Направо към съдържанието

Рожен (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

Рожен
Изглед от Рожен
Изглед от Рожен
България
41.5342° с. ш. 23.4337° и. д.
Рожен
Област Благоевград
41.5342° с. ш. 23.4337° и. д.
Рожен
Общи данни
Население12 души[1] (15 март 2024 г.)
1,35 души/km²
Землище8987 km²
Надм. височина568 m
Пощ. код2820
Тел. код07437
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ62918
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Рожен в Общомедия

Ро̀жен е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Село Рожен се намира в планински район.

Стара къща в Рожен

Името Рожен за пръв път се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]

През XIX век Рожен е малко чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рожна (Rojna) е посочено като село с 16 домакинства с 50 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Рожен, чифлик от манастир Рожен; разположен в дъното на един дол. Намира се на С от Мелник на 2 1/2 часа разстояние. Земледелци и дърводелци. Околност планиниста и гориста. Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки. Селото има около 48 къщи, само българе.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 210 души, всички българи-християни.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година населението на Рожен (Rojen) брои 208 българи патриаршисти гъркомани.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година трима жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

По време на Организацията (ВМРО) от село Рожен не са изчезвали хора, защото Георги Маджиров пазел своите съселяни. Когато идвали за някой, той ги посрещал и устройвал пиршество, след като напие гостите ги изпращал със следните думи: „Вървете си, вървете си! Аз ще се оправям в Рожен, не бойте се! Ще се свърши работата, Маджира ви го казва!“ В тези смутни времена вземат ли някой, той не се връща повече.[8]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 19
Българи 18
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 1

Всяка година на 8 септември се провежда традиционния събор на селото, посветен на празника Рождество Богородично.

Родени в Рожен
  • Побел, Франк. Срещи в Пирин планина. София, Роборид, 2011.
  1. www.grao.bg
  2. Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519 – 531.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 27.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  8. Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 55.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  10. Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 132.
  11. а б Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 159, ISBN 978-619-00-1431-7.
  12. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 182.