Поленица
Поленица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1265 души[1] (15 март 2024 г.) 124 души/km² |
Землище | 10 233 km² |
Надм. височина | 345 m |
Пощ. код | 2804 |
Тел. код | 0746 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 57176 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Кметство – кмет | Поленица Гаврил Цветанов (ГЕРБ) |
По̀леница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Поленица се намира в планински район - в подножието на Пирин. Отстои на 159 km от София, на 66 km от Благоевград и е само на 2 km от Сандански.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Полница (Polnitsa) е посочено като село с 59 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 70 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Поленица, село твърде близко до св. Врач, по-малко от четвърт час. Разположено е на полите и на плоския връх на един хълм. Поминъкът на селянете е същият, както в св. Врач. Сеят между другото и арпаджик. Турците имат малко лозя. Църква гръцка. 100 къщи, 55 турци и 45 българе.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Поляница е 400 души, от които 200 българи-християни и 200 турци.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | |
Общо | 1220 |
Българи | 1095 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | 6 |
Не се самоопределят | 3 |
Неотговорили | 113 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 20 юли, по случай Илинден се чества събор.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 26.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.