Самюел Тинг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
D'ohBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ar:صمويل تينج
мРедакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в [[CERN]], работи последователно в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] и [[DESY|Германския електронен синхротрон (DESY)]]. От 1969 е професор в [[MIT]].
Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в [[CERN]], работи последователно в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] и [[DESY|Германския електронен синхротрон (DESY)]]. От 1969 е професор в [[MIT]].


Тинг получава Нобеловата награда за откриването на [[J/ψ частица]]та, която той открива независимо от [[Бъртън Рихтер]]. Той е и автор на проект за обсерватория за космически лъчи, Магнитния спектрометър Алфа, за който той прави предложение малко след решението на Конгреса на САЩ да замрази Суперпроводящия Суперколайдър. Уредът трябва да бъде монтиран на [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]].
Тинг получава Нобеловата награда за откриването на [[J/ψ частица]]та, която той открива независимо от [[Бъртън Рихтер]] в [[Национална лаборатория Брукхейвън|националната лаборатория Брукхейвън]]. След решението на Конгреса на САЩ да замрази проекта за Свръхпроводящия Суперколайдър той предлага проект за построяване на обсерватория за космически лъчи - Магнитния спектрометър Алфа. Уредът трябва да бъде монтиран на [[Международна космическа станция|Международната космическа станция]].


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 13:12, 9 декември 2009

Шаблон:Учен информация

Самюел Тинг е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1976, заедно с Бъртън Рихтер.

Учи в Мичиганския университет, където защитава и докторска дисертация през 1962. През 1963 започва работа в CERN, работи последователно в Колумбийския университет и Германския електронен синхротрон (DESY). От 1969 е професор в MIT.

Тинг получава Нобеловата награда за откриването на J/ψ частицата, която той открива независимо от Бъртън Рихтер в националната лаборатория Брукхейвън. След решението на Конгреса на САЩ да замрази проекта за Свръхпроводящия Суперколайдър той предлага проект за построяване на обсерватория за космически лъчи - Магнитния спектрометър Алфа. Уредът трябва да бъде монтиран на Международната космическа станция.

Външни препратки