Голуб Янич
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение по версията на сръбски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Голуб Янич Голуб Јанић | |
| сръбски общественик | |
 бюст в Белград | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
| Голуб Янич в Общомедия | |
Голуб Самуило Янич (на сръбски: Голуб Самуило Јанић или Golub Samuilo Janić) е македонски сърбоманин, милионер, политик, благотворител и сръбски национален деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Голуб Янич е роден през 1853 година в гостиварското село Маврово, тогава в Османската империя, в семейството на търговеца милионер Самуило Янич и София Янич, дъщеря на Пейе Пеич. Има шест сестри, а дядо му Яне е родом от Лазарополе и успешно развива търговски бизнес в Белград[1]. Голуб Янич получава основно и средно образование в Белград, а между 1876 и 1878 година участва като доброволец в Сръбско-турската и в Руско-турската война (1877-1878). След дипломирането си постепенно овладява бизнеса на баща си, като в белградския квартал Теразия притежава седем сгради, включително хотел, кръчми, магазини и къщи за отдаване под наем. Жени се за Босилка Цинцар Янкович (1869-1936) от Чуприя[2][3].
В началото на XX век Голуб Янич се сближава с политически дейци от Сърбия, за кратко е депутат в Скупщината. Основател и председател е на дружество, което финансира и подпомага сръбската пропаганда в Македония. Канторите му в Цариград, Солун, Виена, Будапеща и сред емиграцията в САЩ, позволяват общите координирани действия, които до 1903 година са свързани предимно с образователна и благотворителна дейност. Голуб Янич е близък до сръбския крал Александър Обренович и до генерал Димитрие Цинцар Маркович, роднина на Босилка Янич, чрез който се осъществява същинската дейност на сръбската пропаганда в Македония[4].
Голуб Янич продължава дейността си и след Майския преврат и поддържа близки отношения с министър-председателя Никола Пашич. Започват да закупуват имоти в Скопие и други северномакедонски градове, в които да създават национални и образователни институции[5]. Образователна и хуманитарна е дейността на организации като „Удружења Старосрбијанаца“. Заедно с Лука Челович, Милорад Годжевац, Живоин Рафаилович, Василие Йованович, Никола Спасич и Любомир Ковачевич създават Главен комитет на Четническата акция - комитет на сръбската въоръжена пропаганда в Македония[6][7], а през 1905 година се включва в новооснованото дружество „Сръбски братя“.[8]
Голуб Янич умира през 1918 година в Белград. Съпругата му Босилка Янич създава поредица дарителски фондове, подпомага образованието в Сърбия и други до смъртта си през 1936 година.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Задужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341, вид. АСАНУ, Задужбина Самуила и Голуба Јанића из Маврова.
- ↑ Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80
- ↑ Комисијски извештај о прегледу, опису и процени зграде у ул. Теразије бр. 23 и Његошевој 1, Архив Србије, Фонд.
- ↑ Марија Цинцар-Марковић, „Уочи 29. маја“, Политика, 1926
- ↑ Задужбине и фондови, Београд 1937, стр. 341; Борисав Станковић, Под окупацијом, 1929, стр. 67-68.
- ↑ Вид. Љиљана Алексић-Пејковић, Документи о спољној политици Краљевине Србије 1903-1914, књ. 2, Додатак 1, Организација Српска одбрана 1903-1905 САНУ, Београд 2008, 748-749; Миодраг Д. Пешић, Стари четници, Крагујевац, 2000.
- ↑ Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 1998, стр. 56.
- ↑ Стеван Симић, Српска револуционарна организација, комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903-1912, Београд 1998, стр. 80
