Иван Асен II: Разлика между версии
Ред 134: | Ред 134: | ||
* [http://znanie.gymnasium-lom.com/IMG/pdf/_II_ASEN-2.pdf България по време на царуването на Иван II Асен] |
* [http://znanie.gymnasium-lom.com/IMG/pdf/_II_ASEN-2.pdf България по време на царуването на Иван II Асен] |
||
* [http://web.archive.org/web/20110924040549/http://e-literatur.blogspot.com/2010/09/blog-post_10.html Пламен Павлов, „Сватбите на Йоан Асен...“] |
* [http://web.archive.org/web/20110924040549/http://e-literatur.blogspot.com/2010/09/blog-post_10.html Пламен Павлов, „Сватбите на Йоан Асен...“] |
||
* [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 |
* [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 П] |
||
<br />SUBSCRIBE TO PEW DIE PIE |
|||
== Бележки НА МЕНЕТО БЕЛЕЖНИК У ПЕРНИК ИЗГОРЕ ДАСКОЛЕ == |
|||
<br /><references/> |
<br /><references/> |
||
Версия от 08:13, 22 април 2019
Йоан Асен II Іѡаннъ Асѣнь[1] | |
Цар на българи, гърци и власи | |
портрет от Георги Данчов (1846 – 1908), неизвестна дата | |
Управление | 1218-24 юни 1241 |
---|---|
Наследил | Борил |
Наследник | Коломан I Асен |
Лични данни | |
Роден | 1190 г.
|
Починал | |
Други титли | Цар на българи и гърци[2] Цар на българи и власи |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Асен |
Баща | Иван Асен I |
Майка | Елена |
Бракове | Анна (Анисия) Анна-Мария Ирина |
Герб | |
Йоан Асен II Іѡаннъ Асѣнь[1] в Общомедия |
Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (Иван Асен II; * ок. 1190; † 24 юни 1241) е цар на България от 1218 г. до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.
Възкачване на престола
През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно бродници,[3] за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, вероятно по течението на Сирет, Прут или Днестър, а след това нагоре по Дунав.[4] Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. [5]. През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.
Управление
При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета [6]. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.
Вътрешна политика
С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност богомилите). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван Асен II установява приятелски отношения с унгарците – жени се за Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235 г.) и получава Белградската и Браничевската област, които българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват и с епирския владетел Теодор Комнин.
Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от всички страни с врагове. Мирът се поддържа и на западната граница със сърбите[7].
Семейство
Първата жена на Иван Асен II е Анна (по-късно постъпва в манастир като монахиня Анисия), която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери:
- Мария, омъжена ок. 1225 г. за Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин (1215 – 1230);
- Белослава († сл. 1285), омъжена ок. 1233 г. за Стефан Владислав, сръбски крал.
През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с Анна Мария (* ок. 1204; † 1237), наследничка на Белград и Браничево, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235). От този брак той има:[8]
- Елена (* ок. 1224; † ок. 1254), омъжена 1235 г. за Теодор II Ласкарис (* 1222; † 1258), никейски император;
- Тамара (* сл. 1220);
- Коломан I Асен (* ок. 1232; † 1246), цар на България (1241 – 1246);
- Петър, умира като бебе.
От следващата си съпруга от 1237/1238 г. Ирина Комнина (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин (1215 – 1230), той има:
- Ана-Теодора, омъжена за севастократор Петър;
- Мария, омъжена за Мицо Асен, български цар (1256 – 1257);
- Михаил II Асен (* ок. 1238; † убит 1257), цар на България (1246 – 1257), оженен 1255 г. за Елисавета Ростиславна († 1272 – 1298), руска княгиня.
Икономически и културен възход
Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си – Иван Асен I и Калоян, цар Иван Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската художествена и архитектурна школа.
Иван Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл собствени монети. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи. Така например са налични сведения от византийския историк Скилица-Кедрин за влизането на Василий II в Охрид по време на завоеванието на България[9][10]. Изложени са и мнения, според които по българските земи още Аспарух сече монети[11].
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на български гласи: „Йоан Асен, цар на българите и гърците“.
Родословие
Асен (родоначалник на династията Асеневци) | ||||||||||||||||
Иван Асен I | ||||||||||||||||
Иван Асен II | ||||||||||||||||
Урош I | ||||||||||||||||
Завида | ||||||||||||||||
Анна Диогениса | ||||||||||||||||
Стефан Неманя | ||||||||||||||||
Елена (Иван Асен I) | ||||||||||||||||
наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? | ||||||||||||||||
Ана Неманя | ||||||||||||||||
наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ? | ||||||||||||||||
Други
Името на Иван Асен II носят морският нос и заливът Цар Иван Асен на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[12]
Библиография
- Дуйчев, Иван. Приноси към историята на Иван Асен II. С., 1943.
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., Петър Берон, 1999.
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. С., Академично издателство „Марин Дринов“, 1994.
- Fine, Jr., John V. A. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1987.
- Спасова, Мария. Кога се е състояла Клокотнишката битка – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. С., 2003, 435-4рроиии
- Стоян Авдев. Находките с билонови монета на цар Йоан Асен II (1218 – 1241). – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 7, 2011,
- Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), т. 3. С., 2012.
- Biliarsky, Ivan. Word and Power in Mediaeval Bulgaria. Leiden, Boston, Brill, 2011. ISBN 9789004191457. с. 582.
Външни препратки
- Цар Калоян (1197 – 1207) и цар Иван П Асен (1218 – 1241): Renovatio Imperii Bulgarorum et Graecorum
- Битката при Клокотница
- Ласкарис, М. Ватопедска грамота на цар Иван Асен II. София, 1930 (Български старини, XI)
- България по време на царуването на Иван II Асен
- Пламен Павлов, „Сватбите на Йоан Асен...“
- Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 П
SUBSCRIBE TO PEW DIE PIE
- ↑ Според Търновския надпис на цар Иван Асен II
- ↑ Матеев, Михаил, „Оризмо на цар Иван Асен II“ (В Дубровнишката грамота)
- ↑ Павлов, Пламен. Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в. // Бунтари и авантюристи в средновековна България. LiterNet, 2005. Посетен на 20 март 2016. (на български)
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 45 – 47.
- ↑ Андреев Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 20004, с. 184, с. 186 ISBN 954427216X
- ↑ Карта на България при Иван Асен II след 1230 г.
- ↑ Занетов, Гаврил. „Западни български земи и Сърбия“. История и етнография, 1917.
- ↑ The house of Aseniden, genealogy.euweb.cz
- ↑ Като отворил съкровищниците намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; Всичко това изразходвал за заплата на войската си.
- ↑ Матанов, Христо - ИСторически очерци на Средновековните Балкани, 2003, ИК Парадигма
- ↑ Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Борил | → | цар на България (1218 – 1241) | → | Коломан I Асен |
|