Тодор Светослав

Тодор Светослав
цар на България
Управление	1300-1322
Наследник	Георги II Тертер
Лични данни
Роден	около 1270 г.
Починал	1322 г.
Семейство
Династия	Тертеровци
Баща	Георги I Тертер
Майка	Мария Тертер
Бракове	Ефросина (Енкона) Теодора Палеологина
Тодор Светослав в Общомедия

Тодо̀р Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 г. до 1322 г. Управлението му се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи Българско царство.

Биография преди възкачване на престола

Тодор Светослав е син на Георги I Тертер и Мария Тертер. Предполага се, че е роден в началото на 70^-те години на 13 век. През 1279 г. с византийска помощ на трона в Търново се възкачва Иван Асен III. Главният му съперник - Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в Никея като заложници. След бягството на Иван Асен III (1280), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към 1284-1285 г. Тодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на тесалийския севастократор Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от 1284 г. Георги Тертер I получава отново съпругата си, но Светослав остава заложник. Друго българско пратеничество оглавено от патриарх Йоаким III успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Тодор Светослав и дъщерята на великия стратопедарх Синадин, който впоследствие не се осъществява.

След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.. Скоро става отново заложник, този път при татарския хан Ногай, тъй като, неуспявайки да устои на монголо-татарските набези и натиск, Георги I Тертер се признава за васал на Златната орда. В татарски плен царският син прекарва ок. 15 години. След загубата на трона от страна на баща му Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай Ефросина (извънбрачна дъщеря на Михаил VIII Палеолог) урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение.

След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му Чака и претендента Токтай. Чака губи и заедно със жена си (дъщеря на Георги I Тертер) и Тодор Светослав се отправя към България. Успява да завладее престола в Търновград, но скоро е свален чрез преврат от зет си, Светослав, който се провъзгласява за цар на българите - 1300 г.

Управление

Укрепване на престола

По искане на Токтай Чака е екзекутиран и главата му изпратена на хана в Крим. Отношенията със Златната орда са уредени успешно. България не само отново става независима държава, но има определени териториални придобивки. В границите на държавата е включена Бесарабия, чак до Маврокастро на устието на р. Днестър. Наред с отстраняването на татарската заплаха, от първостепенно значение за Тодор Светослав става ликвидирането на вътрешната опозиция. Противник на младия цар става търновският патриарх Йоаким III . Срещу патриарха са повдигнати обвинения, че подпомагал татарите. Царят заповядал да го хвърлят от крепостната стена.

Борба срещу претендентите за царската власт

Укрепването на Българската държава не съвпада с интересите на Византия. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, император Андроник II Палеолог организира през 1301 г. поход срещу цар Тодор Светослав. Начело на византииската войска е поставен Михаил, син на Константин Асен, което трябвало да придаде законност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът бил помолен за намеса от страна на търновската аристокрация, претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.

Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор Радослав, брат на Смилец. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу Крънското деспотство. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Тодор Светослав, Елтимир. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тодор Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I в България, Светослав му поверява управлението на един град.

Война с Византия

През 1304 г. Тодор Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна Стара планина. Царят завзема и много черноморски градове: Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза. Двете армии се срещат край Бургас, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат във битката, която българите печелят. Византийският хронист Георги Пахимер приема, че разгромът на гърците се дължи на случайно рухналия мост. Съвременните български историци смятат, че става дума за капан устроен от българските войски. Крайният резултат от битката при река Скафида е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към Одрин.

През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около Сливен и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Тодор Светослав отново ги завзема. При превземането на Созопол е пленен цариградският патриарх Йоан ХІІ Козма. Царят и деспот Алдимир нахлуват в тракийските владения на Византия. През 1305 г. византийската дипломация успява да разстрои съюза между царя и крънския деспот Алдимир (неуспешни опити в тази насока са правени още през 1304 г.), използвайки връзката на вдовицата на Смилец с дъщеря ѝ Марина - съпруга на Алдимир. Научавайки за измяната на чичо си, Тодор Светослав предприема изненадващо нападение над Крънското десотство, което преминава под пряката му власт.

На следващата 1306 г. 16 000 алани, недоволни от византийския император, се обръщат към Тодор Светослав с молба да им даде убежище в България. Царят се съгласява и изпраща отряд от 1000 души, за да подпомогнат бягството им. При опита да преминат на българска територия аланите са нападнати от каталаните (Каталанска компания) и разгромени.

Отчитайки боеспособността на каталунските наемници и конфликта им с византийските власти, царят започва преговори с предводителя им Беренгар дьо Рокафорт, предлагайки му да премине на българска страна. Светослав му обещава женитба със сестра си, вдовицата на Чака. Преговорите не дават положителен резултат. Предполага се, че са осуетени от византийската дипломация.

Към края на 1306 г. царят започва мирни преговори с Византия. Андроник II умишлено бави решението си, поради нежелание да се примири със загубата на черноморските градове. Тодор Светослав изпраща две галери със зърно в гладуващия Константинопол и с това печели симпатиите на населението му, което оказва известен натиск върху императора да приеме мирните предложения. През 1307 г. е подписан договор между България и Византия, скрепен с брак на Тодор Светослав с дъщерята на Михаил IX Палеолог. Споразумението узаконява териториалните придобивки на царя от 1304-5 г.

Мирни години

България след войната с Византия - 1307 г.

През останалата част от управлението си Тодор Светослав се стреми да поддържа мир със съседите си. Традиционно добрите отношения със Венецианската република са запазени, за което се съди по споменаването на цар Тодор Светослав в списъка на приятелски настроените към Венеция владетели. През 1315-1316 г. е отбелязан конфликт между генуезката колония в Кафа и Българското царство по повод нарушаване правата на генуезците от страна на българските власти. След като царят протака преговорите, а накрая изобщо ги игнорира, генуезките власти забраняват на своите поданици да търгуват с българските пристанища и им позволяват да нападат и ограбват българи. На следващата година търговските отношения са възстановени.

Към 1310-1311 г. на държавно посещение в Търново пристига сръбският крал Стефан Милутин. Влошените заради прогонването на сестрата на Тодор Светослав (Анна Българска) от сръбския престол през 1299 г. българо-сръбски отношения са подобрени.

Няма преки сведения за контактите между Българското царство и Видинското деспотство. Поради липса на данни за военни конфликти помежду им се приема, че цар Тодор Светослав и деспот Шишман подържат мир.

В последните години на своето управление Тодор Светослав активизира политиката си спрямо Византия. Повод за това е конфликтът между Андроник II Палеолог и внука му Андроник III Палеолог, възникнал след смъртта на Михаил IX в 1320 г. Българският цар изпраща на Андроник III отряд от 300 тежко въоръжени конници, предвождани от военачалника Мартин. Той предлагал съюз и допълнителни войски. Младият император отказва помощта му, подозирайки, че истинските намерения на царя са да го плени. Същевременно на два пъти татарски дружини извършват грабежи в земите на империята, минавайки необезпокоявано през Българското царство.

Тодор Светослав Тертер умира през 1322 г. от естествена смърт и е наследен от своя син, Георги II Тертер.

Семейство

Тодор Светослав е женен за Ефросина, дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има син, Георги II Тертер. След нейната смърт (ок. 1305 г.) през 1308 г. царят се жени за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил IX Палеолог. От този брак няма деца.

Източници

• „История на България. Том III - Втора българска държава“ - Издателство на БАН, 1982 г.
• Андреев, Йордан, „Българските ханове и царе VII-XIV век“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988 г.
• Чолпанов, Б., Гюзелев, В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство