Северна Америка

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Северна америка)
Северна Америка
Площ24 709 000 km²
Население599 569 250 д. души
Гъстота22.9 души/km²
Държави23
Зав. територии23
Езицианглийски,
испански,
френски
и други
ГрадовеМексико,
Ню Йорк,
Лос Анджелис,
Чикаго,
Торонто
и други
Часова зонаUTC-10 до UTC+0
Северна Америка в Общомедия

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. Разположен е изцяло в Северното полукълбо. Може да бъде описан и като северния субконтинент от целия континент Америка. Граничи на север със Северния ледовит океан, на изток с Атлантическия океан, на юг с Южна Америка и Карибско море и на запад с Тихия океан. Тъй като Гренландия се намира на Северноамериканската тектонска плоча, се приема за част от континента.

Северна Америка покрива около 24 709 000 km², което е около 16,5% от площта на сушата и 4,8% от цялата земна повърхност. Северна Америка е третият най-голям континент след Азия и Африка и четвъртият най-населен след Азия, Африка и Европа. През 2013 г. населението ѝ е било пресметнато на близо 579 000 000 души в двайсетте и три свободни държави, което е около 7,5% от населението на света.

Първите хора, населили Северна Америка, са от последната ледникова епоха, които са преминали през Берингия преди около 40 000 до 17 000 години. Смята се, че така нареченият палеоиндийски период[1] е продължил до преди около 10 000 години. Първите европейци, които стигат до Америка (ако изключим Гренландия), са викингите, стигнали тук през около 1000 г. сл. Хр. Христофор Колумб пристига през 1492 г., като предизвиква трансатлантически обмен, което води до европейска колонизация по време на Великите географски открития. Днес културните и етнически модели отразяват взаимодействието между европейските колонисти, коренното население, африканските роби, емигрантите от Европа, Азия и Южна Америка и техните потомци.

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на Северна Америка

Северна Америка е разположена изцяло в западното полукълбо и е най-крайният западен континент на Земята. Единствено Алеутският архипелаг навлиза в Източното полукълбо. Същевременно Северна Америка се намира изцяло в северното полукълбо,[2] заемаща северната част на сушата, наречена Америка, която понякога се разглежда като цял континент.[3][4][5] Чрез остров Гренландия Северна Америка е най-близко разположената суша до Северния полюс. През континента минават Северната полярна и Северната тропична окръжност.[2]

На запад Северна Америка граничи с Тихия океан, който я отделя от Азия, а Атлантическия океан, разположен на изток от континента, го разделя от Европа. На юг Северна Америка се мие от Карибско море, където е свързана с Южна Америка чрез Панамския провлак. За граница между двата континента обикновено се приема вододелът на Дариен, по който преминава и държавната граница между Панама и Колумбия.[6][7] На север Северна Америка граничи със Северния ледовит океан.

По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се отнася само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка или Мезоамерика и Антилски острови.

Бреговата линия на Северна Америка е силно разчленена – в нея се врязват големи водни басейни като Мексиканския залив, заливите Хъдсън и Сейнт Лорънс, Калифорнийския залив. Край бреговете на континента има множество острови – Канадският арктичен архипелаг, Бахамските острови, Търкс и Кайкос, Големите и Малките Антилски острови, Алеутските острови, Александровият архипелаг, Нюфаундленд. Гренландия, най-големият остров в света, също се смята за част от Северна Америка, тъй като е свързан с континента в геоложко отношение. Това не е така при разположените върху Средноатлантическия хребет Бермудски острови, които обаче също обикновено се причисляват към Северна Америка, поради историческите им и културни връзки с континента.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Северна Америка се разделя на четири големи географски области. Вътрешните равнини са разположени в центъра на континента в ивица, свързваща Мексиканския залив на юг с Канадска Арктика на север.

Западно от тях се намират Кордилерите, младонагънати планински вериги, успоредни на тихоокеанския бряг от Аляска до Панамския провлак. В най-широката си част Кордилерите са разделени от Големия басейн на две части – Скалистите планини на изток и Бреговите хребети на запад. В северната част на Кордилерите се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 m).

Североизточната част на континента е заета от издигнатото, но относително равнинно плато на Канадския щит. Южно от него релефът е разнороден, включвайки планинската верига Апалачи и равнините по Атлантическото крайбрежие.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Геоложка карта на Северна Америка

По-голямата част от Северна Америка е разположена върху Северноамериканската тектонична плоча. Основната част от Централна Америка с част от Антилските острови се намират върху Карибската плоча, което дава основание на някои учени да разглеждат Централна Америка като самостоятелен континент.[8] Калифорнийският полуостров и части от щата Калифорния се намират върху Тихоокеанската плоча, срещаща се със Северноамериканската в разлома Сан Андреас.

