Теодор I Ласкарис: Разлика между версии
| Ред 38: | Ред 38: | ||
През 1199 година Теодор се жени за [[Анна Ангелина]], дъщеря на византийския император [[Алексий III Ангел]] и [[Ефросина Дукина Каматерина]]. |
През 1199 година Теодор се жени за [[Анна Ангелина]], дъщеря на византийския император [[Алексий III Ангел]] и [[Ефросина Дукина Каматерина]]. |
||
По-късно Теодор се изявява при обсадата на [[Константинопол]] на латините, по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия |
По-късно Теодор се изявява при обсадата на [[Константинопол]] на латините, по време на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1203-1204). Той остава в града, до самото проникване на [[латини]]те в града, при което заедно с жена си избягва през [[Босфора]]. Почти по същото време брат му Константин Ласкарис е неуспешно е провъзгласен за император от някои от защитниците на Константинопол. Теодор се установява в [[Изник|Никея]], [[Витиния]], която се превръща в основна отправна точка на съгражданите му. |
||
В началото Теодор на претендира за императорска титла, |
В началото Теодор на претендира за императорска титла, може би защото тъста му и брат му са били все още живи или пък заради предстоящата Латинска инвазия, или пък защото по това време няма Константинополски патриарх, който да го короняса за император. Обявен е за император през 1205 година, като за коронясването му в Никея е поканен [[Йоан X (патриарх)|Йоан X Каматир]]. Йоан умира през 1206 година, преди коронясването. Теодор определя [[Михаил IV (патриарх)|Михаил IV]] за нов патриарх и е коронясан от него през март 1208 година. |
||
In the meantime Theodore had been defeated by the Latins at Adramyttion ([[Edremit]]), but soon afterwards the Latins were themselves defeated by [[Kaloyan of Bulgaria]] at the [[Battle of Adrianople (1205)|Battle of Adrianople]]. This temporarily stalled the Latin advance, but it was renewed by Emperor [[Henry of Flanders]] in 1206. Theodore entered into an alliance with Kaloyan and took the offensive in 1209. The situation was complicated by the invasion of Sultan [[Kaykhusraw I]] of [[Seljuk Sultanate of Rûm|Rum]] at the instigation of the deposed Alexios III in 1211; however, the Nicaeans defeated the Seljuk army at the [[Battle of Antioch on the Meander]] where Theodore Laskaris killed the sultan in combat.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Although the danger from Rum and Alexios III was thus neutralized, Emperor Henry defeated Theodore in the same year, and established his control over the southern shores of the [[Sea of Marmara]]. In spite of this defeat, Theodore was able to take advantage of the death of David Megaskomnenos, the brother of Emperor [[Alexios I of Trebizond]] in 1212 and to extend his own control over [[Paphlagonia]]. |
In the meantime Theodore had been defeated by the Latins at Adramyttion ([[Edremit]]), but soon afterwards the Latins were themselves defeated by [[Kaloyan of Bulgaria]] at the [[Battle of Adrianople (1205)|Battle of Adrianople]]. This temporarily stalled the Latin advance, but it was renewed by Emperor [[Henry of Flanders]] in 1206. Theodore entered into an alliance with Kaloyan and took the offensive in 1209. The situation was complicated by the invasion of Sultan [[Kaykhusraw I]] of [[Seljuk Sultanate of Rûm|Rum]] at the instigation of the deposed Alexios III in 1211; however, the Nicaeans defeated the Seljuk army at the [[Battle of Antioch on the Meander]] where Theodore Laskaris killed the sultan in combat.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Although the danger from Rum and Alexios III was thus neutralized, Emperor Henry defeated Theodore in the same year, and established his control over the southern shores of the [[Sea of Marmara]]. In spite of this defeat, Theodore was able to take advantage of the death of David Megaskomnenos, the brother of Emperor [[Alexios I of Trebizond]] in 1212 and to extend his own control over [[Paphlagonia]]. |
||
Версия от 09:16, 25 август 2009
 | ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до 2 седмици след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
| Теодор I Ласкарис | |
| никейски император | |
| Управление | 1204 – 1222 |
|---|---|
| Наследил | де юре Алексей V Дука |
| Наследник | Йоан III Дука Ватаций |
| Лични данни | |
| Роден | ок. 1175
|
| Починал | 1222
|
| Пълно име | Константин Ираклеон |
| Семейство | |
| Династия | Ласкариди |
| Баща | Мануил Ласкарис |
| Майка | Йоана Карацена |
| Брак | Анна Ангелина |
| Потомци | Йоан Ласкарис, Николай Ласкарис, Ирина Ласкарина, Мария Ласкарина, Евдокия Ласкарина |
| Теодор I Ласкарис в Общомедия | |
Теодор I Ласкарис (Шаблон:Lang-el) (ок. 1174/1175 – 1221/август, 1222) е никейски император (1204–1221 или 1205–1222).
