Парламентарни избори в България (1879)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени в края на септември и началото на октомври 1879 г. в Княжество България за народни представители[1] В тях участват двете водещи политически сили в БългарияЛибералната и Консервативната партия[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

На 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година. В окръжно писмо до председателите на градските съвети правителството се разпорежда за начина на съставяне на избирателните списъци, като дава следните препоръки: при изработването им да бъдат включени всички български граждани навършили 21 годишна възраст; списъците да се съставят за всяка община или махала отделно; имената на гражданите да се изписват с фамилните имена отпред и в азбучен ред; срещу всяко записано лице да се посочва местожителство, звание, ако има такова и възраст; избирателните списъци да бъдат подписани от председателите на окръжните и градски съвети и изложени на видно място в продължение на 14 дни от тяхното обнародване - време през което гражданите имат право да подадат оплаквания и заявления против неправилно записани или изключени избиратели.

Грешки[редактиране | редактиране на кода]

Оказва се, че съставените от Ловчанският градски съвет избирателни списъци не са съобразени с горните изисквания и по-точно с чл. 2 от „Временните правила за избиране на представители за първото обикновено народно събрание“ и два дни преди изборите са върнати за поправка.

След изборите[редактиране | редактиране на кода]

В изборния ден при ниската избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от първото обикновено народно събрание на Българското княжество се събират в София. Церемонията по откриването е удостоена от князът, чието присъствие е тържествено акламирано. Въпреки това той не пропуска да покаже пренебрежението си към партийната принадлежност на повечето от присъстващите. Преди да произнесе речта си в заседателната зала Батенберг полага калпака на главата си и този жест на неуважение към народните представители дразни силно либералите.

Тронното слово Александър I произнася на български език макар и с акцент. В него той приканва депутатите да покажат зрелост и достойнство в своите прения и добавя:

Аз расчитвам върху вашът свободен от всяка страст патриотизъм, върху вашето благоразумие. Европа има обърнати очите си днес върху първото Законодателно народно събрание, и ще съди от него за степента на способността на Българский народ, да ся ползува за свое добро с дарованите му правдини…Позволявам си да дам съвет, и да ви помоля да избягвате да губите време по несъществени и дребни въпроси; но да ся погрижите да стъпите час по напред в разглежданието на законопроектите и на бюджетът, което е същественно и главно ваше дело, за да оправдайте доверието на избирателите към вас, и да спечелим чрез това всички одобрение и похвала в образований свет.

— Александър I Батенберг

.

Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът трябва да възложи на лидера на мнозинството да състави правителство. Недоволен от развоя на събитията той се обръща към император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Преглъщайки разочарованието си от несъгласието на Петербург, князът предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича мисията на неуспех. В крайна сметка преговорите завършват без резултат и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и съставя правителство, начело с митрополит Климент, в което отново ръководна роля имат консерваторите.

Със заповед от 18 декември 1879 г. Търновският губернатор уведомява Ловчанския градски съвет за насрочването на нови избори за народни представители на 13 януари 1880 г.

Таблица на гласовете[редактиране | редактиране на кода]

Изборите печелят партията на Либералите с над 70%.

Партия Вот % Места +/-
Либерална партия 180 347 82,35% 130
Консервативна партия 38 632 17,64% 28
Невалидни/празни бюлетини 22 0,01%
Общо 219 000 100% 158
Източник: Nohlen & Stöver/ Народно Събрание

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 422 ISBN 954-528-790-X
  2. Nohlen, D & Stöver, P. „Избори в Европа: Наръчник“, 2010 г., с. 368-369 ISBN 978-3-8329-5609-7