Ивайло Калфин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
копивио от http://www.glasove.com/ivaylo-kalfin-shte-se-bori-za-treti-mandat-na-purvanov-15118. Трия.
FishInWater (беседа | приноси)
м commons
Ред 86: Ред 86:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Ivaylo Kalfin}}
* [http://www.kalfin.eu/ Блогът на Ивайло Калфин]
* [http://www.kalfin.eu/ Блогът на Ивайло Калфин]



Версия от 22:06, 27 юли 2011

Ивайло Калфин
български политик

Роден
30 май 1964 г. (1964-05-30) (59 г.)

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
ПартияБългарска социалистическа партия
Алтернатива за българско възраждане
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   XL НС   XLIII НС   
Семейство
Подпис
Ивайло Калфин в Общомедия

Ивайло Георгиев Калфин е български политик, заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България в правителството на Сергей Станишев. Избран за евродепутат от БСП на изборите през 2009 година. [1]

През 1997 година напуска БСП след като партията връща неизпълнен мандат за съставяне на правителство. През април същата година става секретар на новоучредената партия Българска евролевица с председател Александър Томов. През 2000 съучредява политическо движение „Социалдемократи“. [1]

През април 2006 г. в София подписва с Държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната. [1]

На 24 юли 2006 г. на откриването на работното съвещание с ръководителите на българските дипломатически и консулски представителства, Ивайло Калфин става първият български външен министър, който се осмелява публично да се изкаже против преиначаването на части от българската история от наши съседи с думите:

„Заявили сме подкрепа за членството на Македония. Но веднага трябва да кажа, че не е нормално тази подкрепа да бъде безусловна. Има критерии, които трябва да се изпълнят. Ние бихме настоявали изключително много за спазване на принципите на добросъседство и липсата на агресия към българската нация или история от страна на македонските власти.“ Става въпрос за членството на Македония в НАТО и Европейския съюз.

На 28 юли 2006 г. Калфин призовава властите в Скопие да сменят директора на Македонския културно-информационен център в София Стефан Влахов Мицов с думите „Македонските власти трябва ясно да докажат, че е недопустимо служител на дипломатическо представителство зад граница да участва в политическия живот на страната“. Изказването е предизвикано от участието на Стефан Мицов в ръководството на ОМО Илинден-Пирин.

От октомври 2006 г., след негово разпореждане, информацията на сайта на Министерство на външните работи се публикува под условията на лиценза „Криейтив комънс“ (версия „признание“ — която се използва и в Уикипедия). През 2009 г. това е отменено тихомълком, след заемането на поста министър на външните работи от Румяна Желева и появата на новия дизайн на сайта на МВнР.

През януари 2010, по повод кандидатурата на Румяна Желева за евродепутат, Ивайло Калфин декларира, че фирмите регистрирани от тайните български комунистически служби в чужбина са една от най-добре пазените тайни на българския преход, и че те могат да се считат отговорни за присвояването на по-голямата част от богатствата на страната.

На 16 юли 2011 г. Калфин е избран за кандидат-президент на БСП. [2]

Биография

Членство

  • Член-учредител на Българската макроикономическа асоциация
  • Член на Консултативния съвет към системата за ранно сигнализиране „България отвъд фактите“, осъществявана от UNDP и USAID
  • Член на Асоциацията на българите, завършили във Великобритания
  • Член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения
  • Член на участвалите в програми за обмен (fellow) на German Marshall Fund of the USA
  • Член на Асоциацията на стипендиантите на програмата Чивнинг (Chevening programme), Великобритания
  • Член на Интернет общество - България

Образование

  • 1978–1983 — 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", София
  • 1983–1988 — Магистър по международни икономически отношения, Университет за национално и световно стопанство, София
  • 1998–1999 — Магистър по международно банкиране (International Banking), университет в Лофбъро (Loughborough University), Великобритания [1]

Курсове за професионална подготовка

  • 1992 — Международен маркетинг, Стопански университет, Виена, Австрия
  • 1998 — Програма за обмен „Маршал“, Marshall Memorial Fund, the German Marshall Fund of the US, САЩ
  • 2000 — Етика в политиката и бизнеса (Ethics in politics and business), програма на Държавния департамент на САЩ, САЩ
  • 2001 — Програма за запознаване с институциите на ЕС (EU visitors programme), Брюксел, Страсбург
  • 2002 — Програма за обмен на преподаватели, Университет в Портсмът (Portsmouth University), Великобритания
  • 2003 — Икономическо и политическо развитие на Република Корея, Р Корея
  • 2004 — Преговори в ЕС (EU negotiations — advanced training course), Колеж на Европа, Брюж, Белгия

Публикации

  • Съавтор, „България 2010: икономическите предизвикателства“ — доклад за президента на Република България, 2005
  • Съавтор, „Фактори на икономическия растеж в България“, 2000
  • Българите по света и държавната политика, обзорен доклад, 2007, 32 стр.
  • Автор на многобройни статии в България и в чуждестранния специализиран печат на теми, свързани с Европейския съюз и с макроикономически проблеми
  • Докладчик на много специализирани семинари в България и в чужбина

Семейство

Ивайло Калфин е женен за Цветанка Иванова Калфин, имат една дъщеря:

  • Биляна Ивайлова Калфин

Други

Владее английски, френски, руски и испански език.

Източници

  1. а б в г д {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/16/1124638_koi_e_ivailo_kalfin/ |заглавие=Кой е Ивайло Калфин |достъп_дата=16 юли 2011 |автор= Биляна Рилска |дата= 16 юли 2011 |издател=Дневник}
  2. {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/07/16/1124627_bsp_trugva_s_kalfin_kum_purvata_si_cel_-_balotaj_na/ |заглавие=БСП тръгва с Калфин към първата си цел - балотаж на президентския вот |достъп_дата=16 юли 2011 |автор= Биляна Рилска |дата= 16 юли 2011 |издател=Дневник}

Външни препратки