Пица
| Пица | |
|---|---|
 Пица „Маргарита“ |
|
| Вид | основно ястие |
| Произход |
 Италия (Кампания) |
| Детайли | |
| Описание | плосък хляб с различни добавки |
| Сервиране | топла |
|
Основни съставки |
тесто, кашкавал, домат, подправки |
| Разновидности | калцоне |
| Пица в Общомедия | |
Пица (на италиански: pizza) е италианско национално ястие, популярно в цял свят. Представлява плосък и кръгъл хляб, изпечен в пещ, който обикновено се покрива с домати или сос на доматена основа и моцарела. Съобразно културните и регионалните предпочитания се добавят и други съставки.
Магазинът или ресторантът, където се правят и сервират пици, се нарича „пицария“.
Приготвяне[редактиране | редактиране на кода]
Класическото тесто за пица се приготвя от брашно, мая, захар, сол, зехтин и вода. Тестото се меси на ръка, след което втасва определено време и се разточва на тънък пласт (обикновено с дебелина 0,5 cm). Майсторите на пица използват зрелищен начин за разточване на тестото, подхвърляйки го във въздуха.
Тестото се покрива с домати или доматен сос. Добавките след това са обосновани от традиционната кухня или определен вкус. Класическата пица се пече в специална пещ (горяща с дърва), много бързо и при много висока температура (обичайно в нагрята до около 200 °C фурна, пече се за около 10 – 12 минути).
В САЩ се прави „американска“ пица, с много по-дебела кора, изискваща по-дълго време за печене.
Класическите разновидности на италианската пица са: „Маргерита“, „Капричоза“, „Диавола“, „Калцоне“, „Везувий“, „Четири сирена“, „Римска“, „Рукола“, „Хавайска“, „Маринара“ и много други.
Съдържа следните съставки:
- Покрита е с нарязани домати или доматен сос;
- Различни видове сирене, оригинално е покрита със сирене моцарела, пармезан, провалон;
- Месо във вида на бекон, филе, шунка, пилешко месо, сланина;
- Салами и колбаси;
- Подправки – риган, босилек, чесън;
- Морски дарове – аншоа, скариди, миди и др.
- Зеленчуци – царевица, артишок, спанак, лук, аспержи, броколи);
- Плодове (ананас);
- Гъби;
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за приготовление на пица съществуват още при древните гърци и римляните. С пренасянето на домата за първи път в Европа през 1522 година, в Неапол се появява първообраза на италианската пица. През XVII век се появяват специални хора („pizzaioli“ – пиццайоли), приготвящи пица за италианските селяни. Пицата става любима храна на съпругата на неаполитанския крал Фердинанд IV – Мария Каролина Лорена (1752 – 1814), а по-късно и на италианския крал Умберто I и съпругата му Маргарита Савойска (на италиански – Маргерита), в чест на която е назована една от рецептите.
В САЩ пицата е пренесена през втората половина на XIX века и за първи път се прави в Чикаго, Илинойс. През 1957 година се появяват първите пици – полуфабрикати.
В България пицата навлиза в края на 70-те години, наричана на тогавашния бюрократичен жаргон „гарнирана пита“. В големите градове са изградени пицарии на самообслужване с ограничен брой места за сядане, първото известно сред които е в София на ъгъла на „Раковска“ и „Гурко“. Пиците по това време са сравнително скъпи, с недобро качество и типичен за комунистическия период ограничен асортимент.[1]
Културно влияние[редактиране | редактиране на кода]
Пицата се разпространява основно в Европа и САЩ, където започват да се създават специални ресторанти, наречени „Пицария“, повечето от които започват да доставят безплатно продуктите си на указан адрес и за определено време. Любима храна за всички възрасти, но особено обичана от деца и младежи. В последните години става хит и в Япония, където я правят основно с морски дарове и риба (например риба Тон).
Италианско и европейско право[редактиране | редактиране на кода]
Италианският Парламент приема закон за Традиционна италианска пица,[2] определяйки точно определени съставки и начина на приготвяне на италианската пица[3] (включително и на замразените пици). Само продукти, отговарящи на тези изисквания, могат да носят името „Традиционни“, най-малкото в Италия.
Италия също така изисква от Европейския съюз да защити някои традиционни италиански пици, като например „Маргерита“ и „Маринара“.[4] Европейският съюз приема решение за включването в системата Защитено име и географски произход (Protected designation of origin) през 90-те години на ХХ век.
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шкодрова, Албена. Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ. Пловдив, Жанет 45, 2015. ISBN 978-619-186-115-6. с. 226 – 227.
- ↑ Законопроект за „Италиаската традиционна пица“
- ↑ Допустими съставки и методи на производство
- ↑ Più vicina la tutela europea per la pizza Архив на оригинала от 2006-11-11 в Wayback Machine., от Уебсайта на Правителството на Италия
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Франко Семи: „Пица. Вкусът на Италия във вашия дом“
- Х. Похенпол: „Пица. Най-вкусните рецепти“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|