Фердинанд I Български: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 63: | Ред 63: | ||
Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref> |
Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref> |
||
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54<sup>- |
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54<sup>-ти</sup> пехотен полк, откогато носи наименованието ''54<sup>-т9и</sup> пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк'', а от 11 април 1909 г. ''на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк''. |
||
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби. |
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби. |
||
На [[22 септември]] [[1908]] г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети 40 мъченици“]] Фердинанд I е обявен за „[[цар]] на Българите“ |
На [[22 септември]] [[1908]] г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети 40 мъченици“]] Фердинанд I е обявен за „[[цар]] на Българите“<ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=474 www.lostbulgaria.com]</ref>, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. |
||
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]]. |
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]]. |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
== Живот в изгнание == |
== Живот в изгнание == |
||
След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]] – да остане в именията си в Западна Унгария (днес [[Бургенланд]], Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град [[Кобург]] в [[Германия]], където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в [[Бразилия]], [[Аржентина]] и [[Уругвай]] (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и [[Египет]].[[Файл:Ferdinand I of Bulgaria.JPG|мини|Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му|358x358px]] |
След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]] – да остане в именията си в Западна Унгария (днес [[Бургенланд]], Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град [[Кобург]] в [[Германия]], където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в [[Бразилия]], [[Аржентина]] и [[Уругвай]] (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и [[Египет]]. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология. |
||
[[Файл:Ferdinand I of Bulgaria.JPG|мини|Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му|358x358px]] |
|||
През 30 – 40<sup>-те</sup> години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)<ref>През 1401 – 1919 |
През 30 – 40<sup>-те</sup> години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)<ref>През 1401 – 1919 г. – [[Унгария]]; през 1919 – 1939 г. – [[Чехословакия]]; през 1939 – 1945 г. – [[Словакия]]; през 1945 – 1993 г. – [[Чехословакия]]; от 1993 г. – [[Словакия]]</ref>. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на [[Червената армия]] към [[Прага]]. [[Капелан]]и на царя в изгнание са българите – отец [[Иван Романов]] до 1941 г., когато е избран за [[епископ]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивския викариат]] и отец [[Йосиф Търновалийски]] от 1941 до 1946 г.<ref>{{икона|bg}}[https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref> |
||
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз [[Симеон Търновски]]. |
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз [[Симеон Търновски]]. |
||
Ред 85: | Ред 86: | ||
== Семейство и личен живот == |
== Семейство и личен живот == |
||
Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. |
Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.<ref>[[Стивън Констант]] „Фердинанд Лисицата“, София 1992 г.</ref> |
||
Жени се 2 пъти. Първият му брак на [[8 април]] [[1893]] г. във вила Пианоре край [[Виареджо]], [[Италия]] е с италианската принцеса [[Мария Луиза Бурбон-Пармска]], от която има 4 деца: |
Жени се 2 пъти. Първият му брак на [[8 април]] [[1893]] г. във вила Пианоре край [[Виареджо]], [[Италия]], е с италианската принцеса [[Мария Луиза Бурбон-Пармска]], от която има 4 деца: |
||
* цар [[Борис III]] (1894 – 1943 г.); |
* цар [[Борис III]] (1894 – 1943 г.); |
||
* княз [[Кирил Преславски]] (1895 – 1945 г.); |
* княз [[Кирил Преславски]] (1895 – 1945 г.); |
||
Ред 95: | Ред 96: | ||
Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда. |
Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда. |
||
Вторият брак на Фердинанд на [[28 февруари]] [[1908]] г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц]] (1860 – 1917), от която няма деца. |
Вторият брак на Фердинанд на [[28 февруари]] [[1908]] г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц]] (1860 – 1917), от която няма деца. |
||
Фердинанд се интересува през целия си живот от [[орнитология]] и [[ботаника]]. Също така той е любител-[[филателия|филателист]], както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд |
Фердинанд се интересува през целия си живот от [[орнитология]] и [[ботаника]]. Също така той е любител-[[филателия|филателист]], както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в [[орнитология]]та и [[ботаника]]та. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество. |