Геоложкото ядро на Северна Америка включва древната платформа Лаврентия, формирана през протерозоя преди 1,5 до 1 милиард години.[9] Най-обширното оголване на тази платформа е Канадският щит. От късния палеозой до ранния мезозой Северна Америка е свързана с други съвременни континенти в суперконтинента Пангея. Сред ефектите от формирането на Пангея са Апалачите, формирани преди 480 милиона години, което ги прави едни от най-старите планини в света.

Когато Пангея започва да се разделя преди около 200 милиона години, Северна Америка става част от Лавразия, а в средната креда се отделя от Евразия в самостоятелен континент.[10] Кордилерите започват да се образуват преди между 80 и 55 милиона години при процеса, наричан Ларамидска орогенеза. Образуването на Панамския провлак свързва континента с Южна Америка преди около три милиона години. Големите езера и повечето сладководни басейни в северната част на континента са формирани сравнително скоро, при оттеглянето на ледниците преди около 10 хиляди години.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Северна Америка варира от умерен (на север) до тропичен (в Централна Америка); в крайбрежните райони е океански, във вътрешността – континентален. Средна температура на въздуха: януари – от -38 °C (северната част на Канадския арктичен архипелаг) до 20 °С (полуостров Флорида и Мексико); юли – от -40 °С (Северна Канада) до 32 °С (югозападната част на САЩ). Най-много валежи падат по тихоокеанското крайбрежие на Аляска и Канада и в северозападната част на САЩ (2000 – 3000 mm годишно); в югоизточните части на Северна Америка – 1000 – 1500 mm годишно, в централните райони – 400 – 1200 mm годишно, в междупланинските долини на субтропичните и тропичните части на Кордилерите – 100 – 200 mm годишно. На север от 40° – 44° с.ш. през зимата има устойчива снежна покривка. Снежната граница е на височина от 100 m (в Гренландия) до 4600 m (склоновете на Попокатепетъл). Общата площ на ледниците е 2 млн. km².

Езера[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Америка има много и разнообразни езера. Там се намират Големите американски езера (Горното езеро, езерата Мичиган, Хюрън, Ери, Онтарио), Голямото робско езеро, Малкото робско езеро, езерата Шамплен, Сен Клер. Само в Канада има повече от 30 000 езера с площ над 3 km2. В централната част на Кордилерите е разположено Голямото солено езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предколумбов период[редактиране | редактиране на кода]

Скални жилища на културата Пуебло в щата Колорадо, 13 век

Според преобладаващото мнение предците на индианците, коренното население на Северна Америка, се преселват на континента от Азия по време на последната ледникова епоха, най-вероятно през съществувалия по това време провлак Берингия, а може би и използвайки примитивни лодки. Възможно е заселването да е протекло на няколко вълни, включващи етнически разнородни общности.[11][12] Ескимосите в най-северните части на континента вероятно се заселват значително по-късно.

Преди достигането на Америка от европейците местните жители формират различни обществени структури – от групи от по няколко семейства до обширни империи. Те са разпределени в няколко културни зони, които приблизително съответстват на географските и екологични зони, определящи начина на живот на населението. Например, във Великите равнини основа на икономиката е ловът на бизони, а в Мезоамерика – земеделието. Индианските етнически групи могат да се класифицират и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство, а понякога живеят и в отдалечени един от друг региони.

По време на няколкото хилядолетия, през които индианците обитават Северна Америка, културите се променят и изместват. Една от най-древните известни археологически култури е културата Кловис в съвременния щат Ню Мексико. Други по-късни култури са Мисисипската култура и Културата на строителите на могили в басейна на река Мисисипи и културата Анасази в югозападната част на Съединените щати. Културите южно от тях имат сравнително развито земеделие и одомашняват някои от широко разпространените днес земеделски растения като царевицата, доматите и тиквичките.

