Неред

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нерет)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За планината, която е кръстена на него, вижте Нередска планина.

Неред
Πολυπόταμο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 944 m
Население 482 души (2001)
Неред в Общомедия

Неред или Нерет (на гръцки: Πολυπόταμο, Полипотамо, катаревуса: Πολυπόταμον, Полипотамон, до 1927 година Νερέτη, Нерети[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 482 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина (Вич), на 20 километра югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 14 километра югоизточно от Кучковени (Перасма).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Нирет с 65 домакинства.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Неред е показано два пъти - веднъж като Неред (Nerede), село в Леринска каза с 25 домакинства и 50 жители българи и втори път като Нерет (Nérète), село в Костурска каза със 150 домакинства и 460 жители българи.[3] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Неред (Νεράτι Φλωρίνης) има 1970 жители християни.[4] В началото на XX век Неред е село в Леринска каза в Османската империя. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Нередъ живеят 1950 българи християни.[6]

Жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, което води до нови наказателни акции от страна на Османската империя в района. Сред арестуваните е и местният свещеник Христо, който е осъден на 5 години затвор в Диарбекир, но след Българо-турската спогодба от 1904 година е освободен.[7] В 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2336 българи екзархисти и функционира българско училище.[9] В училището в Неред от учебната 1904/1905 година преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[10]

Павлос Мелас нахлува в Неред два пъти, а след него и други гръцки военни части атакуват селото, като убиват много от жителите. По тази причина много от оцелелите мигрират в началото на XX век предимно в САЩ.[11] Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 130 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването на още 22 души.[12].

В 1910 година в селото (Νερέτι) има 1000 жители „гърци патриаршисти“ и 765 „българи схизматици“ (тоест екзархисти).[13] Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Неред към края на османската власт има 470 къщи, от които 380 български и 90 патриаршистки. Селските църкви „Свети Атанас“ и „Свети Никола“ са в гъркомански ръце, като в едната службите се редуват между двете църковни общини. За да имат своя църква, в 1912 година българите построяват манастирската „Свети Лука“.[14] През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 1200 пушки от селото.[15]

По време на Балканската война 15 души от Неред се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Съдебна призовка до Георги Митрин, жител на Неред, обвинен от гръцките власти, че говорил на „славянски език“.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1912 и 1928 година много от жителите на Неред мигрират в тогавашното Кралство Югославия и в други страни в Източна Европа.[11] В 1920 селото е посочено с 400 къщи на християни славяни.[17] В 1927 година селото е преименувано на Полипотамон.[18]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[19]

В 1981 година селото има 573 жители. Според изследване от 1993 година Неред е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[20]

Църквите в Неред са „Успение Богородично“ (1913), „Свети Атанасий“ и „Свети Николай“. Край селото е разположен манастирът „Свети Лука“ (1912 – 1913). Църквите са разположени във формата на православен кръст.[21]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

поп Константинос Иконому от Неред, 10 декември 1903 година
Родени в Неред
  • Flag of Greece.svg Атанас Кизов (1914-1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов (1890 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стойчев – Фудуло, български революционер от ВМОРО, ръководител на селския комитет[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Менелай Гелев, български общественик и революционер, ръководител на българите в Леринско през 1941-1944 година
  • Flag of Greece.svg Наум Никос (Ναούμ Νίκος), гъркомански андартски деец[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Панчо Манев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с приклади в Мала Азия[24]
  • Flag of Greece.svg Папа Пандо (1909 – 1944), гръцки комунист[25]
  • Flag of Greece.svg Танас Гиза, гръцки комунист[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Филе, деец на ВМОРО, селски войвода на чета, участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно действа в района на Неред[27]
  • Flag of Bulgaria.svgFlag of Australia.svg Христо (Крис) Аврамов, деец на българската емиграция в Австралия, емигрирал през 1928 г., установил се в Мелбърн, автор на спомени. [28]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Наумов Нитов (1911 – 1944), български партизанин[29]
Починали в Неред
Македоно-одрински опълченци
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Велев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Стоянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Пандов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Иванов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Божинов (1874 или 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 1 рота на 11 серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Божинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Илиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Наумов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Димитров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Трайков (1888 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Василев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Настов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Трайков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Митрев (Митров, Митев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[43]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νερέτη - Πολυπόταμον
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 305. ISBN 2283604524.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 110-111.
  4. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  7. Централен държавен архив, оп. 1, а.е. 2037, л. 15 - информация от българския дипломатически агент в Битоля, А. Тошев.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 176-177.
  10. Илюстрация Илинден, година 14, книга 1, януари 1942, стр. 12 - 13.
  11. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  12. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314, 397. Според Тошев за Америка първи заминават братя Иванови - първоначално в САЩ в 1886 г., след което в Аржентина.
  13. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  14. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
  15. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  17. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
  18. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  21. Πολυποτάμος. Ανάδρομη αφήγηση για την ενορία. // Kparlapani, 1 февруари 2010. Посетен на 1 октомври 2017.
  22. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.99
  23. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  24. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 17.
  25. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  26. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 174.
  28. Митев, Трендафил. Поява и дислокация на българската емиграция в Австралия, Ноенноисторически сборник, година LХІІІ, кн. 6, ноември-декември 1994, с. 70-71, 76-77.
  29. Списък на убити партизани
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 117.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 664.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277.
  34. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 93.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 93.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 311.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 484.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 482.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 727.
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
     Портал „Македония“         Портал „Македония