Илинденска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илинденска организация
Устав на Организацията
Устав на Организацията
Информация
Типблаготворителна организация
Основана16 декември 1920 година, София, България
Закрита15 юни 1947 година
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски
Илинденска организация в Общомедия

Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Протокол №1 на Ръководното тяло, избрано на Учредителния конгрес, 12 февруари 1923 г.
Поздравителна картичка на Илинденската организация
Идентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен

Създадена е от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които не се вливат във ВМРО на Тодор Александров след края на Първата световна война. Официално Илинденската организация е учредена на 16 декември 1920 година[3]. Обединява дружествата „Илинден“ в цяла България.

Делегати на Илинденската организация, България

Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков[4][5], секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов[6]. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове в свободна България се създават 31 дружества с общо 4300 членове.[7]

Георги Попхристов пише:

„ В непродължително време се организираха дружества в цялото царство, дето имаше бивши дейци. В скоро време организацията взе да се засилва и доста се разшири. Тя най-много въздейства да се затъпят изострените ежби между двете фракции измежду емиграцията, даже Илинденската организация със своя авторитет подпомогна да се прекратят братоубийствата и се постигне едно споразумение. Тя спомогна да се възприеме девиза – борба за независима автономна Македония. Илинденската организация изигра своята историческа роля, като помирителка между двете течения в емиграцията, тя стана причина емиграцията да си подаде ръка и да стане единна под патрона на Националния комитет. От двете страни и с взаимни отстъпки в името на Македония се постигна разбирателство. Останаха да функционират Илинденската организация на бившите дейци със своя орган и оная на благотворителните братства – Националния комитет, на чисто легални и просветно-политически начала.[8] “

От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Първият конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник „Илинден“ (1921–1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците „20 юли“ и „Пирин“ излизали в 1923–1924 година.

Организационните дейци са преследвани и арестувани от властите на БЗНС след началото на 1923 година. На 17 април 1924 година е публикуван меморандум на организацията против водената политика на Александър Цанков, дошъл на власт след Деветоюнския преврат.[9]

През май 1924 година се провежда Втори редовен конгрес на Илинденската организация: председател е Петър Ацев, подпредседател – Георги Занков, секретар – Димитър Антонов, касиер – Славчо Абазов и членове Славчо Пирчев, Михаил Чаков и Владислав Георгиев.[10] Тодор Александров провежда няколко срещи с Петър Ацев по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, вследствие на които Тодор Александров е убит.[11] Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов поема фактически ръководството на ВМРО и взема радикални мерки срещу нелоялните членове на Илинденската организация.[12] След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят в левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.

Управително тяло на Илинденската организация

На конгрес на 12–13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. За нов председател е избран Димитър Иванов, Димитър Антонов – секретар, касиер – Славчо Абазов, Антон Янев – деловодител, членове – Владимир Георгиев и Славчо Пирчев.[13] Новото ръководство започва да издава списание „Илюстрация Илинден“ (1927–1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.

През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност.

През 1932 година на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация за председател на организацията е преизбран Кирил Христов[14]. Нейни представители са делегати на Великия македонски събор, проведен през 1933 година в Горна Джумая.

Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица „Лавеле“ 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица „Пиротска“ № 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България[15].

Значка на Илинденската организация, притежавана от Ангел Бунгуров.

След връщането на Южна Добруджа през септември 1940 година и освобождението на по-голямата част от Вардарската Македония през април 1941 година, организацията създава и там свои дружества.

След Деветосептемврийския праврат в 1944 година издаването на „Илюстрация Илинден“ е прекратено. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство: Стефан Аврамов – председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Никола Константинов (касиер), както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов. Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството.[26] На 15 юни 1947 година комунистическите власти разпускат организацията.

Писмо от председателя на Илинденската организация Лазар Томов и секретаря Лука Джеров до министъра на вътрешните работи, в което апелира да се позволи на оцелелите илинденски ветерани да се завърнат в родните си огнища, да им бъдат отпуснати борчески пенсии, подобни на тези за шипченските опълченци, като на особено заслужили борци за българщината в Македония.
Препис на Декларацията на Киряк Шкуртов (1872-1965) от село Старичани, Костурско за постъпване в Илинденската организация

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Крупни издания на Илинденската организация[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „История на България - електронна енциклопедия“, ИК Труд, (Илинденска организация)
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 379.
  3. ↑ виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
  4. ↑ История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.
  5. ↑ Марков, Георги и колектив, Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр.155.
  6. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  7. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 119.
  8. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  9. ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 150.
  10. ↑ Илиндень, V, 17 юли 1925, 1
  11. ↑ Мичев, Добрин. „Как се стигна до Голготата на 31 август?“
  12. ↑ Калина Боева, „Илинденска драма“ // Архивиран от оригинала на 2006-10-22. Посетен на 2009-11-06.
  13. ↑ Илиндень, IV, 27 септемврий 1924, 8, 3; Илиндень, IV, 4 октомврий 1924, 9, 2; Илиндень, 17 юли 1925, 28, 1
  14. ↑ Седмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 6 - 9.
  15. ↑ Виж: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
  16. ↑ а б Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10 - 11.
  17. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  18. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.
  19. ↑ а б Съобщения // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  20. ↑ Ново дружество // Илюстрация Илиндень 2 (132). Илинденска организация, февруарий 1942. с. 15.
  21. ↑ Съобщение отъ Р. тѣло // Илюстрация Илиндень 9 (149). Илинденска организация, Ноемврий 1943. с. 7.
  22. ↑ Новоучредени Илинденски дружества // Илюстрация Илиндень XIV (5 (135). София, Издание на Илинденската Организация, май 1942. с. ІІ.
  23. ↑ Образувани нови дружества // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 17.
  24. ↑ Л-въ, Ив. Въ с. Граматиково // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 11.
  25. ↑ Л-въ, Ив. Новообразувано д-во въ Деде-Агачъ // Илюстрация Илиндень 8 (148). Илинденска организация, октомврий 1943. с. 14.
  26. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381-383.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илинденска_организация&oldid=12097901“.