Сергей Станишев
| Сергей Станишев | |
| български политик | |
 5 юли 2009 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  СССР (1966 – 1991) Русия (1991 – 1996) България (1996 – ) |
| Учил в | Московски университет |
| Политика | |
| Професия | журналист |
| Партия | БСП (2001 – ) |
| Председател на ПЕС | |
| 24 ноември 2011 – 15 октомври 2022 | |
| 4-ти председател на БСП | |
| 5 декември 2001 – 27 юли 2014 | |
| 49-и министър-председател на България | |
| 17 август 2005 – 27 юли 2009 | |
| Народен представител в: XXXIX НС XL НС XLI НС XLII НС | |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Станишев |
| Майка | Дина Станишева |
| Съпруга | Моника Йосифова |
| Деца | 2 |
| Сергей Станишев в Общомедия | |
Сергей Дмитриевич Станишев[1] е български политик, министър-председател на България от 17 август 2005 до 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за неин президент.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украинска ССР, СССР.[1] Син е на Димитър Станишев – по произход българин от Грамадна, Кукушко,[3][4] впоследствие секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на Дина Станишева, по-късно професор от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Има по-голям брат, роден през 1952 г. – архитект Георгий Станишев. Станишев (на руски: Сергей Дмитриевич Станишев) е гражданин на Съветския съюз по рождение.[5][6] През 1996 г. той придобива българско гражданство,[7] като се отказва от руското, което е придобил след разпадането на СССР.[8][9]
Средното си образование завършва в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. в същия университет защитава дисертация за научна степен кандидат на науките на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на XIX век“.[10][11] През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999 – 2000 г. – по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.
През 1994 – 1995 г. работи като журналист на свободна практика.[1] Той е автор на над 50 публикации на външнополитическа тематика в български и чуждестранни издания. Автор на „Защото сме социалисти“.[12]
През 1995 г. е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия. От 1996 до 2001 г. е завеждащ отдела.
Професионална и политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Председател на БСП (2005 – 2014)
[редактиране | редактиране на кода]
През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-и Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в XL НС до избирането му за премиер.
Председател на ПГ на КБ в XLI и XLII НС.
През юли 2014 г. обявява, че ще напусне лидерския пост, след като го е заемал в продължение на 13 години.
Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков.[13]
Министър-председател на България
[редактиране | редактиране на кода]Избран за министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС на 16 август 2005 г. с гласовете на 168 народни представители, 67 са „против“, а нито един депутат не гласува „въздържал се“. Официално встъпва в длъжност на 17 август 2005 г.
На 1 януари 2007 г., по време на неговия мандат, Европейският съюз приема България за свой член, след като няколко предишни правителства подготвят членството на страната в тази структура. Забелязва се и значителен ръст в стандарта на живот, с почти двойно покачване на средната работна заплата в България от 354 лева (2006)[14] до около 600 лева (2009).[15] За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева.[16] Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС – 10%, с което се стимулира бизнес-активността. Правителството на Станишев също съумява да поддържа разходите за образование около 4,3% от БВП, като нарастването им за периода 2004 – 2007 г. е от 1,65 до 2,2 милиарда лева.[17] Науката е подпомогната чрез закупуването на суперкомпютър, който към ноември 2009 г. е 377-ият най-мощен в света[18] и се използва за медицински изследвания, сеизмологични и строителни изчисления.[19]
На 23 юли 2008 г., Европейската комисия спира междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. Опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството,[20] на която са събрани над 1 милион подписа, ала подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“.[21][22] Според Станишев подписката е фалшифицирана, тъй като се повтарят имена и подписи.[23]
В края на 2008 г. и началото на 2009 страната е обхваната от масови протести, и вълнения на гражданите! На протест, излизат и учителите. Пред парламента, и в други градове на страната, се стигат до сблъсъци м-у граждани и полиция, въпреки продължаващите с месеци протести, и блокада на парламента кабинета Станишев така и не подава оставка[24]
Непоследователното управление на кабинета на Станишев и изтичащата информация за корупция във властта водят до тежка загуба за БСП на парламентарните избори през 2009 г. и тя минава в опозиция. Министри от следващия кабинет на Бойко Борисов предават на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Част от сигналите стигат до дела в съда, но така и не са намерени достатъчно доказателства за осъдителни присъди. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП.
Депутат в българския и Европейския парламент
[редактиране | редактиране на кода]След изборите през 2009 г. Станишев става депутат в XLI народно събрание.
На изборите за Европейски парламент през 2014 е избран за евродепутат и през юни 2014 напуска като депутат Народното събрание, за да заеме място в Европарламента.
