Александър Людсканов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
източник |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Александър Людсканов е роден на [[15 март]] (3 март стар стил) [[1854]] в [[Велико Търново|Търново]]. Завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]] (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в [[Новорусийски университет|Новорусийския университет]] в [[Одеса]]. Прекъсва следването си след началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]]. След въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], на който се противопоставя, заминава за [[Париж]], където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като [[адвокат]] и [[журналист]].<ref>През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист [[Джон Стюарт Мил]] {{Cite book |last=Мил |first=Джон Стюарт |year=1885 |title=Размишления върху представителното управление |translator= А. К. Людсканов |publisher= А. К. Людсканов |place= София |page= |url=http://www.archive.org/details/razmishleniiavr00millgoog |accessdate=3 ноември 2014}} via archive.org</ref> След [[Преврат в България (1886)|преврата]] от 1886 като краен [[русофил]] е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, [[Виена]] и [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
Александър Людсканов е роден на [[15 март]] (3 март стар стил) [[1854]] в [[Велико Търново|Търново]]. Завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]] (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в [[Новорусийски университет|Новорусийския университет]] в [[Одеса]]. Прекъсва следването си след началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]], по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]]. След въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], на който се противопоставя, заминава за [[Париж]], където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като [[адвокат]] и [[журналист]].<ref>През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист [[Джон Стюарт Мил]] {{Cite book |last=Мил |first=Джон Стюарт |year=1885 |title=Размишления върху представителното управление |translator= А. К. Людсканов |publisher= А. К. Людсканов |place= София |page= |url=http://www.archive.org/details/razmishleniiavr00millgoog |accessdate=3 ноември 2014}} via archive.org</ref> След [[Преврат в България (1886)|преврата]] от 1886 като краен [[русофил]] е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, [[Виена]] и [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на [[Стефан Стамболов]], и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]], а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref>. През 1901 става [[министър на търговията и земеделието]] в [[Правителство на България (22)|коалиционното правителство]] на [[Петко Каравелов]], след това е [[министър на търговията и земеделието]], изпълняващ длъжността [[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] и [[министър на вътрешните работи]] в трите кабинета на [[Стоян Данев]] през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Иван Евстратиев Гешов]] по време на [[Балканска война|Балканската война]]. В самостоятелното [[Правителство на България (33)|прогресистко правителство]] през лятото на 1913 е [[министър на земеделието и държавните имоти]].<ref name="tt"/> |
Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на [[Стефан Стамболов]], и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]], а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref>. През 1901 става [[министър на търговията и земеделието]] в [[Правителство на България (22)|коалиционното правителство]] на [[Петко Каравелов]], след това е [[министър на търговията и земеделието]], изпълняващ длъжността [[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и [[министър на вътрешните работи]] в трите кабинета на [[Стоян Данев]] през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Иван Евстратиев Гешов]] по време на [[Балканска война|Балканската война]]. В самостоятелното [[Правителство на България (33)|прогресистко правителство]] през лятото на 1913 е [[министър на земеделието и държавните имоти]].<ref name="tt"/> |
||
През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в [[Лондон]], където умира на [[4 март]] [[1922]].<ref name="tt"/> |
През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в [[Лондон]], където умира на [[4 март]] [[1922]].<ref name="tt"/> |
||
Версия от 15:24, 9 април 2021
| Александър Людсканов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Партия | Прогресивнолиберална партия |
| Народен представител в: I ВНС X ОНС XI ОНС XII ОНС V ВНС XV ОНС XVIII ОНС XIX ОНС | |
| Александър Людсканов в Общомедия | |
Александър Кочов Людсканов е български политик. Един от водачите на Прогресивнолибералната партия, той е на няколко пъти министър в правителствата с нейно участие (1901 – 1903, 1911 – 1913).
Биография
Александър Людсканов е роден на 15 март (3 март стар стил) 1854 в Търново. Завършва Робърт колеж в Цариград (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в Новорусийския университет в Одеса. Прекъсва следването си след началото на Руско-турската война, по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев[1]. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията. След въвеждането на Режима на пълномощията, на който се противопоставя, заминава за Париж, където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като адвокат и журналист.[2] След преврата от 1886 като краен русофил е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, Виена и Санкт Петербург.[3]
Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на Стефан Стамболов, и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация, а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на Петия конгрес.[4]. През 1901 става министър на търговията и земеделието в коалиционното правителство на Петко Каравелов, след това е министър на търговията и земеделието, изпълняващ длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията[5] и министър на вътрешните работи в трите кабинета на Стоян Данев през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Евстратиев Гешов по време на Балканската война. В самостоятелното прогресистко правителство през лятото на 1913 е министър на земеделието и държавните имоти.[3]
През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в Лондон, където умира на 4 март 1922.[3]
Жени се за дъщерята на Драган Цанков, Недялка Цанкова. Синът им Константин Людсканов е дипломат.
Бележки
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X
- ↑ През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист Джон Стюарт Мил Мил, Джон Стюарт. Размишления върху представителното управление. София, А. К. Людсканов, 1885. Посетен на 3 ноември 2014. via archive.org
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| Димитър Христов | → | министър на земеделието и държавните имоти (14 юни 1913 – 17 юли 1913) | → | Никола Генадиев |