Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Република Армения
на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն
      
Химн: Մեր Հայրենիք
Местоположение на Армения
Местоположение на Армения
География и население
Площ29 743 km²
(на 141-во място)
Води4,71%
КлиматУмерено
континентален
СтолицаЕреван
Най-голям градЕреван
Официален езикарменски[1]
Религияхристиянство
Демонимарменец
Население (2016)Понижение 2 998 577[2]
(на 133-то място)
Гъстота на нас.98,5 души/km²
(на 103-то място)
Управление
ФормаПарламентарна република
ПрезидентАрмен Саркисян
Министър-председателНикол Пашинян
ОрганизацииСъвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Независимост от СССР21 септември 1991
Наири1200 г. пр.н.е.
Арарадско царство840-те г. пр.н.е.
Ервандитска династия540 г. пр.н.е.
Арменско царство190 г. пр.н.е.
ДР Армения28 май 19182 декември 1920
Икономика
БВП (ППС, 2014)$20.831 млрд.
(на 136-то място)
БВП на човек (ППС)$ 3.037
(на 118-то място)
БВП (ном., 2013)$10.325 млрд.
(на 125-то място)
БВП на човек (ном.)$6,128
(на 136-то място)
ИЧР (2014)0,733 (висок
)
(на 85-то място)
Джини (2008)30.9 (среден)
Прод. на живота72
(на 96-то място)
Детска смъртност28,9
(на 16-то място)
Грамотност99,5%
(на 11-то място)
ВалутаДрам (AMD)
Други данни
Автомобилно движениедясно
Код по ISOARM
Интернет домейн.am
Телефонен код+ 374
ITU префиксARM
Официален сайтwww.gov.am
Армения в Общомедия

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

География

Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

Релеф

Релефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 м), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан – около 1360 кв. км площ и дължина на бреговата линия 232 км. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.

Климат

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

История

Арменското царство, в най-широки граници

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.)[3][4][5]. Последното Арменско царство (1050 – 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

Население

Армения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населението сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Очаква се, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

  • 0 – 14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
  • 15 – 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
  • 65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)

Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)

Държавно устройство

Армения е полупрезидентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са на възраст над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.

Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.

Посослство на Армения в България

Административно деление

Република Армения административно е разделена на 10 области, които включват градски и селски общини.

Икономика

  • Парична единица: Драм
  • Автомобилен код: ARM
  • Брутен вътрешен продукт: 11,2 милиарда щатски долара (2001)
  • Ръст на промишлеността: 3,8% (2001)
  • Обем на вноса: 868,6 милиона щатски долара (2001)
  • Инфлация: 3,1% (2000)

Култура

Сведения за литературни дейности по арменските земи се срещат от през 401 година преди Христа.

Григор Нарекаци

Литература

Християнската арменска литература започва около 406 г. с изобретяването на арменската азбука от Mesrop с цел превод на библейските книги в арменски.

Арменски литературни класици

Файл:Siamanto (1878-1915).jpg
Атом Яраниан

Образование

Държавния университет в Ереван

Държавния университет в Ереван е основан през 1919 година. През Средновековието светила на науката из Арменските територии са били:Гладзорски университет и Манастирската школа Татев.

Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения

Личности


Други

Източници

  1.  Конституция на Република Армения, чл. 12.
  2. Евростат
  3. Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;

    Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.

  4. Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;

    He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.

  5. Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;

    При Тиридате III Великом [287 – 332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

Външни препратки