Александър (Византийска империя): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Alexanderemp.jpg|200px]]
| изображение за личността = [[Image:Alexanderemp.jpg|200px]]
| описание на изображението = Мозаечен портрет на император Александър
| описание на изображението = Мозаечен портрет на император Александър
| управление = [[11 май]] [[912]] - [[6 юни]] [[913]]
| управление = [[11 май]] [[912]] – [[6 юни]] [[913]]
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| роден = ок.[[870]]
| роден = ок.[[870]]
| място на раждане = [[Константинопол]]
| място на раждане = [[Константинопол]]
| починал = [[6 юни]] [[913]]
| починал = [[6 юни]] [[913]]
| място на смъртта =[[Константинопол]]
| място на смъртта =[[Константинопол]]
| погребан =
| предшественик = [[Лъв VI Философ]]
| предшественик = [[Лъв VI Философ]]
⚫
| наследник = [[Константин VII Багрянородни]]
| потомство =
⚫
| наследник = [[Константин VII Багрянородни]]
| династия = [[Македонска династия]]
| династия = [[Македонска династия]]
| съпруга =
| съпруга =
| втори брак =
| трети брак =
| династия =
| баща = [[Василий I Македонец]]
| баща = [[Василий I Македонец]]
| майка = [[Евдокия Ингерина]]
| майка = [[Евдокия Ингерина]]
|
|
}}
}}
'''Александър''' или '''Александър III''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, "защитник на мъжете", ''Alexander III''), ок. [[870]]– [[6 юни]] [[913]]) е [[византийски]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя]] през 912-913 година.
'''Александър''' или '''Александър III''' ([[гръцки]]: Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, ''Alexander III''), ок. [[870]]– [[6 юни]] [[913]]) е [[византийски]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлява [[Византия|Източната римска империя]] през 912-913 година.


Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Той е третият син на император [[Василий I Македонец]] и [[Евдокия Ингерина]]. За разлика от по-големия му брат [[Лъв VI Философ]], за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на [[Михаил III]], тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.
Ред 32: Ред 24:


== Възкачване ==
== Възкачване ==
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син - [[Константин VII Багрянородни]].
На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син – [[Константин VII Багрянородни]].


Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. [[Зоя Карбонопсина]] била изключена от регентството и заточена в манастир.
Скоро след като станал регент, Александър се обявил за ''старши съимператор'' и така цялата власт паднала в ръцете му. [[Зоя Карбонопсина]] била изключена от регентството и заточена в манастир.


== Управление ==
== Управление ==
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.


В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон]] за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в [[дворец]]а в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на [[артерия]] по време на игра на ''tzykanion'' (вид [[поло]]). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.
Ред 45: Ред 37:
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|Александър приема български пратеници.]]
[[File:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|285px|thumb|Александър приема български пратеници.]]


==Литература==
== Литература ==
* [[Георгий Острогорски]] "История на Византийската държава", History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
* [[Георгий Острогорски]] „История на Византийската държава“, History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
* Franz Tinnefeld: ''Alexander von Byzanz''. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
* Franz Tinnefeld: ''Alexander von Byzanz''. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
* Friedhelm Winkelmann u.a.: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
* Friedhelm Winkelmann u.a.: ''Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit.'' 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
Ред 54: Ред 46:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Alexander (Byzantine emperor)}}
* [http://www.wildwinds.com/coins/byz/alexander/i.html Монета от Александър]
* [http://www.wildwinds.com/coins/byz/alexander/i.html Монета от Александър]


Версия от 18:47, 8 април 2017

Александър
византийски император
Мозаечен портрет на император Александър
Управление11 май 912 – 6 юни 913
НаследилЛъв VI Философ
НаследникКонстантин VII Багрянородни
Лични данни
Роден
ок.870
Починал
Семейство
ДинастияМакедонска династия
БащаВасилий I Македонец
МайкаЕвдокия Ингерина
Александър в Общомедия

Александър или Александър III (гръцки: Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок. 870– 6 юни 913) е византийски император (василевс), управлява Източната римска империя през 912-913 година.

Той е третият син на император Василий I Македонец и Евдокия Ингерина. За разлика от по-големия му брат Лъв VI Философ, за него не съществува съмнение дали наистина е син на Василий I, или всъщност на Михаил III, тъй като е роден години след смъртта на император Михаил III.

Още деветгодишен той е определен за съимператор на баща си Василий I Македонец. След неговата смърт обаче се възцарява по-големият му брат Лъв VI Философ.

Възкачване

На 11 май 912 година умира император Лъв и тронът е зает от непълнолетния му син – Константин VII Багрянородни.

Скоро след като станал регент, Александър се обявил за старши съимператор и така цялата власт паднала в ръцете му. Зоя Карбонопсина била изключена от регентството и заточена в манастир.

Управление

Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт, няма опит в управлението, е ленив, разюздан и отдаден на развлечения. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да скопи Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.

В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар Симеон за подновяване на мирния договор, и отказва да плаща годишните трибути на българите, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от арабите. Императорът обаче внезапно умира в двореца в Константинопол след преяждане и препиване, което довежда до спукване на артерия по време на игра на tzykanion (вид поло). Така се изпълнява пророчеството на брат му Лъв Мъдри, че Александър ще управлява само 13 месеца.

Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх Николай Мистик, магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.

Александър приема български пратеници.

Литература

  • Георгий Острогорски „История на Византийската държава“, History of the Byzantine State. Rutgers University Press. 1969. p. 233, 261. ISBN 0-8135-0599-2
  • Franz Tinnefeld: Alexander von Byzanz. Der Neue Pauly (DNP). Band 1, Metzler, Stuttgart 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 478
  • Friedhelm Winkelmann u.a.: Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. 2. Abteilung, Bd. 1, De Gruyter, Berlin 2013, ISBN 3-11-016674-7, S. 138−145, Nr. 20228.
  • Runciman S.: A history of the First Bulgarian empire, London, G.Bell & Sons, 1930, p. 155
  • John Julius Norwich: Byzantium, The Apogee. Penguin Books. 1993. ISBN 0140114483.
  • Schmitz, Leonhard: "Alexander". William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology 1. Boston: Little, Brown and Company. 1867. p. 115.

Външни препратки

Лъв VI Философ → Византийски император (11 май 912 – 6 юни 913) → Константин VII Багрянородни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_(Византийска_империя)&oldid=7860404“.