Направо към съдържанието

Железопътна линия Калотина – Станянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 11
Информация
Типнормално междурелсие (1435 mm)
Статусзакрита за пътническо движение
Крайни гариКалотинаСтанянци
Започва отКалотина
Свързани линииЖелезопътна линия 1
Станции9 бр.
Номер линия11
Пусната1966 г.
СобственикНКЖИ
Дължина15,994 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификацияне
Работна скорост50 km/h
Максимален наклон16 ‰

Железопътна линия 11 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от националната железопътна мрежа, намираща се в Западна България с нормално междурелсие (1435 mm). Това е първото отклонение, по посока на нарастване на километража, от Първа главна железопътна линия.

Пълната ѝ дължина е около 16,7 km. Трасето на линията започва от Калотина и в по-голямата си част следва долината на река Нишава.

Строителството на железопътната линия Калотина – Станянци започва през 1963 г. и е финансирано от тогавашното Министерство на енергетиката и горивата. Линията е построена основно за извозване на каменните въглища, добивани от мините в района на Станянци. Построен е с максимални наклони на вертикалните криви от 16 ‰ и минимални радиуси на хоризонталните криви 250 m. По линията са построени три тунела с обща дължина 177 метра и девет стоманобетонни моста, всеки с по три отвора и дължина от 34,5 до 38,8 m. Участъкът е открит за редовна експлоатация през 1966 г. Линията е включена в системата на БДЖ и се използва за товарни и пътнически превози.

Първоначално товарните влакове се обслужват с парни локомотиви серия 10. От 1970 г. се ползват серия 15 и дизелови локомотиви серия 06. След 1973 г. товарните влакове се обслужват само с дизелови локомотиви серия 06. В началото на експлоатацията, наред с товарните влакове се движат и три чифта пътнически влакове, съставени от парен локомотив серия 15 и два второкласни пътнически вагона. От 1969 г. пътническите влакове започват да се обслужват с ДМВ серия 18. Впоследствие започва употребата на различни серии пътнически вагони (в това число и двуетажни) и дизелови локомотиви най-често от серия 04. До 2000 г. пътническите влакове са били обслужвани само от дизелови локомотиви серия 04. На 1 октомври 2002 г. пътническото движение по участъка е преустановено, а обслужването на товарните влакове продължава с дизелови локомотиви серия 06, 55 и 07. Около 95 % от добиваните в мина „Станянци“ въглища се транспортират за ТЕЦ Бобов дол.

Технически съоръжения

[редактиране | редактиране на кода]
Калотина – Станянци
(Линия 1) (София)
0+000 Калотина
(Линия 1) Калотина-запад
1+300 сп. „Калотина“
2+900 сп. „Балан“
4+700 Беренде извор
6+800 Беренде
9+900 Чепърлянци
10+800 Разбоище
14+300 Връдловци
15+994 Станянци
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Калотина 2 424 224 ЕМЦ
Станянци 3 382 198 РУКЗ
намира се на km дължина, m изграден от намира се над
4+350 50,00 стоманобетон река
6+621 54,00 стоманобетон река и път
6+816 48,00 стоманобетон река и път
8+934 52,00 стоманобетон река
9+668 50,00 стоманобетон река
10+605 48,00 стоманобетон река
10+905 49,00 стоманобетон река
11+050 55,00 стоманобетон река
11+350 57,00 стоманобетон река
12+700 19,00 стоманобетон река
14+080 15,60 стоманобетон река
тунел № от km до km дължина, m построен
1 1+600 1+700 100,00 1966
2 6+725 6+775 50,00 1966
3 7+820 7+850 30,00 1966
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.