Любомир Вулович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Люба Вулович)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Вулович
Љубомир Вуловић
сръбски революционер

Роден
Починал
26 януари 1917 г. (41 г.)
Любомир Вулович в Общомедия
Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка

Любомир (Люба) Вулович (на сръбски: Љубомир Вуловић или Ljubomir Vulović) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Люба Вулович е роден на 6 януари 1876 година в Крагуевацкото село Вукосавци, Сърбия. Завършва основно образование, а след това учи в техническото военно артилерийско училище в Крагуевац. Приет е във Военната академия в Белград, която завършва през 1898 година с чин лейтенант, завършва също курс към Генералния щаб на сръбската армия. Сближава се с Драгутин Димитриевич – Апис, който го включва в заговора за организирането на Майския преврат от 1903 година срещу сръбския крал Александър Обренович. На Любомир Вулович е поставена цел да обезоръжи и плени полковник Димитри Николич, командващ Дунавската дивизия, в която служи и самият Вулович. Николич успява да избяга, но скоро след това е убит от превратаджиите.

През 1905 година Любомир Вулович се включва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония, като действа заедно с Войн Попович и Воислав Танкосич, а през 1906 година е определен за ръководител на четническия комитет във Враня. През 1907 година става началник и на полицията във Враня, център на Моравската дивизионна област, а през 1909 година адютант на командира на граничните войски подполковник Антоние Милошевич в Прокупле. През 1911 година е назначен за командир на граничните войски със седалище в Куршумлия, където се сприятелява с Велко Рамаданович и имат общи действия по отношение на сръбската пропаганда в Косово.

Люба Вулович участва в Балканската война, а след превземането на Призрен е назначен за комендант на града. След навлизането на сръбската армия в Македония, Люба Вулович отива през март 1913 година в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 година.[1] До края на войната Вулович е повишен в чин майор, а през лятото на 1913 година е назначен за началник на окръг Пащрик. Заедно с Драгутин Димитриевич – Апис ръководи организацията „Млада Босна“. В началото на Първата световна война участва в боевете на фронта срещу Австро-Унгария. През 1915 година, по време на изтеглянето на сръбските войски, се прехвърля на Корфу, като в началото на 1916 година вече се намира на Солунския фронт. Арестуван е по нареждане на регента Александър Караджорджевич, заради приятелството му с Драгутин Апис и разразилата се солунска афера, интерниран е в Бизерта, Тунис. В началото на 1917 година е върнат в Солун и на съдебен процес е доказано участието му в организацията Черна ръка, подготвяща убийството на сръбския Александър Караджорджевич. Издадена му е смъртна присъда, която е изпълнена на 13/26 януари в Солун[2][3][4][5][6].

След неговата смърт съпругата му подпомага парично Велко Рамаданович, до смъртта си през 1943 година. През 1953 година при повторно гледане на делото Вулович и другите осъдени са оправдани и реабилитирани посмъртно.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 9543236313, стр. 50.
  2. Станоје Станојевић, Енциклопедија Краљевине СХС, 1924.
  3. Деса Мијушковић, Сећања 1997.
  4. Шематизми Краљевине Србије од 1908 до 1914.
  5. Предраг Пејчић, Српска војска у Африци, од 1916 до 1918.
  6. Архив Србије, МУД – ПП 1912
  7. MacKenzie, David. The Exoneration of the „Black Hand“ 1917 – 1953, Boulder, CO, East European Monographs, 1998, p. 290.
     Портал „Македония“         Портал „Македония