Буково (община Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.
| Буково Буково | |
| — село — | |
.jpg) Панорама на Буково | |
  Буково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 3494 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Буково в Общомедия | |
Буково (на македонска литературна норма: Буково) е село в община Битоля на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пелагония, на 5 km южно от Битоля, в източните поли на Баба планина. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 m. Селото има площ от 17,9 km2, от които обработваема земя са 913 ha, пасищата са 591,8 ha и горите са 146,3 ha.[1][2]
Край селото е разположен Буковският манастир „Свето Преображение Господне“ („Свети Спас“, „Свети Сотир“). Централната енорийска църква на селото е „Свети Димитър“, а гробищните – „Свети Атанасий“, „Въведение Богородично“ и „Свети Никола“. Извън селото са „Свети Архангел“, „Света Петка“ и манастирчето „Света Троица“ на Буковски ливади.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,[3] край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.[2]
В непосредствена близост до село Буково се намира античният град Хераклея.[2]
Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта.[4] В турски сиджили от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.[5]
За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на Широк сокак в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства Буковският манастир „Свето Преображение Господне“, който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.[1]
В XIX век Буково е село в Битолска каза на Османската империя. Още през XIX век селото е известно с производството и търговията на лют червен пипер наричан буковски пипер.[6] Атанас Шопов посещава Буково и в 1893 година пише:
| „ | Буково, това е отечеството на най-добрия и най-благоуханния червен пипер, който излазя по ония места. Това малко българско селце е станало известност благодарение на добрия свой пипер. Буковският пипер има преимущества над всичките други пипери. Той не е лют, а притежава една особна приятна миризма и вкус.[7] | “ |
По-голямата част от населението на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вуковон (Voukovon) живеят 500 гърци.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Буково има 1490 жители, всички българи християни.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Буково е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 227 къщи.[10]
Въпреки че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.[11] По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буково има 2400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[13]
Почти през целия XX век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в Австралия, САЩ и Канада главно, но също и в Западна Европа. Голяма буковска колония има в Рочестър, САЩ, и поради това градът е шеговито наричан Буково Сити. В 1961 година селото има 1939 жители.[2]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Ст. Мицканов от Самоводене е български кмет на Буково от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).[14]
Според преброяването от 2002 година селото има 3494 жители и е най-голямото в община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:[15]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3456 |
| албанци | 11 |
| турци | 14 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Поради близостта с град Битоля и неговата промишлена зона, както и благоприятното географско положение, село Буково има развита икономическа дейност. В самото село Буково съществуват и работят фабрика, селскостопанска кооперация, магазини и обекти за обществено хранене.[1] От селското стопанство най-развито е градинарството. Заради изобилието от бистра вода и плодородна почва в това село се отглежда червен пипер, който е известен като буковски пипер по името на селото. Освен отглеждането на чушки в Буково се отглеждат и домати, зеле, праз, лук, грах, спанак. Запазено е отглеждането на зърнени култури, особено пшеница. От животновъдството най-развити са краварството и овчарството, а в по-малка степен и козарството. Много запазено е и живинарството чрез отглеждане на кокошки, петли, гъски и други домашни птици.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В Буково от 1990 година има основно училище „Коле Канински“, линейка, поща и дом на културата.[1] Домът на културата се намира в сградата в центъра на селото.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Буково е сред малкото места в Северна Македония, където всяка година последната седмица преди Великден се чества празникът Лазаровден. По време на празника младите момичета (а понякога и момчетата) от селото се обличат в богати традиционни селски костюми и шетайки от къща на къща пеят Лазараски песни, а след края на песента стопанинът слага по едно яйце в кошницата, която носят и пари.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Панорама на Буково от времето на Първата световна война -
Стара къща с градска архитектура в Буково -
Селската чешма в Буково -
Гледка от главната улица в Буково
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Буково
Васила (Василики), ятачка на дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[16]
Илия Балтов (1877 – 1934), български революционер- Никле Скоклев (? - 1662), хайдутин от XVII век
- Стефан Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръсте Льондев[17]
- Филип (Филипос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
- Филип А. Николаев, завършил духовна семинария в Киев в 1902 година[19]
- Други
Александър Пърчевски (1950 – 2013), прокурор, по произход от Буково
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Четвероевангелие от 60-те години на XIV век, прибрано от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 1922 година, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Панов, Митко. Енциклопедија на селата во Република Македонија. Скопје, Патрија, 1998. ISBN 954-90993-1-8. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Буково // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ „Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 159.
- ↑ Буково. Буково, април 1981. с. 8.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 386.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 269 – 270.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 76-77.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
- ↑ Βασιλική (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Φίλιππος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55 - 56.
| |||||||||||
