Самюел Тинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Файлът „Samuel_C.C._Ting.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Anonymous Dissident поради: Per commons:Commons:Deletion_requests/File:Samuel_C.C._Ting.jpg. |
м fixing masked redirect |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
|описание = |
|описание = |
||
|роден-дата = [[27 януари]] [[1936]] |
|роден-дата = [[27 януари]] [[1936]] |
||
|роден-място = [[Ан Арбър]], [[Мичиган]], [[САЩ]] |
|роден-място = [[Ан Арбър]], [[Мичиган]], [[Съединени американски щати|САЩ]] |
||
|починал-дата = |
|починал-дата = |
||
|починал-място = |
|починал-място = |
||
|живял в = |
|живял в = |
||
|гражданство = |
|гражданство = |
||
|националност = [[ |
|националност = [[Съединени американски щати|американец]] |
||
|народност = |
|народност = |
||
|професия = [[физик]] |
|професия = [[физик]] |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
{{нобелов медал}}'''Самюел Тинг''' е [[ |
{{нобелов медал}}'''Самюел Тинг''' е [[Съединени американски щати|американски]] [[Физика|физик]], носител на [[Нобелова награда по физика]] от [[1976]], заедно с [[Бъртън Рихтер]]. |
||
Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в [[CERN]], работи последователно в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] и [[DESY|Германския електронен синхротрон (DESY)]]. От 1969 е професор в [[MIT]]. |
Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в [[CERN]], работи последователно в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] и [[DESY|Германския електронен синхротрон (DESY)]]. От 1969 е професор в [[MIT]]. |
Версия от 08:52, 24 септември 2009
Самюел Тинг е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1976, заедно с Бъртън Рихтер.
Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в CERN, работи последователно в Колумбийския университет и Германския електронен синхротрон (DESY). От 1969 е професор в MIT.
Тинг получава Нобеловата награда за откриването на J/ψ частицата, която той открива независимо от Бъртън Рихтер. Той е и автор на проект за обсерватория за космически лъчи, Магнитния спектрометър Алфа, за който той прави предложение малко след решението на Конгреса на САЩ да замрази Суперпроводящия Суперколайдър. Уредът трябва да бъде монтиран на Международната космическа станция.
Външни препратки
|