Балчик
Балчик е град в Североизточна България, намира се в Област Добрич и е близо до Варна. Градът е втори по големина в областта след Добрич и е административен център на община Балчик.
| Балчик | |
 | |
 | |
  Балчик  Балчик | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 12 307 души[1] (15 март 2024 г.) 165 души/km² |
| Землище | 74,411 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 9600 |
| Тел. код | 0579 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 02508 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Балчик Николай Ангелов (независим политик; 2007) |
| Уебсайт | www.balchik.bg |
| Балчик в Общомедия | |
География
Намира се на черноморския бряг — в близост са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Геоложката основа е от бял варовик. Проблеми със свлачищата стоят пред повечето собственици на къщи. Като цяло температурата на морската водата е 2–3 градуса по-ниска отколкото по южното българско Черноморие.
История
Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешния град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.
По времето на античната колонизация на Черноморието градът се е наричал Дионисополис (градът на бог Дионис), а прабългарското му название (вкл. по време на управлението на Балик, на чиято държава градът е столица) е Карвуна.
В Средните векове там се е издигала крепостта Круни (Kрunoi), която е бранила брега от нашествия по море. Една от хипотезите за името на града е куманската дума баликчик - „градче“ (проф. Ив. Добрев). Съществуват още две предположения за названието - от Балик, феодален български владетел на Добруджа, както и „балчук“ (турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд).
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Балчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Религии
В Балчик има 5 православни храма, 4 от тях действащи. Най-стара е църквата св. Никола, която е построена към средата на 19 век и е първата българска църква в Балчик. В града има също така и една джамия.
Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното.
Политика
През 2006 г. политиката на кметския екип в Белия град е насочена към развитие и изграждане на инфраструктурата на града. В края на 2006 г. се очаква да започне изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 млн. евро по програма ИСПА. Ще бъдат отпуснати и 3,5 млн. евро за довършване на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“, посредством което в морската си част Балчик ще се свърже с курорта Албена. Предстои да се участва в някои от предпресъединителните програми на Европейския съюз за изграждане на парк „Ехо“.
През февруари на посещение в Балчик идва премиерът да се запознае с възможностите и перспективи за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на България Георги Първанов на 24 май, когато е празникът на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в една година той да бъде посетен от примиер, президент и председател.
Икономика
Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Русия, България, по-малко от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.
Риболовът не е типичен отрасъл. Яхтено пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхт-туризмът, който предлага разнообразни пътеществия по Северното черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр. В околностите на гр. Балчик се изграждат и две голф игрища, едното от които е проектирано от световно известния голф играч Иан Уснам. Очаква се през лятото на 2006 година да бъдат посрещнати и първите голф играчи.
Обществени институции
Гр. Балчик е подписал договор за побратимяване с чешкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 г. се очаква да се побратими и с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма.
На 6-ти октомври се сключва договор за побратимяване на Балчик с румънския град Бран. Общото между двата града е дворецът на кралица [|Мария] в Румъния в този румънски град (известен като „двореца на Дракула“), с който се прави връзка с лятната резиденция на румънската владетелка в Балчик по време на румънската окупация.
Забележителности
Балчик е част от Стоте национални туристически обекта. Известен е най-вече с:
- Архитектурно-парковия комплекс “Дворецът” - лятна резиденция на румънската кралица Мария, построен по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.), след което придаден към българското Министерство на културата като творческа база, а градината - на Софийския университет като ботаническа градина за развитие на уникални видове.
- Ботаническата градина на Софийския университет, която съдържа втората по големина кактусова колекция в света след тази в Монако, както и други уникални растения, започната от академик Асен Дацев.
Университетската ботаническа градина и Дворецът представляват безспорно визитната картичка на Балчик. На 27 юли 2005 градината отбелязва 50-годишнина от своето създаване. През 2006 г. университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците на градината зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др.
В града е сформирана самодейна театрална група към читалище „Паисий Хилендарски“.
Музеи
- Исторически музей с интересни находки, датиращи отпреди няколко века, археологически разкопки.
В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи. Художествената галерия в Балчик е с над 40 годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, както са били излагани и творби на Салвадор Дали и др.
