Гоцеделчевци
Го̀цедѐлчевци или неврокопчани са жителите на град Гоце Делчев, България (до 1951 година Неврокоп). Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Гоце Делчев
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Александър Праматарски (р. 1963), български политик от Демократическата партия, министър- Андрей Боцев (р. 1959), български генерал
- Ангелина Игнатова (р. 1960), републикански шампион по лека атлетика, тласкане на гюле, 1975 – 1977
- Антон Китипов (1915 – ?), български учен
- Ангел Петров (? – 1923), български революционер, отвлечен от Пловдивския затвор след Деветоюнския преврат, предадена на войводата на ВМРО и убит[1]
- Атанас Дуков (1857 – 1919), български военен и революционер, деец на ВМОК
- Атанас Самандов (р. 1955), генерал-лейтенант, командващ на Съвместното командване на силите
- Благой Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, към 1918 г. живее в Долна баня[2]
- Божидар Спириев (1932 – 2010), български статистик, създател на сравнителната таблица за резултати на ИААФ
-
Борислав Иванов (1924 – 2002), български и американски общественик, деец на МПО - Борян Стефанов Балтаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[3]
- Валентин Караманчев (1932 – 2022), български писател
- Валери Пелтеков (р. 1953), български алпинист и пещерняк
- Васил Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[4]
- Велика Ангелова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[5]
- Велика Николова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[5]
- Владимир Хаджимаринов (1897 – ?), български революционер
- Георги Калайджиев (1984 – ), български футболист
- Георги Менов (р. 1933), български политик, министър на земеделието (1988 – 1990)
- Георги Петров (1974 – ), български футболист
- Георги Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[6]
- Георги Чанджиев (1884 – 1925), български политик и революционер, деец на ВМОРО
- Григор Григоров (1923 – ?), български партизанин и генерал-лейтенант от Държавна сигурност
- Гълъбуш Илиев, български революционер, деец на ВМРО[7]
-
Димитър Антонов (1889 – 1948), генерал, участник в Октомврийската революция в Русия - Димитър Ножаров (1842 – 1897), български революционер и общественик
- Димчо Беляков (р. 1971), български футболист
- Екатерина Дукова (ок. 1850 – 1908), българска просветна деятелка
- Елена Георгиева, следва в Одеса, преподава в Неврокоп (1872), член на женското дружество „Ученолюбие“[8]
- Жак Битев (1914 – ?), български писател
- Зафир Кънчев (1915 – 1987), български общественик и етнограф
- Здравко Гаджев (р. 1942), български оперен певец
- Иван Близнаков (р. 1967), български футболист
- Иван Гаджев (р. 1937), български колекционер, писател и общественик
- Илия Дуков (1800 – 1895), български възрожденски общественик
- Иван Илчев (1917 – 1995), български революционер и общественик от МПО[9]
- Иван Марков (1935 – 2021), български краевед и историк
- Иван Неврокопски, български общественик и политик
- Илия Костов, български революционер, деец на ВМРО[7]
- Илия Попиванов (? – 1944), български революционер и кмет на Неврокоп
- Илко Пиргов (р. 1986), български футболист
- Илко Семерджиев (р. 1959), български стоматолог и политик, министър
- Йордан Иванов (1929 – ?), български езиковед
Кемал Заим Сунел (1889 – 1967), турски политик- Козма Антонов (около 1840 – 1878), български революционер, опълченец
- Константин Пандев (1938 – 1983), български историк
- Костадин Атанасов, доброволец в Ученческия легион на Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
- Костадин Хазуров (р. 1985), български футболист
- Крумка Шарова (1924 – 2006), българска историчка
- Кръстю Семерджиев (р. 1954), световен вицешампион по вдигане на тежести в 1976 година
- Лили Попиванова (1922 – 2008), българска актриса
- Магдалена Антонова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1912 година за учителка в Сатовча[5]
- Марин Маринов (р. 1926), български офицер, генерал-майор
- Марио Метушев (р. 1979), български футболист
- Мария Иванова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[11]
- Мария Титянова (р. 1933), българска общественичка
- Мария Чакърдъкова, българска певица, дъщеря на Николина Чакърдъкова
- Никола Дуков, български военен и революционер
- Никола Мандушев (1838 – 1923), български възрожденец, просветен деец
- Никола Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[12]
- Николай Добрев (1947 – 1999), български политик от БСП, депутат, министър
- Николина Чакърдъкова (р. 1969), българска певица
- Павел (Павле) Стоянов, лекар в родния си град между 1863 и 1867 година[13]
- Панчо Иванов (1972 – ), музикант
