Фотинища
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България, чието име до 1934 година е Фотовища, вижте Огняново (област Благоевград).
| Фотинища Φωτεινή | |
| — село — | |
 Далечен изглед от Костур към селото | |
  Фотинища  Фотинища  Фотинища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 152 души (2021 г.) |
Фотѝнища (произношение в местния говор Фотѝнишча, на гръцки: Φωτεινή, Фотини, до 1926 Φωτίνιστα, Фотиниста,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра източно от демовия център Костур и на 2 километра източно от Костурското езеро. На 3 километра на север е село Кондороби (Метаморфоси), на 7 на север – село Тихолища (Тихио), на 2 на юг – Личища (Поликарпи).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Хотонище са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.[2] Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име – според Любица Станковска Хотун, а според Йордан Заимов Фотин.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Фотин или по-вероятно от първоначалното Хотинишчи от личното име *Хотин или *Хотынъ, като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото φως, светлина.[4]
Църквата в селото „Свети Мина“ е построена около 1800 година.[5]
В края на XIX век селото е чифлик.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Фотинища (Photinischta) е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[7]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотинища:
| „ | ...в подножието на същата планина [Вич], срещу Черилово, на час разстояние от пътя Клисура – Костур се намира село Фотинища, с 43 български семейни двойки. В него има и няколко турски къщи, говорещи български. Българите са земеделци айлякчии и аирджии, тоест обработват чужда земя и делят произведеното наполовина със собственика. Други продават дърва в града, а турците правят решета и прочее. Данъкът им е 2300 пиастри. Има една църква със свещеник.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Фотинища има 250 жители българи християни.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Фотинища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.[10]
В началото на XX век всички жители на Фотинища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти гъркомани.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Фотинища преди Балканската война има 2 български къщи.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Фолинища е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година през Балканската война във Фотинища влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Селото пострадва силно от войната, като жителите му го напускат. В 1920 година има 29 жители. В 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Турция.[6] В 1928 година селото е преобладаващо бежанско с 83 жители бежанци от 119.[14] или според други данни изцяло бежанско с 34 семейства и 94 души.[15]
През 1926 година селото е прекръстено на Фотини, в превод светло. Селяните произвеждат жито и бостан.[16]
По време на Гръцката гражданска война 11 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[17]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[6] | 29[6] | 119[6] | 210[6] | 227[16] | 206[16] | 186[16] | 171[16] | 194[16] | 184 | 186 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
- ↑ Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830). // Φούιτ.gr, 8 април 2015. Архивиран от оригинала на 2015-07-22. Посетен на 17 юли 2015.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 147. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034158/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/009.htm, посетен на 4 февруари 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Foteini Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
