Направо към съдържанието

Томо Смилянич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томо Смилянич
Томо Смиљанић
сръбски фолклорист
Роден
Починал
10 май 1969 г. (80 г.)

Учил вСолунска сръбска гимназия
Белградски университет

Томо Смилянич – Брадина (на сръбски: Томо Смиљанић – Брадина; на македонска литературна норма: Томо Смилјаниќ — Брадина) е македонски сърбоманин, фолклорист, етнограф, писател, политик и деец на сръбската пропаганда в Македония.[1]

Томо Смилянич е роден на 13 юни 1888 година в мияшкото село Тресонче, тогава в Османската империя. Правнук е на Сарджо Караджа Брадина. Роднина е на българския просветен деец Мино Сарджов. Завършва основното си образование в родното си село и в Битоля, в българско и сръбско училище. В 1906 година завършва Сръбската гимназия в Солун. Работи като сръбски учител в периода 1906 - 1911 година в Тресонче, Долно Мелничани и Галичник (1906 - 1911). Започва да учи във Философския факултет в Белград. Стипендиант е на дружеството „Свети Сава“. Прекъсва учението си, заради подготовката за Балканската война и се завръща в Македония като сръбски четник. Взима участие в Балканските войни. След изтеглянето на Сръбската армия на Корфу през Първата световна война е демобилизиран и изпратен във Франция, където завършва география и история в Клермон-Феран от 1917 до 1919 година.

След това работи като учител в гимназиите в Тетово (от 1920 до 1921 година) и в Скопие (от 1921 до 1927 година). По-късно Смилянич преподава в Търговската академия в Скопие в периода 1927 до 1931 година. В 1930 година защитава докторска дисертация във Франция на тема „Нашите стари племена мияците и бърсяците в Южна Сърбия“. От изборите[2] до 1934 година е народен представител от Галичко-Дебърската околия, а след това от 1935 до 1939 година е инспектор и началник на Просветното отделение на Вардарска бановина.

Пътува по Европа (1940–1941). Участва в Априлската война срещу Германия край Призрен. След разгрома на Югославия, работи в Педагогическото училище в Алексинац, където се пенсионира. След 1946 година живее в Белград, където умира през 1969 г.

Литературната и изследователската си дейност Смилянич започва още по времето, когато работи като сръбски учител. Пише в различни вестници и списания, както и в научни сборници на Философския факултет и на Сръбската академия на науките в Белград. Автор е на изследвания върху Миячията и на по-известните мияци. Публикува свои текстове в Скопие, с което поставя началото на „Библиотека Македония“, която излиза от 1924 до 1928 година. В 1929 година я преименува на „Старовремска библиотека“, в която публикува и стихосбирки. На ръкопис остават романът „Горяни“, разказите за деца „Смиљеи босиље“, както и мемоарите „Моите спомени до 1912 година“.[3][4][5]

  • На планини и друге приповетке из Македоније, Скопје, 1924;
  • Стојна и друге приповетке из Македоније, Скопје, 1924;
  • Седи краљ, Скопје, 1925;
  • Канонска визитација Река, Скопје, 1925;
  • Маќедонски печалбари. Драма в пет акта с пеене, Прилеп, 1927;
  • Песмарица, Скопје, 1929;
  • Краљ слободар – Краљ миротворац, Скопје, 1936;
  • Идеалисти (първи акт от драмата), „Јужни преглед“, Скопје, 1937.
  1. Ристовски, Блаже. Македонското поетско дело на Томо Смилјаниќ-Брадина (1888–1969) // Современост XXIV (4). 1974. с. 307–327.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1384. (на македонска литературна норма)
  4. Ристовски, Блаже. Македонскиот стих 1900–1944. Истражувања и материјали, I, Скопје, 1980, 133–164.
  5. Стојановска, Јованка. Книжевното и научно дело на Томо Смиљаниќ-Брадина, Скопје, 1994.