Президент на ПЕС
[редактиране | редактиране на кода]Между 2002 и 2009 е член на председателството на Партията на европейските социалисти (ПЕС). След като предишният лидер Паул Нюруп Расмусен се оттегля по здравословни причини през ноември 2011, е избран за временен председател. На 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС и е преизбран на поста през 2015 г.[25]
Други позиции и политики
[редактиране | редактиране на кода]След атентата на летище Сарафово, Бургас през 2012 г. и направеното по-късно обосновано предположение от правителството за връзка на терористите с организацията Хизбула[26] се изказва против публичното обявяване на съпричастността на групировката с атентата до безспорното установяване на случая.[27] В същия дух се изказват и всички опозиционни сили, представени в парламента.[28] Впоследствие становището на опозицията е отразено на сайта на организацията, като е изтъкната специално позицията на Станишев като председател на ПЕС.[29] След цитирането му на сайта е потърсен от британската медия БиБиСи за коментар, при което той заявява, че за него е важно на първо място националната сигурност, както и „балансирана политика“ с арабския свят.[30] Неговата и на БСП позиция, че не поддържат прибързаните изводи до окончателното приключване на разследването, е посочена за тревожна и като поддържаща и подкрепяща Хизбула от председателя на ЕНП Жозеф Дол.[31]
В спора за или против Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) през 2018 г. Станишев е един от политиците с най-активна кампания в подкрепа на документа.[32]
Скандали
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име, както и на приятелката му Моника Йосифова, е замесено в скандал с лобиста Хохегер в Австрия заради пари, получени за PR кампания за България при управлението на правителството на тройната коалиция (2005 – 2009).[33] По-късно Хохегер е осъден на две години и половина затвор от районния съд във Виена.[34]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]На 19 май 2013 г. сключва брак с Моника Йосифова.[35] Имат две деца.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Председател на НС на БСП // bsp.bg. Българска социалистическа партия. Архивиран от оригинала на 2014-01-18. Посетен на 13 януари 2014 г.
- ↑ Станишев бе избран за президент на ПЕС
- ↑ Яко Станишев // My Heritage. Посетен на 25 юни 2021 г.
- ↑ Петрова, Султана. Спомени за моя роден град Кукуш и за бежанския ни живот от Кукуш до Софоия // Посетен на 25 юни 2021 г.
- ↑ Конституцията спъва Сергей Станишев да се кандидатира за президент, 8 май 2010, ТВ Европа[неработеща препратка].
- ↑ Сергей Станишев Архив на оригинала от 2009-07-21 в Wayback Machine. – биографична хроника
- ↑ Dir.bg Рожден ден празнува Сергей Станишев.
- ↑ Закон РФ от 28 ноября 1991 г. N1948-I „О гражданстве Российской Федерации“; Статья 13. Признание гражданства Российской Федерации.
- ↑ Стандарт, 22 януари 2012, стр. 1, 4.
- ↑ Моделът „Станишев“: Путинизацията на България, Евгений Дайновр Издателство АБАГАР, 2010, ISBN 954-427-874-5, стр. 107
- ↑ Българските преходи 1939 – 2005, Евгения Калинова, Искра Баева, Парадигма, 2006, ISBN 954-326-034-6, стр. 396.
- ↑ „Защото сме социалисти“ – кратък курс mediapool.bg
- ↑ Михаил Миков е новият председател на БСП // 27 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006
- ↑ През 2009 г. година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2% на сто по-висока от 2008 г., БНР, 21 февруари 2009 г.
- ↑ Минималната пенсия става 136 лв. от юли, средната – 288 лева Архив на оригинала от 2011-09-16 в Wayback Machine. – Tax.bg
- ↑ Преглед на стопанската политика. Отчет 2004 – 2007
- ↑ Родният суперкомпютър: беше ли в топ-100?
- ↑ Подготвят софтуера за „Блу Джин“, архив на оригинала от 27 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100627041938/http://news.sagabg.net/podgotvyat-softuera-za-blu-dzhin.html, посетен на 28 ноември 2009
- ↑ Стартира подписка на опозицията за „уволнение на правителството“, архив на оригинала от 22 март 2010, https://web.archive.org/web/20100322223038/http://bulgaria.actualno.com/news_179069.html, посетен на 16 юли 2009
- ↑ Станишев: Здравейте, циркаджии!
- ↑ DW, „Здравейте циркаджии!“ (посетен 25.11.2012 г.)
- ↑ Подписката срещу правителството отива в прокуратурата
- ↑ 2009:Протест срещу правителството Станишев // Посетен на 23 ноември 2018.
- ↑ The President Sergei Stanishev // Посетен на 23 ноември 2018.
- ↑ „PoligrafF“, 07.02.2013 Главният прокурор не споделя изводите на Цветанов за „Хизбула“.
- ↑ "Лидерът на опозиционната БСП и на ПЕС Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на „Хизбула“ в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност". в-к Труд: „Хизбула“ отрече за атентата и цитира Станишев Архив на оригинала от 2014-01-16 в Wayback Machine..
- ↑ Опозицията против обвинението срещу „Хизбула“, било рано за заключения. в-к 24 Часа, 06.02.2013 г.
- ↑ Копие от страницата на сайта на Хисбула Архив на оригинала от 2013-02-07 в Wayback Machine., 6 февруари 2013
- ↑ Станишев пред ВВС: Правителството прибърза за атентата в Бургас[неработеща препратка], vesti.bg, 7 февруари 2013
- ↑ ((en)) EPP Alarmed by Bulgarian Socialists 'Siding' with Hezbollah, novinite.com, 6 февруари 2013
- ↑ Станишев на среща в подкрепа на Истанбулската конвенция, архив на оригинала от 5 февруари 2018, https://web.archive.org/web/20180205000834/http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/debatat-za-istanbulskata-konvencija-sergej-stanishev-se-sreshtna-s-zhertvi-na-nasilie.html, посетен на 4 февруари 2018
- ↑ Статии за лобисткия скандал Хохегер, в. Дневник
- ↑ Лобистът Хохегер беше осъден на две и половина години затвор в Австрия // dnevnik.bg. 15 септември 2013. Посетен на 30 ноември 2013.
- ↑ Сергей Станишев и Моника Йосифова вдигнаха скромна сватба, архив на оригинала от 5 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130605031504/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1998849, посетен на 21 май 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография, новини и изказвания Архив на оригинала от 2012-03-16 в Wayback Machine. на страницата на Министерски съвет
| |||||||||||||||
| |||||||||||
|
