisleri) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северна Африка, Европа и Централна Азия, от западните части на Хималаите до Мадейра и Канарските острови. В България се срещат в цялата страна, макар и рядко.[3]
Малкият вечерник е средно голям прилеп с дължина на тялото с главата 58,0-65,5 mm, размах на крилата 280-320 mm и маса 11-20 g. Цветът му е кафяв, по-тъмен по гърба и по-светъл по корема, а ушите и летателните мембрани са почти черни. Живее в хралупи на дървета, по-рядко в сгради, като предпочита широколистни гори. В някои части на ареала извършва сезонни миграции. Колониите през лятото се състоят главно от женски, а през зимата са смесени.[3]
При полет малкият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 22 kHz. [4] Храни се с летящи насекоми, главно бръмбари, които улавя в полет.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Малък вечерник. Посетен на 21 февруари 2012
- ↑ а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 254-256.
- ↑ Nyctalus leisleri - Science for Nature Foundation