Най-значимото събитие за град Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Досега археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.
Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал Усмивките на морето. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са Балфест — международен филмов фестивал за документални филми и международния Филм форум.
Градът е известен с културните празници през месец септември свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други.
Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик е международният фестивал Процес-пространство. В зависимост от определената тема, много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик.
През 2005 година Балчик бе домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“. По време на фестивалните дни руски и български деца имаха възможности да демонстрират своите умения в танцовите изкуства. През месец септември 2005 г. се проведе Международния студентски филмов фестивал, за който заявиха участие над 600 души. Това бе третото издание на фестивала, като той се проведе за 2-ри пореден път в Белия град. Бяха отправени много предизвикателства към студентите, които представиха своите идеи и филми пред публиката в Балчик.
Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.
24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.
През 2007 г. в началото на месец май бе поставено началото на първия фотопленер „Балчик - древен и модерен“. Повече от 40 фотографи запечатаха белия град. Снимки от организираната изложба бяха показани в София, Варна, предстои в Габрово и Русе. През 2008 година фотопленера ще се проведе отново в началото на месец май.
Личности
Балчик е роден град на революционерите Наско Боев и Дроба.
Тук се е родил известният български актьор и преподавател в НАТФИЗ доц. Веселин Ранков и не по-малко известният му брат - Красимир Ранков (актьор и режисьор).
С любов към Белия град е и оперната певица Александрина Милчева, която организира през летните месеци международна оперна академия. По повод 90 годишнината на Хор "Черноморски звуци" в Балчик Александрина Милчева пя с всички възпитаници на хоровата школа. Симеон Сакскобургготски е почетен гражданин на град Балчик. С това звание той е удостоен по време на визитата си през 2002 година.
Световно известният режисьор Франсис Форд Копола снима в Двореца в Балчик части от най-новия си филм „Младост без младост“ по творба на известния румънски културолог и изследовател на религиите и митовете Мирча Елиаде, в края на 2005 година. Града е любимо масто на българските художници и техните колеги от цял свят.
Балчик е роден град и на революционера Михаил Даев, участник в конгреса на Петрова нива, Илинденското въстание, известен като Драмски войвода.
В града е израснал Андон Калчев - защитник на българите в Егейска Македония през 1940-те год., убит от гърците в 1948 г.
Литература
Съвременни автори на Балчик: Петрушка Костова - автор на три прозаични книги, Диана Трифонова - поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров. Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“.
Други
Непосредствено до град Балчик се намира летище (1935 г.). По време на Втората световна война летището се използва изцяло за военни цели от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. В днешно време не се използва. Съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи предвид голф-игрищата и околните курорти.
Медии
Радио N-JOY - 105,4 MHz
Личности
- Родени в Балчик
Михаил Даев, (1881 - 1907) - български революционер, роден в Балчик;- Михал Атанасов (1890 - ?) - македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров, 2 и 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен и „За военна заслуга“[3]
- Наум Атанасов (Анастасов) (1882 - 1913) - македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 29 юни 1913 година[4]
- Починали в Балчик
- Константин Кисимов - загинал на 16 август 1965 г. при автомобилна катастрофа в Балчик.
- Живели в Балчик
- Андон Калчев - български военен и македонски революционер;
- Стефан Цанев - български писател и драматург;
- Иван Д. Саракинов - македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, Воденско, жител на Балчик, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[5]
- Ивайло Петров - български писател - живял в Балчик от 1978 г. до 2005 година, автор е на: „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Хайка за вълци“, „Присъда смъртна“, „Мъртво вълнение“ и др. Вдъхновен от красотата на Балчик е нарисувал и много картини,на които се наслаждават хора от различни градове по художествените галерии.
Външни препратки
- Община Балчик
- Общински детски комплекс
- Двореца
- История на Балчик и Двореца
- Радио и телевизия в Балчик
- Хотели в Балчик
- Балчик, България
- ОУ "СВ. Св. Кирил и Методий"
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.22.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.68.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.603.
Шаблон:Населени места в Община Балчик
