Свети Никола (Мелник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''„Свети Никола“''' е частично запазена средновековна българска църква в град [[Мелник]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], в миналото част от [[Мелнишка епархия]]. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. Интериорът на църквата е покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с надпис от XIII век. Камбаната на църквата е една от най-старите в Европа, открита от археолози през 2000-те години.
'''„Свети Никола“''' е частично запазена средновековна византийска църква в град [[Мелник]], днес в [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], в миналото част от [[Мелнишка епархия]]. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. До 1913 г., щогато църквата е разрушена при пожар, свързан със стихийния пожар, опустошил град Мелник след изсеблването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента. Двете бронзови камбани от началото на нашия век, открити в развалините на църквата в началото на нашия век, са едни от най-старите в Европа.


== История ==
== История ==
Ред 28: Ред 28:
„Свети Никола“ се датира обикновено към края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. (Съществува и мнение, което свързва църквата с българския княз [[Борис I]] и периода малко след [[Покръстване на България|покръстването на България]], но то не е прието от учените.) През първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref>
„Свети Никола“ се датира обикновено към края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. (Съществува и мнение, което свързва църквата с българския княз [[Борис I]] и периода малко след [[Покръстване на България|покръстването на България]], но то не е прието от учените.) През първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref>


„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на нова църква със същото име през XVIII век. Въпреки, че средновековната църква се използва до края на XIX век като манастирска, днес тя е само частично запазена и западната и&#768; част е разрушена. След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и липсата на поддръжка води до разрухата на църквата.<ref name="melnikbgeu"/>
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на нова църква със същото име през XVIII век. Въпреки, че средновековната църква се използва до края на XIX век като манастирска, днес тя е само частично запазена и западната и&#768; част е разрушена. След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Същата съдба сполетява и манастира Св. Никола, в резултат на което църквата е разрушена почти изцяло, като до момента стои единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/>


== Архитектурни и художествени особености ==
== Архитектурни и художествени особености ==
Ред 34: Ред 34:
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век.<ref name="nikolova"/> Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16.30 метра и широка 13.30 метра. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на [[наос]]а. Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. [[Притвор]]ът е добавен през втория период на строителство в XIII век.<ref name="nikolova"/> Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16.30 метра и широка 13.30 метра. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref>


Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Бронзовата камбана на църквата се смята за една от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и е отркита през 2000-те години.
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се см в. ята за етдна от иай-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и е открити от археолози в началоот на века.


Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останткали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>


Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб [[севаст]] Владимир, брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–1460). Geneaology and prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6|pages=96–97}}</ref> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/>
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб [[севаст]] Владимир, брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–1460). Geneaology and prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6|pages=96–97}}</ref> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/>

Версия от 18:19, 17 януари 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“
общ изглед
общ изглед
България
41.5206° с. ш. 23.3926° и. д.
„Свети Никола“
Област Благоевград
41.5206° с. ш. 23.3926° и. д.
„Свети Никола“
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМелник
РелигияБългарска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
ИзгражданеXII век
Статутнедействащ храм
Състояниеруини
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ е частично запазена средновековна византийска църква в град Мелник, днес в Неврокопската епархия на Българската православна църква, в миналото част от Мелнишка епархия. Датирана е към края на XII век и е изградена върху древно тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на мелнишкия епископ. До 1913 г., щогато църквата е разрушена при пожар, свързан със стихийния пожар, опустошил град Мелник след изсеблването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента. Двете бронзови камбани от началото на нашия век, открити в развалините на църквата в началото на нашия век, са едни от най-старите в Европа.

История

Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.[1] Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята Бендида,[2][3] а след това там е изградена базилика в V век. Базиликата е разрушена в VI век.[2]

„Свети Никола“ се датира обикновено към края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това - на Втората българска държава. (Съществува и мнение, което свързва църквата с българския княз Борис I и периода малко след покръстването на България, но то не е прието от учените.) През първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на мелнишкия епископ;[1][2] по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.[2] През 1356 година храмът е обновен от митрополит Кирил I Мелнишки.[4]

„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на нова църква със същото име през XVIII век. Въпреки, че средновековната църква се използва до края на XIX век като манастирска, днес тя е само частично запазена и западната ѝ част е разрушена. След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Същата съдба сполетява и манастира Св. Никола, в резултат на което църквата е разрушена почти изцяло, като до момента стои единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.[1]

Архитектурни и художествени особености

Стенописи от „Свети Никола“

„Свети Никола“ е трикорабна базилика, изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли. Корабите са образувани от два реда колони, които се намират в продължението на наоса. Има три входа от запад и три апсиди в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век.[2] Според Богдан Филов, посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16.30 метра и широка 13.30 метра. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с фрескова живопис. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.[5]

Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се см в. ята за етдна от иай-старите в Европа[3][6][7] и е открити от археолози в началоот на века.

Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата и изображение на Петър Александрийски. Животът на патрона на църквата Николай Чудотворец също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на Антип Пергамски, Антим Никомедийски, Григорий Нисийски и Прокопий Кесарийски.[2] Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в Националния археологически музей в София, но някои са останткали на мястото си.[1]

Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст Владимир, брат на севаст на франките“[2] или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.[8] Надписът се свързва с управлението на Мелник от Алексий Слав.[8]

Бележки

  1. ↑ а б в г Places of interest: St Nicholas Church // Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
  2. ↑ а б в г д е ж Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 140.
  3. ↑ а б Николов, Димитър. Спасяват аварийно манастирите в Мелник // Новинар. "Новинар медиа" АД, 2009-06-23. Посетен на 13 март 2013.
  4. ↑ Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185.
  5. ↑ Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 — 1916“. София, 1993, стр. 82-33.
  6. ↑ Димков, Г. и др. Акустични изследвания на исторически ценни български камбани // Акустика. Варна, София, 2008. с. 115. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010.
  7. ↑ Georgieva, Tsvetanka. Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects // Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
  8. ↑ а б Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 96–97.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Никола_(Мелник)&oldid=7114057“.