Лаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лагино)
Направо към: навигация, търсене
Лаген
Τριανταφυλλιά
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 1 267 m
Население (2001) 83 души

Лаген или Лагино (на гръцки: Τριανταφυλλιά, Триандафилия, до 1927 година Λάγενη, Лагени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 83 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра югозападно от Кучковени и на 13 километра южно от демовия Лерин (Флорина), високо в Нередската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лаген е показано два пъти - веднъж като Лайени (Layéni), село в Леринска каза с 80 домакинства и 200 жители българи и втори път като Лаген (Laguene), село в Костурска каза с 30 домакинства и 110 жители българи.[2] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Лагени има църква и население от 200 жители християни.[3]

В началото на XX век Лаген е чисто българско село в Леринска каза в Османската империя. Има около 115 - 120 къщи с население около 450 души.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 520 жители българи християни.[5]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (65 къщи) е изказало желание за признаване на върховенството на Българската екзархия на 25 декември 1902 година.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[7] но по данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лаген (Laghen) има 504 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[9]

Между 1900 и 1935 година селото постепенно се измества на ново място, поради лошия климат.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1920 година селото е посочено със 100 къщи на християни славяни.[11] След 1924 година много от жителите на селото мигрират към България.[12]

Според статистика от 1945 година в Лаген има 450 жители, всички славофони. От тях 350 не са с гръцко съзнание, 50 са с неустановено и 50 са с гръцко.[13]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 50 души от Лаген за участие в българската паравоенна организация Охрана.[14]

Селото празнува на 2 май Свети Атанасий и на 26 юли, когато е празникът на храма „Света Петка“.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 742 жители
  • 1920 - 466 жители
  • 1928 - 492 жители
  • 1940 - 468 жители
  • 1951 - 210 жители
  • 1961 - 188 жители
  • 1971 - 85 жители
  • 1981 - 81 жители
  • 1981 - 101 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лаген
  • България Анастас Стефанов, български емигрантски деец в САЩ и Канада, съосновател на МПО и неин пръв президент
  • Flag of Greece.svg Павле Ставриди (1915 - 1937), гръцки комунист[16]
  • Австралия Flag of Macedonia.svg Ристо Алтин (1919 - 2008), деец на македонистката емиграция в Австралия
  • Flag of Greece.svg Йоан Поптрендафилов (Ιωάννης Παπατριανταφύλλου, Йоанис Папатриантафилу), боец на гръцката борба в Македония.
Починали в Лагино
  • България Васил Котев (? - 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Други
  • България от Лаген е родът на българския политик Трифон Митев,[17] редактор на старозагорското издателство „Лаген“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λάγενη - Τριανταφυλλέα
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 110-111.
  3. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  4. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 104. Посетен на 2015-12-24.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр.125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  10. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  11. Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  14. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. вестник „Седмица“, 9 юли 2006.