Куманово: Разлика между версии
м overlinking |
Добродушен (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 65: | Ред 65: | ||
| '''Всичко''' |
| '''Всичко''' |
||
|- |
|- |
||
|[[българи]] |
|||
| [[македонци (нация)|македонци]] |
|||
| 47 743 |
| 47 743 |
||
|- |
|- |
Версия от 05:28, 9 юни 2020
- Тази статия е за града в Северна Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
Куманово Куманово | |
— град — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Жеглигово |
Площ | 509,48 km² |
Надм. височина | 320 m |
Население | 76 272 души (2002) |
Първо споменаване | 1519 г. |
Пощенски код | 1300 |
Телефонен код | 389 031 |
МПС код | KU |
Официален сайт | kumanovo.gov.mk |
Куманово в Общомедия |
Кума̀ново (на македонска литературна норма: Куманово; на албански: Kumanova, Куманова) е град в Северна Македония, център на община Куманово.
География
Градът е разположен в северната част на Северна Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.
История
В Османската империя
Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]
В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:
„ | Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. | “ |
В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.[2]
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[4] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7700 жители българи християни, 5800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[6]
В началото на XX век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7032 българи екзархисти, 1569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[8]
В Сърбия
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:
„ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат. | “ |
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[10]
Националност | Всичко |
българи | 47 743 |
албанци | 18 278 |
турци | 256 |
роми | 4056 |
власи | 108 |
сърби | 5230 |
бошняци | 15 |
други | 586 |
Кмет на града е Зоран Дамяновски.
Личности
Куманово традиционно в XIX век е голям българо-турски град в Северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. Изтъкнати дейци на черковното дело в Куманово са Зафир Тасев и Михаил Байловски. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захари Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на XIX и началото на XX век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.
Побратимени градове
- Габрово, България
- Пловдив, България
- Косовска Митровица, Косово
Вижте също
Външни препратки
Литература
Бележки
- ↑ Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|