||
По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми<ref>''Кривошей Д. Ю., Скурлов В. В.'' [https://www.academia.edu/34684051/Изделия_фирмы_Фаберже_в_коллекциях_монархических_домов_Болгарии_Сербии_и_Черногории_конец_XIX_начало_XX_вв._._Клио_9_129_СПб._2017._Faberge_firm_items_in_collections_of_monarchy_houses_of_Bulgaria_Serbia_and_Montenegro_the_end_of_19th_beg._of_20th_cent._._KLIO_9_129_SPb._2017 Изделия фирмы „Фаберже“ в коллекциях монархических домов Болгарии, Сербии и Черногории (конец XIX – начало XX вв.) // Клио. – СПб., 2017. – № 9 (129). – С. 161 – 162.]</ref> |
По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.<ref>''Кривошей Д. Ю., Скурлов В. В.'' [https://www.academia.edu/34684051/Изделия_фирмы_Фаберже_в_коллекциях_монархических_домов_Болгарии_Сербии_и_Черногории_конец_XIX_начало_XX_вв._._Клио_9_129_СПб._2017._Faberge_firm_items_in_collections_of_monarchy_houses_of_Bulgaria_Serbia_and_Montenegro_the_end_of_19th_beg._of_20th_cent._._KLIO_9_129_SPb._2017 Изделия фирмы „Фаберже“ в коллекциях монархических домов Болгарии, Сербии и Черногории (конец XIX – начало XX вв.) // Клио. – СПб., 2017. – № 9 (129). – С. 161 – 162.]</ref> |
||
{{Ahnentafel top|width=100%}} |
{{Ahnentafel top|width=100%}} |
||
Ред 142: | Ред 143: | ||
* Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.) |
* Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.) |
||
* Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.) |
* Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.) |
||
* Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.) |
* Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (''Ordine Supremo della Santissima Annunziata''), Италия (1897 г.) |
||
* „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия |
* „Висш орден на Черния Орел“ (''Hoher Orden vom Schwarzen Adler''), Прусия, Германия |
||
* „[[Железен кръст]]“ за храброст, I степен, Германия |
* „[[Железен кръст]]“ за храброст, I степен, Германия |
||
* Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.) |
* Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (''mit Eichenlaub''), Прусия, Германия (1916 г.) |
||
* Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.) |
* Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (''Ordre national de la Légion d'honneur''), Франция (1905? г.) |
||
* Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.) |
* Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.) |
||
* Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия |
* Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия |
||
Ред 152: | Ред 153: | ||
* Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.) |
* Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.) |
||
* Кавалер на [[Св. Александър Невски (орден)|„Свети Александър Невски“]], Русия (1910 г.) |
* Кавалер на [[Св. Александър Невски (орден)|„Свети Александър Невски“]], Русия (1910 г.) |
||
* Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.) |
* Кавалер на ордена за военни заслуги ''Militärverdienstkreuz'', 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.) |
||
* Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.) |
* Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.) |
||
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.) |
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.) |
||
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия |
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (''Militär-Max-Joseph-Orden''), Бавария, Германия |
||
* Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.) |
* Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (''Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio''), Парма, Италия (1893 г.) |
||
* Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.) |
* Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.) |
||
* Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.) |
* Кавалер на кралския орден на Серафимите (''Kungliga Serafimerorden''), Швеция (28 юни 1937 г.) |
||
* Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.) |
* Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (''Pribina‒Orden''), Словакия (13 март 1941 г.) |
||
ДРУГИ: |
ДРУГИ: |
||
Ред 167: | Ред 168: | ||
== Допълнителна литература == |
== Допълнителна литература == |
||
* Граф Робер дьо Бурбулон: ''„Български дневници“''. София 1995, ИК „Колибри“ |
* Граф Робер дьо Бурбулон: ''„Български дневници“''. София 1995, ИК „Колибри“ |
||
* Даниела Давчева: ''„Лисицата и лъвът. Фердинанд I |
* Даниела Давчева: ''„Лисицата и лъвът. Фердинанд I на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“''. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“ |
||
* Цар Фердинанд: ''„Съвети към сина“''. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“ |
* Цар Фердинанд: ''„Съвети към сина“''. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“ |
||
* Иван Йовков: ''„Кобургът“''. София 1980 |
* Иван Йовков: ''„Кобургът“''. София 1980 |
Версия от 14:07, 29 юни 2019
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фердинанд.
