Куманово: Разлика между версии
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/Добросъвестен Потребител |
|||
Ред 40: | Ред 40: | ||
{{цитат|Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.}} |
{{цитат|Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.}} |
||
В |
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в [[Османска империя|Османската империя]]. В града още преди Руско-турската война функционира [[Кумановска българска община|българска община]]. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 35 | isbn = 9549926583}}</ref> |
||
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref> В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.</ref> |
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref> В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.</ref> |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. градът е населявана от 7 700 жители българи [[християнство|християни]], 5 800 [[турци]], 600 [[арнаути]] [[мохамедани]], 50 [[власи]], 30 евреи и 350 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.]</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. градът е населявана от 7 700 жители българи [[християнство|християни]], 5 800 [[турци]], 600 [[арнаути]] [[мохамедани]], 50 [[власи]], 30 евреи и 350 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.]</ref> |
||
В началото на |
В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]], 5 [[гърци]], 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.]</ref> |
||
=== В Сърбия === |
=== В Сърбия === |
||
Ред 107: | Ред 107: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на община Куманово] |
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на община Куманово] |
||
== Литература == |
== Литература == |
Версия от 15:28, 3 януари 2018
- Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
Куманово Куманово | |
— град — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Жеглигово |
Площ | 509,48 km² |
Надм. височина | 320 m |
Население | 76 272 души (2002) |
Първо споменаване | 1519 г. |
Пощенски код | 1300 |
Телефонен код | 389 031 |
МПС код | KU |
Официален сайт | kumanovo.gov.mk |
Куманово в Общомедия |
Кума̀ново (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Куманова) е град в Република Македония, център на община Куманово.
География
Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.
История
В Османската империя
Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]
В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:
„ | Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. | “ |
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, той има 4 хиляди жители, като мнозинството са българи.[2]
През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[3] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[4] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[6]
В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 310 сръбски патриаршистки и 28 влашки гъркомански къщи.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[8]
В Сърбия
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:
„ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат. | “ |
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[10]
Националност | Всичко |
македонци | 47 743 |
албанци | 18 278 |
турци | 256 |
роми | 4 056 |
власи | 108 |
сърби | 5 230 |
бошняци | 15 |
други | 586 |
Кмет на града е Зоран Дамяновски.
Личности
Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захари Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.
Побратимени градове
Вижте също
Външни препратки
Литература
Бележки
- ↑ Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257. (на английски)
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 35.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126 – 127.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|