Стоян Омарчевски: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| починал-дата= {{дата на смърт и години|1941|3|10|1885|12|23}} |
| починал-дата= {{дата на смърт и години|1941|3|10|1885|12|23}} |
||
| починал-място= [[София]], [[България]] |
| починал-място= [[София]], [[България]] |
||
| още= |
|||
{{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
| Ред 12: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Стоян Омарчевски завършва в [[СУ]] философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“<ref name="ташев">{{ташев|331}}</ref>. |
|||
Стоян Омарчевски завършва в [[СУ]] философия през 1912 г. и право през 1917 г. |
|||
=== Министър на просвещението === |
=== Министър на просвещението === |
||
| Ред 19: | Ред 21: | ||
* строи 1115 нови училища в малките селища; |
* строи 1115 нови училища в малките селища; |
||
* освобождава от данъци детската литература. |
* освобождава от данъци детската литература. |
||
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. |
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет. |
||
==== Ден на народните будители ==== |
==== Ден на народните будители ==== |
||
| Ред 26: | Ред 28: | ||
==== Правописна реформа, 1921 ==== |
==== Правописна реформа, 1921 ==== |
||
Правописната реформа е предложена от акад. [[Александър Теодоров-Балан]] и внесена в Народното събрание от Омарчевски. |
Правописната реформа е предложена от акад. [[Александър Теодоров-Балан]] и внесена в Народното събрание от Омарчевски. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
| Ред 39: | Ред 44: | ||
[[Категория:Родени в Нова Загора]] |
[[Категория:Родени в Нова Загора]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
|||
Версия от 16:33, 1 януари 2014
| Стоян Омарчевски | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
23 декември 1885 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
| Стоян Омарчевски в Общомедия | |
Стоян Омарчевски e български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920-1923).
Биография
Стоян Омарчевски завършва в СУ философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].
Министър на просвещението
В периода 1920 - 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:
- въвежда задължителното основно образование;
- строи 1115 нови училища в малките селища;
- освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.
Ден на народните будители
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски - 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Правописна реформа, 1921
Правописната реформа е предложена от акад. Александър Теодоров-Балан и внесена в Народното събрание от Омарчевски.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.
Външни препратки
| |||||||||||||||