Свети Никола (Мелник): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.<ref name="melnikbgeu">{{cite web|url=http://melnik-bg.eu/eng/sightseeings.php#St_Nicholas_Church|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uSsAZGJV|title=Places of interest: St Nicholas Church|publisher=Melnik-bg.eu|accessdate=13 март 2013|archivedate=23 ноември 2010}}</ref> Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята [[Бендида]],<ref name="nikolova">{{cite book |last=Николова |first=Бистра |title=Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. |trans_title=The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century|year=2002 |isbn=954-430-762-1 |publisher=Академично издателство "Марин Дринов" |language=Bulgarian |location=София |page=140}}</ref><ref name="nikolov">{{cite news|url=http://www.novinar.net/news/spasiavat-avarijno-manastirite-v-melnik_Mjk3OTs2.html?qstr=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2|title=Спасяват аварийно манастирите в Мелник|trans_title=Emergency rescue for the monasteries in Melnik|last=Николов|first=Димитър|date=2009-06-23|work=Новинар|publisher="Новинар медиа" АД|language=Bulgarian|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTYJfcKa}}</ref> а след това там е изградена базилика в V век. Базиликата е разрушена в VI век.<ref name="nikolova"/> |
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.<ref name="melnikbgeu">{{cite web|url=http://melnik-bg.eu/eng/sightseeings.php#St_Nicholas_Church|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uSsAZGJV|title=Places of interest: St Nicholas Church|publisher=Melnik-bg.eu|accessdate=13 март 2013|archivedate=23 ноември 2010}}</ref> Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята [[Бендида]],<ref name="nikolova">{{cite book |last=Николова |first=Бистра |title=Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. |trans_title=The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century|year=2002 |isbn=954-430-762-1 |publisher=Академично издателство "Марин Дринов" |language=Bulgarian |location=София |page=140}}</ref><ref name="nikolov">{{cite news|url=http://www.novinar.net/news/spasiavat-avarijno-manastirite-v-melnik_Mjk3OTs2.html?qstr=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2|title=Спасяват аварийно манастирите в Мелник|trans_title=Emergency rescue for the monasteries in Melnik|last=Николов|first=Димитър|date=2009-06-23|work=Новинар|publisher="Новинар медиа" АД|language=Bulgarian|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTYJfcKa}}</ref> а след това там е изградена базилика в V век. Базиликата е разрушена в VI век.<ref name="nikolova"/> |
||
„Свети Никола“ се датира обикновено към края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. През първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref> |
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X<ref name="ЕПК2 411"/> или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.<ref name="ЕПК2 411">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 411 |url= |accessdate=}}</ref> През втората половина на XII<ref name="ЕПК2 411"/> или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref> |
||
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на |
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „[[Свети Николай (Мелник)|Свети Николай]]“ през XVIII век.<ref name="ЕПК2 411"/> Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.<ref name="ЕПК2 411"/> След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/><ref name="ЕПК2 411"/> |
||
== Архитектурни и художествени особености == |
== Архитектурни и художествени особености == |
||
[[Файл:St Nikola Melnik Frescos.jpg|дясно|мини|250п|Стенописи от „Свети Никола“]] |
[[Файл:St Nikola Melnik Frescos.jpg|дясно|мини|250п|Стенописи от „Свети Никола“]] |
||
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век |
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век<ref name="nikolova"/> и е свързан с три входа с наоса.<ref name="ЕПК2 411"/> Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref> |
||
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на века. |
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на века. |
Версия от 14:56, 22 август 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ | |
общ изглед | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Мелник |
Религия | Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Изграждане | XII век |
Статут | недействащ храм |
Състояние | руини |
„Свети Никола“ в Общомедия |
„Свети Никола“ е частично запазена средновековна византийска църква в град Мелник, днес в Неврокопската епархия на Българската православна църква, в миналото част от Мелнишка епархия. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. До 1913 г., когато църквата е разрушена от стихийния пожар, опустошил град Мелник след изселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента. Двете бронзови камбани, открити в развалините на църквата в началото на XXI век, са едни от най-старите в Европа.[1]
История
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.[2] Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята Бендида,[3][4] а след това там е изградена базилика в V век. Базиликата е разрушена в VI век.[3]
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X[1] или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.[1] През втората половина на XII[1] или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на мелнишкия епископ;[2][3] по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.[3] През 1356 година храмът е обновен от митрополит Кирил I Мелнишки.[5]
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „Свети Николай“ през XVIII век.[1] Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.[1] След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.[2][1]
Архитектурни и художествени особености
„Свети Никола“ е трикорабна базилика, изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на наоса. Има три входа от запад и три апсиди в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век[3] и е свързан с три входа с наоса.[1] Според Богдан Филов, посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с фрескова живопис. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.[6]
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа[4][7][8] и са открити от археолози в началото на века.
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата и изображение на Петър Александрийски. Животът на патрона на църквата Николай Чудотворец също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на Антип Пергамски, Антим Никомедийски, Григорий Нисийски и Прокопий Кесарийски.[3] Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в Националния археологически музей в София, но някои са останткали на мястото си.[2]
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст Владимир, брат на севаст на франките“[3] или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.[9] Надписът се свързва с управлението на Мелник от Алексий Слав.[9]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
- ↑ а б в г Places of interest: St Nicholas Church // Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ а б в г д е ж Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 140.
- ↑ а б Николов, Димитър. Спасяват аварийно манастирите в Мелник // Новинар. "Новинар медиа" АД, 2009-06-23. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185.
- ↑ Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.
- ↑ Димков, Г. и др. Акустични изследвания на исторически ценни български камбани // Акустика. Варна, София, 2008. с. 115. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010.
- ↑ Georgieva, Tsvetanka. Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects // Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ а б Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 96–97.