Ненчо Станев

Ненчо Станев Ненчев
	Ненчо Станев Ненчев
български политик
Роден	15 ноември 1925 г. (98 г.) село Радювене, Ловешко, Царство България
Починал	София, България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство
	Народен представител в:; VI НС VII НС VIII НС

Ненчо Станев Ненчев е български политик, член на Българската комунистическа партия (БКП), министър на народната просвета в 72-рото правителство (19 януари 1973 – 17 юни 1976) и 73-то правителство (17 юни 1976 – 15 ноември 1977) на НРБ.

Биография

Ненчо Станев е роден на 15 ноември 1925 г. в с. Радювене, Ловешко. Основно образование завършва в родното си село. Учи в Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч). Активен член на РМС. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война като помагач, за което е арестуван по ЗЗД. Успява да завърши гимназията през 1944 г.

Работи като учител в с. Радювене и едновременно е секретар на РМС (1944 – 1945) и секретар на БРП(к) (1949 – 1951). Завършва Полувисшия институт за прогимназиални учители в гр. Шумен, икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС в София) и Висшата школа на БКП.

Държавна дейност

Работи в държавния управленски апарат. Председател на Околийски народен съвет – Ловеч до 1959 г. Народен представител в VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981) и VIII- о (1981 – 1986) Народно събрание. Член на комисията по Външна политика в VII и VIII народно събрание.

Партийна дейност

От 1951 г. е на партийна работа в апарата на БКП: Секретар на Околийски комитет гр. Ловеч, Първи секретар на Окръжен комитет гр. Ловеч (1966 – 1971) и гр. Габрово (1971 – 1973). Кандидат-член (1962 – 1971) и член на ЦК на БКП (1971 – 1990).

Член на Национален комитет на Отечествен фронт в продължение на 16 години. Заместник-председател на Общонароден комитет за българо-съветска дружба (1977 – 1988) и Първи заместник-председател (1988 – 1990)^[1].

Министър на народната просвета

Ненчо Станев е министър е на народната просвета в 72 и 73-то правителство на НРБ с министър-председател Станко Тодоров. Внедрява ново учебно съдържание в системата на МНП I-V клас. Въвежда заплатени от държавата, чрез общините, учебници I-VIII клас. Разгръща системата на математическите гимназии и спортните училища. Увеличава броя на техникумите и средните професионални училища. Строят се нови училищни сгради. Повишават се учителските заплати. МНП поема и управлението на висшето образование в НРБ.

Награждаван многократно с държавни награди.

Източници

↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 426.

Ташев Т., Министрите на България /1879 – 1999/, Издателство на МО „Свети Георги Победоносец“, С., 1999
Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012

[ташев-1] Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 426.

[1]