Долно Каленик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.
| Долно Каленик Κάτω Καλλινίκη | |
 Църквата „Свети Димитър“ | |
  Долно Каленик  Долно Каленик  Долно Каленик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 145 души (2001) |
| Долно Каленик в Общомедия | |
Долно Каленик (на гръцки: Κάτω Καλλινίκη, Като Калиники, до 1926 година Κάτω Κάλενικ, Като Каленик[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 145 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на левия бряг на Стара река (Палио Рема) на 11 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 7 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Долно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кальник като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Долно Каленик като българско село.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Каленик (Kalénik) има 90 домакинства с 254 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно и Долно Каленик има 394 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Каленик е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[6]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Калник има 15 къщи славяни християни.[9] След Гръцко-турската война в селото са заселени 24 бежанци от Понт. В 1928 година Каленик (Горно и Долно) е представено като смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства с 88 души.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Като Каленик.
Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ и понтийският гръцки в него са запазени на средно ниво.[11]
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 120 души
- 1920 – 127 души
- 1928 – 253 души
- 1940 – 368 души
- 1951 – 315 души
- 1961 – 255 души
- 1971 – 226 души
- 1981 – 125 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Каленик
Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание[12]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33 – 38.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
| |||||||||||||||||||||||