Фердинанд I Български | |
княз на България (до 1908 г.) цар на българите (от 1908 г.) | |
Цар Фердинанд в гвардейска униформа в периода на Първата Балканска война. | |
Управление | от 7 юли 1887 г. до 3 октомври 1918 г. 31 години, 2 месеца и 26 дни |
---|---|
Коронация | 2 август 1887 г. |
Наследил | Александър I |
Наследник | Борис III |
Лични данни | |
Роден | 26 февруари 1861 г.
|
Починал | 10 септември 1948 г.
|
Погребан в | Църквата Свети Августин, Кобург |
Пълно име | Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Сакскобургготски |
Баща | Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари |
Майка | Клементина Бурбон-Орлеанска |
Бракове | Мария-Луиза Бурбон-Пармска Елеонора фон Ройс-Кьостриц |
Потомци | Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда |
Фердинанд I Български в Общомедия |
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Произход
Биография
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари[1] 1861 г. в двореца Кобург във Виена.
Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818 – 1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Той поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.[2]
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54-ти пехотен полк, откогато носи наименованието 54-т9и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“[3], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.
На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.[4]
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.[5]
Живот в изгнание
След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30 – 40-те години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)[6]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.[7]
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?". Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
Семейство и личен живот
Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.[8]
Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия, е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:
- цар Борис III (1894 – 1943 г.);
- княз Кирил Преславски (1895 – 1945 г.);
- княгиня Евдокия (1898 – 1985 г.);
- княгиня Надежда (1899 – 1958 г.).
Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.
Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.
Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.
По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.[9]
Родословие на Фердинанд I Български
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Награди и отличия
През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.
Български
- Велик майстор на ордена „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България (1909 – 1918 г.)
- Велик майстор и кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
- Велик майстор на ордена „Свети Александър (орден)“ (1887 – 1918 г.)
- Велик майстор на ордена „За гражданска заслуга“ (1891 – 1918 г.)
- Велик майстор на ордена „За военна заслуга“ (1900 – 1918 г.)
Чуждестранни
- Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
- Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
- Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
- „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
- „Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
- Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
- Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
- Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
- Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
- Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
- Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
- Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
- Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
- Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
- Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
- Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
- Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
- Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
- Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
- Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)
ДРУГИ:
- През 1928 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Байройт.[10]
- През 1941 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Кобург.
Допълнителна литература
- Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
- Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
- Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
- Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
- Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
- Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
- Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992
Бележки
- ↑ Law on Introduction of the Gregorian Calendar in Bulgaria in 1916
- ↑ Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
- ↑ www.lostbulgaria.com
- ↑ King up in aeroplane // The New York Times. 16 юли 1910.
- ↑ Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира // Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. Anamnesis. (на български)
- ↑ През 1401 – 1919 г. – Унгария; през 1919 – 1939 г. – Чехословакия; през 1939 – 1945 г. – Словакия; през 1945 – 1993 г. – Чехословакия; от 1993 г. – Словакия
- ↑ ((bg))Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I
- ↑ Стивън Констант „Фердинанд Лисицата“, София 1992 г.
- ↑ Кривошей Д. Ю., Скурлов В. В. Изделия фирмы „Фаберже“ в коллекциях монархических домов Болгарии, Сербии и Черногории (конец XIX – начало XX вв.) // Клио. – СПб., 2017. – № 9 (129). – С. 161 – 162.
- ↑ Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien // barnick.de. barnick.de, 2013. Посетен на 5 февруари 2013. (на немски)
Александър I Батенберг | → | Княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) | → | -- |
-- | → | Цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918) | → | Борис III |
|
|
|
|
- Български владетели
- Главни управители на Източна Румелия
- ЛГБТ владетели
- Сакскобургготски (династия)
- Филателисти
- Германски фелдмаршали
- Български фелдмаршали
- Православни монарси
- Български ентомолози
- Български генерали от пехотата
- ЛГБТ военни
- ЛГБТ личности от България
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Бисексуални
- Родени във Виена
- Български католици
- Носители на ордена на Почетния легион
- Български филателисти
- Германски колекционери
- Носители на Ордена на Златното руно
- Австро-унгарски фелдмаршали
- Османски фелдмаршали
- Почетни граждани в Германия