- Петър Агов (1943 – ), български политик от БСДП
- Петър Димитров, завършил инженерство в Лозанския университет в 1903 година[14]
- Петър Зайков (? – 1923), български революционер, отвлечен от Пазарджишкия затвор след Деветоюнския преврат, предадена на войводата на ВМРО Иван Келпеков и убит[15]
- Петър Климбов, български революционер, деец на ВМРО[7]
- Петър Междуречки (1934 – ), български политик, кмет на София (1977 – 1986)
- Прокоп Атанасов, театрален деец
- Росен Плевнелиев (1964 – ), български политик, министър, президент
- Силвия Германова (1959 – ), българска баскетболистка
- София Мондова (1888 – 1948), българска просветна деятелка и революционерка от ВМОРО
- Стоян Попов (? – 1923), български революционер, отвлечен от Неврокопския затвор след Деветоюнския преврат, предаден на ВМРО и убит[1]
- Тодор Георгиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина.[16] Преди Руско-турската война е емигрант в Болград, Бесарабия. Включва се в Българското опълчение и на 4 май 1877 година е зачислен в IV рота на III дружина. Загива преди 22 октомври същата година. Предложен е посмъртно за награждаване с Георгиевски кръст IV степен.[17][18]
- Тодор Пиринчилев (1837 – 1913), български революционер
- Цанко Серафимов (р. 1951), български журналист, писател и поет[19][20]
- Цветелина Узунова (1967 – ), българска журналистка
- Янко Атанасов (около 1840 – 1876), български революционер от четата на Христо Ботев
- Янко Атанасов, български революционер, войвода на чета в Неврокопско през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[21]
Македоно-одрински опълченци от Неврокоп
[редактиране | редактиране на кода]- Апостол Костадинов (1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков[22]
- Васил Димитров Ашиков, 21-годишен, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[23]
- Георги Аврамов, 26-годишен, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при връх Говедарник на 9 юли 1913 година[24]
- Георги Аврионов, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 14 воденска дружина[25]
- Михаил Антонов, студент, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[26]
- Никола Ангелов, 18-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[27]
- Никола Ангелов, 18-годишен, основно образование, 14 воденска дружина[27]
- Никола Димитров (1874 – ?), жител на Кестамбол, 1 и Нестроева рота на 9 велешка дружина[28]
- Тодор Аврионов, 18-годишен, калайджия, прогимназия, Нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[25]
Починали в Гоце Делчев
[редактиране | редактиране на кода]- Анастасия Балтова (1872 – 1957), българска просветна деятелка и революционерка
- Андон Качарков (1884 – 1944), български революционер
- Георги Костов (1810 – 1890), български общественик
- Иван Келпеков (? – 1945), български революционер
- Иван Кюлев (1872 – 1956), български фолклорист
- Йосиф Йосифов (1840 – 1910), български революционер и резбар
- Михаил Скендеров (1888 – 1930), български революционер
- Стоян Филипов (1877 – 1944), български революционер
- Стоян Шехинов (1795 – 1885), български възрожденски общественик, съосновател и председател на читалището
- Христо Караманов (1883 – 1922), български революционер
Свързани с Гоце Делчев
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Янев, български революционер от ВМОРО, неврокопски войвода през 1912 година[29]
- Димитър Петридис, живее в Неврокоп, автор е на житие за Свети Йоан Рилски и на Молебен, който през 1853 година праща на Неофит Рилски[30]
- Симеон Атанасов, родом от Неврокопско, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 334. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 157
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ а б в Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 87.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 150.
- ↑ Иван Василев Илчев от Неврокоп, Пиринска Македония – "Нашите организации. Македонските родолюбци в Спрингфилд, О. на своя пост", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 25, бр. 1255, Индианаполис, САЩ, 22 март 1951 година // strumski.com. Посетен на 5.6.2022.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 632.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 334. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 394, № III.187.63.
- ↑ Марков, И. Град Гоце Делчев и миналото на Неврокоп и Неврокопския край. с. 205.
- ↑ Кратка биография от сайта store.bg // Посетен на 9.11.2021.
- ↑ Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат // bezgranitsi.bg. Посетен на 9.11.2021.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 520.
