Строителството на железопътната линия Калотина – Станянци започва през 1963 г. и е финансирано от тогавашното Министерство на енергетиката и горивата. Линията е построена основно за извозване на каменните въглища, добивани от мините в района на Станянци. Построен е с максимални наклони на вертикалните криви от 16 ‰ и минимални радиуси на хоризонталните криви 250 m. По линията са построени три тунела с обща дължина 177 метра и девет стоманобетонни моста, всеки с по три отвора и дължина от 34,5 до 38,8 m. Участъкът е открит за редовна експлоатация през 1966 г. Линията е включена в системата на БДЖ и се използва за товарни и пътнически превози.
Първоначално товарните влакове се обслужват с парни локомотиви серия 10. От 1970 г. се ползват серия 15 и дизелови локомотиви серия 06. След 1973 г. товарните влакове се обслужват само с дизелови локомотиви серия 06. В началото на експлоатацията, наред с товарните влакове се движат и три чифта пътнически влакове, съставени от парен локомотив серия 15 и два второкласни пътнически вагона. От 1969 г. пътническите влакове започват да се обслужват с ДМВ серия 18. Впоследствие започва употребата на различни серии пътнически вагони (в това число и двуетажни) и дизелови локомотиви най-често от серия 04. До 2000 г. пътническите влакове са били обслужвани само от дизелови локомотиви серия 04. На 1 октомври2002 г. пътническото движение по участъка е преустановено, а обслужването на товарните влакове продължава с дизелови локомотиви серия 06, 55 и 07. Около 95 % от добиваните в мина „Станянци“ въглища се транспортират за ТЕЦ Бобов дол.