В резултат на развитието на земеделско стопанство в южните части на континента, именно там са достигнати много от културните постижения на предколумбова Северна Америка. Така цивилизацията на маите създава своя писменост, изгражда монументални пирамиди и храмове, използва сложен календар и развива концепцията за нулата около 400 година, само няколко столетия след месопотамците.[13] При пристигането на първите европейци в началото на 16 век културата на маите все още съществува, но политическото надмощие в региона вече е в ръцете на ацтеките, чиято столица Теночтитлан е на север в Мексиканската долина.[14]

Колониална епоха[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Европейска колонизация на Америка

Счита се, че първият европеец, достигнал Северна Америка, е викингът Лейф Ериксон – около 1000 г. Същинското откриване на континента обаче е осъществено в хода на Великите географски открития, когато през 1492 година испански флот, воден от Христофор Колумб, достига Бахамските острови. Вероятно до самия материк първи достига мореплавателят Джовани Кабото през 1497 г. (според някои учени – само до остров Нюфаундленд). Безспорно е, че по време на четвъртата си експедиция през 1502 г. Колумб достига до бреговете на днешна Никарагуа. Империята на ацтеките, най-силната северноамериканска държава по това време, е завладяна от испанския конкистадор Ернан Кортес през 1521 година.[14]

През следващите три века Испания, Англия и Франция, в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка.

Колонизацията на Северна Америка променя рязко историческото развитие на континента. Числеността на местното индианско население намалява рязко, главно в резултат на европейски заразни болести, към които то няма имунитет.[15] Местната култура се изменя драстично. Променя се и причастността на индианските общности към политически и културни групи, като някои езикови групи изчезват, а други се изменят бързо.

Образуване на независими държави[редактиране | редактиране на кода]

В края на 18 век и началото на 19 век в Северна Америка се възникват няколко движения за независимост от европейските колониални сили, които довеждат до създаването на много от съвременните самостоятелни държави на континента. През 1776 година независимост от Великобритания обявяват 13 от нейните колонии на северния атлантически бряг, поставяйки началото на Съединените американски щати. Канада се образува след обединението на северните колонии на Великобритания и Франция. През 1810 година независимост обявява Мексико, а през 1823 година от него се отделя Гватемала.

Най-нова история[редактиране | редактиране на кода]

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Америка има три големи по площ и население държави – Канада, Мексико и Съединените американски щати (САЩ). В южната част на континента, често наричана Централна Америка, има няколко сравнително малки държави – Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама. Понякога страните в Северна и Южна Америка, с изключение на САЩ и Канада, се наричат със сборния термин Латинска Америка.

Държава или територия Площ,
km² 		Население
(2014) 		Гъстота на
населението,
д/km² 		Столица
Американски Вирджински острови (САЩ) 346[16] 109 666 317 Шарлот Амали
Ангуила (Великобритания) 102 14 108 138,3 Вали
Антигуа и Барбуда 443 89 612 202,3 Сейнт Джонс
Аруба (Нидерландия)[17] 193 108 141 560,3 Оранестад
Барбадос 431 273 925 635,5 Бриджтаун
Бахамски острови 10 070[16] 347 176 34,5 Насау
Белиз 22 966 356 600 15,5 Белмопан
Бермудски острови (Великобритания) 53 64 700 1220,8 Хамилтън
Британски Вирджински острови (Великобритания) 153 24 041 157,1 Роуд Таун
Гваделупа (Франция) 1780[18] 452 776[18] 254,4 Бас Тер
Гватемала 108 890 15 438 384 135,5 Гватемала
Гренада 344 104 890 304,9 Сейнт Джорджис
Гренландия (Дания) 2 166 086 56 370 0,026 Нуук
Доминика 754 67 675 89,7 Розо
Доминиканска република 48 730 9 445 280 206,4 Санто Доминго
Кайманови острови (Великобритания) 262 56 729 216,5 Джордж Таун
Канада 9 984 670[16] 35 158 304 3,5 Отава
Клипертон (Франция) 7 0 0,0 —
Коста Рика 51 100 4 667 096 92,5 Сан Хосе
Куба 110 860 11 163 934 101,5 Хавана
Кюрасао (Нидерландия)[17] 444 145 619 328 Вилемстад
Мартиника (Франция) 1128[18] 436 131[18] 386,6 Фор дьо Франс
Мексико 1 927 550[16] 120 395 054 58,2 Мексико
Монсерат (Великобритания) 102 5079 49,8 Плимът, Брейдс[19]
Наваса (САЩ) 5,2 0 0,0 —
Никарагуа 120 254[16] 6 070 045 48,8 Манагуа
Панама[17][20] 78 200 3 571 200 45,7 Панама
Пуерто Рико (САЩ) 8870[16] 3 667 045 417,8 Сан Хуан
Салвадор 21 040 6 340 000 341,5 Сан Салвадор
Сейнт Винсент и Гренадини 389 109 365 281,1 Кингстаун
Сейнт Китс и Невис 261 53 051 203,3 Бастер
Сейнт Лусия 616 176 000 285,7 Кастрийс
Сен Бартелми (Франция) 21 7492 356,8 Густавия
Сен Мартен (Франция) 54 30 615 566,9 Мариго
Сен Пиер и Микелон (Франция) 242 7044 29,1 Сен Пиер
Синт Мартен Синт Мартен (Нидерландия)[17] 34 36 609 1076,7 Филипсбург
Съединени американски щати[21] 9 826 675[16] 330 600 000 31,9 Вашингтон
Тринидад и Тобаго[17] 5128 1 328 019 262,6 Порт ъф Спейн
Търкс и Кайкос (Великобритания) 417 32 000 76,7 Кокбърн Таун
Хаити 27 750 10 413 211 364,8 Порт о Пренс
Хондурас 112 090 8 555 072 69,2 Тегусигалпа
Ямайка 10 991 2 711 476 246,5 Кингстън
Общо 24 648 946 243,1

