Портал:История на България/Избрана личност

Седмица 7

Стефан Стамболов

Стефан Николов Стамболов (наричан от европейски политици и журналисти "Българският Бисмарк") е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и Априлското въстание през 1876.

След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от наемни убийци и три дни след това умира от раните си. още »

Седмица 8

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство. ...още »

Седмица 9

Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател на България в 43-тото (1926-1928), 44-тото (1928-1930) и 45-тото (1930-1931) правителство.

Андрей Ляпчев е роден в град Ресен, Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Седмица 10

Атанас Буров

Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Той е сред ръководителите на Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено народно събрание и в V (1911) Велико народно събрание.

През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор от т. нар. Народен съд. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954.Още...

Седмица 11

Анна-Мария Равнополска-Дийн

Анна-Мария Равнополска-Дийн е световноизвестна българска арфистка, композиторка и музиколожка.

Родена в София. Учи в софийското музикално училище и консерватория. Продължава обучението си в Букурещката консерватория. Завършва образованието си в Университета на Индиана в Блумингтън (САЩ), където е наградена с престижната и желаната „Артист-Диплома“. Още като студентка по радио-програмата „Шоу на младите артисти“(McGraw-Hill Young Artists Showcase of WQXR) е оценена като един от водещите таланти на своето поколение

Високо оценен е и дебюта ѝ в престижната американска зала „Карнеги Хол“(Carnegie Hall). Още...

Седмица 13

Борис III

Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Роден е на 30 януари 1894 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II.

Борис ІІІ съдейства с посредническата си роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западът се съгласява Нацистка Германия да получи населената с етнически немци Судетска област от Чехословакия в замяна на "вечен мир". Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.

След началото на Втората световна война Борис ІІІ насочва България към съюз с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. Борис ІІІ отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. Той обаче се съгласява България да послужи като плацдарм на германската експанзия на Балканите. Oще...

Седмица 14

Борис I Михаил (IX век - 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г. когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другият си син Симеон. Oще...

Седмица 15

Св. Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква. Oще...

Седмица 16

Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е класически български писател, академик, смятан за патриарх на българската литература. Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Oще...

Седмица 19

Борис Христов е български певец (бас), един от най-изтъкнатите оперни изпълнители на 20 век. Мнозина музикални критици днес въз основа на гласовите данни, артистичните способности и сценично присъствие, определят Борис Христов като най-великия бас от втората половина на 20 век.

Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ - счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски. Oще...

Седмица 20

Печат на цар Симеон I Велики

Цар Симеон I Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци, маджари, сърби и хървати довеждат до най-голямото териториално разширение на България, превръщайки я в най-силната държава в Източна Европа. Управлението му е и период на културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.

При управлението на Симеон България се разпростира на територия, достигаща до Бяло, Адриатическо и Черно море, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

Седмица 21

Св. Св. Кирил и Методий; Станислав Доспевски; 1860 г.

Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са Методий и Константин Философ, създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата на базата на която с изменение на сложната графика се е развила кирилицата. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги тачи и като едни от светите Седмочисленици. Oще...

Седмица 29

Капитан Димитър Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. След Ньойския договор от 1919 г. и присъединяването на града към Румъния семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

Седмица 45

Димитър Попгеоргиев е роден през 1840 година в Берово, Малешевско в свещеническо семейство. Първоначално учи в родното си село, след което баща му го праща в гръцкото училище в Солун. През 1858 година постъпва в духовната семинария в Одеса, но не я завършва. Тук се запознава с Георги Раковски и попада под негово идейно влияние. По-късно емигрира в Сърбия и участва в Първата българска легия в Белград през 1862 година. През 1863 година постъпва като доброволец в сръбската войска.

През периода 1863 - 1876 година Димитър Попгеоргиев подържа кореспонденция и сътрудничи на Стефан Веркович. Интересен е факта, че в периода от 3 септември 1863 до 26 октомври 1865 г. при кореспонденцията с Веркович, водена изцяло от Белград, Беровски се подписва като Д. Македонски. След този период, Беровски води кореспонденцията си с Веркович от други градове и се подписва като Д.П. Георгиев. Още...