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В икономическо отношение Канада и Съединените щати са най-развитите страни в Северна Америка, следвани от Мексико, определяна като нова индустриална страна.[22] Страните от Централна Америка и Антилските острови се намират на различно ниво на икономическо и социално развитие. Например някои малки островни държави като Барбадос, Тринидад и Тобаго и Антигуа и Барбуда имат по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от Мексико. Панама и Коста Рика имат значително по-високи стойности на БВП на глава от населението и на индекса на човешко развитие от останалите централноамерикански страни.[23]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Карта на преобладаващите езици в Америка

Основните езици, говорени в Северна Америка, са английският, испанският и френският. Англоезични са Съединените щати, Канада (където английският и френският са официални езици), Белиз и част от държавите на Антилските острови. Мексико и повечето страни от Централна Америка са испаноезични и са част от обхващащия и почти всички страни в Южна Америка културен регион на Латинска Америка.

Френският език играе важна роля в историята на Северна Америка, като и в наши дни запазва значението си в някои региони. Той е един от официалните езици в Канада и нейната провинция Ню Брънзуик, както и на провинция Квебек, където 95% от населението говори френски като първи или втори език. Френскоезични общности има и в някои други части на Канада, в американския щат Луизиана, Сейнт Лусия, Доминика. Френският е официалният език във френските територии на Антилите, както и в Сен Пиер и Микелон и Хаити (наред с хаитянския креолски).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Какво е периодът на Палеоиндия?. //
  2. ↑ а б Гловня 1985, с. 9.
  3. ↑ International Olympic Committee 2002.
  4. ↑ Océano 2000, с. 392.
  5. ↑ msn.com 2009.
  6. ↑ United Nations Statistics Division 2012.
  7. ↑ Natural Resources Canada 2003.
  8. ↑ Encyclopædia Britannica 2011.
  9. ↑ Dalziel 1992, с. 237 – 241.
  10. ↑ Merali 2009.
  11. ↑ Morell 1998, с. 191.
  12. ↑ Middle Tennessee State University 2006.
  13. ↑ Kaplan 2007.
  14. ↑ а б Grunberg 2007.
  15. ↑ Bacci 2001, с. 42 – 46.
  16. ↑ а б в г д е ж Териториалните води съставляват значителна част от територията на страната. За по-коректно изчисление на гъстотата на населението е използвана само площта на сушата.
  17. ↑ а б в г д В зависимост от различните определения, Аруба, Нидерландските Антили и Тринидад и Тобаго се намират в Северна Америка, в Южна Америка или в двата континента.
  18. ↑ а б в г Данни от 2006 година Архив на оригинала от 2022-03-23 в Wayback Machine.
  19. ↑ Поради активизирането на вулкан в близост до официалната столица Плимът през юли 1995 година, на практика столицата е преместена в Брейдс.
  20. ↑ Панама обикновено се приема за част от Северна Америка, макар че понякога територията на изток от Панамския канал е отнасяна към Южна Америка. В таблицата са дадени площта и населението на цялата страна.
  21. ↑ Включва щата Хаваи, който е част от Океания.
  22. ↑ Waugh 2000, с. 563, 576 – 579, 633, 640.
  23. ↑ United Nations Development Programme 2010, с. 148 – 151.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Северна_Америка&oldid=11927758“.