Семействто
Теодор I Ласкарис е от рода на Ласкаридите, един благороднически, но не собено известен византийски род. Той е син на Мануил Ласкарис и Йоана Карацена и има четири по-големи братя Мануил Ласкарис (починал след 1256), Михаил Ласкарис (1261/1271 г.), Георги Ласкарис и Константин Ласкарис (починал след 19 март 1205 г.), византийски император (1204-1205); и двама по-малки братя Алексий Ласкарис - латински военен деец, воювал срещу българите, които се бият на страната на французите с Йоан III Дука Ватаций и бива изпратен в затвор и ослепен. Другият по-малък брат на Теодор е Исак Ласкарис.[1]
Според книгата на Уилям Милър „The Latins in the Levant. A History of Frankish Greece (1204-1566)“ издадена през 1908 година, седемте братя имат и сестра. Милър идентифицира сестрата, като жена на Марко Санудо и майка на Анджело Санудо. Теорията е базирана на собствената му интерпретация на италиански хроники. В своята книга „Dictionnaire historique et Généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople“ (1983) Михаил-Димитри Стуржда отхвърля тази теория, базирайки се на липсата на първични византийски извори. [2]
Управление
През 1199 година Теодор се жени за Анна Ангелина, дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина.
По-късно Теодор се изявява при обсадата на Константинопол на латините, по време на Четвъртия кръстоносен поход (1203-1204). Той остава в града, до самото проникване на латините в града, при което заедно с жена си избягва през Босфора. Почти по същото време брат му Константин Ласкарис е неуспешно е провъзгласен за император от някои от защитниците на Константинопол. Теодор се установява в Никея, Витиния, която се превръща в основна отправна точка на съгражданите му.
В началото Теодор на претендира за императорска титла, може би защото тъста му и брат му са били все още живи или пък заради предстоящата Латинска инвазия, или пък защото по това време няма Константинополски патриарх, който да го короняса за император. Обявен е за император през 1205 година, като за коронясването му в Никея е поканен Йоан X Каматир. Йоан умира през 1206 година, преди коронясването. Теодор определя Михаил IV за нов патриарх и е коронясан от него през март 1208 година.
In the meantime Theodore had been defeated by the Latins at Adramyttion (Edremit), but soon afterwards the Latins were themselves defeated by Kaloyan of Bulgaria at the Battle of Adrianople. This temporarily stalled the Latin advance, but it was renewed by Emperor Henry of Flanders in 1206. Theodore entered into an alliance with Kaloyan and took the offensive in 1209. The situation was complicated by the invasion of Sultan Kaykhusraw I of Rum at the instigation of the deposed Alexios III in 1211; however, the Nicaeans defeated the Seljuk army at the Battle of Antioch on the Meander where Theodore Laskaris killed the sultan in combat.[3] Although the danger from Rum and Alexios III was thus neutralized, Emperor Henry defeated Theodore in the same year, and established his control over the southern shores of the Sea of Marmara. In spite of this defeat, Theodore was able to take advantage of the death of David Megaskomnenos, the brother of Emperor Alexios I of Trebizond in 1212 and to extend his own control over Paphlagonia.
In 1214 Theodore concluded a peace treaty with the Latin Empire at Nymphaion, and in 1219 he married a niece of Emperor Henry. In spite of predominantly peaceful relations, Theodore attacked the Latin Empire again in 1220, but peace was restored. Theodore died in November 1221 and was succeeded by his son-in-law John III Doukas Vatatzes.
At the end of his reign he ruled over a territory roughly coterminous with the old Roman provinces of Asia and Bithynia. Though there is no proof of higher qualities of statesmanship in him, by his courage and military skill he enabled the Byzantine nation not merely to survive, but ultimately to beat back the Latin invasion.
Бракове и деца
От първата си съпруга Анна Ангелина (р. ок 1176), за която се жени през 1199 година, Теодор I Ласкарис има три дъщери и двама сина, които умират млади:
- Николай Ласкарис (умира ок. 1212)
- Йоан Ласкарис (умира ок. 1212)
- Ирина Ласкарина, която първо се жени за генерал Андроник Палеолог а след това за Йоан III Дука Ватаций
- Мария Ласкарина, която се жени за крал Бела IV
- Евдокия Ласкарина, сгодена за Робер дьо Куртене, оженила се преди 1230 за Ансо дьо Каю, губернатор на Мала Азия.
След смъртта на Анна Ангелина през 1212 година, Теодор се жени повторно, за Филипа Арменска (1183 - сл. 1219), дъщерята на цар Рубен III Арменски. Бракът е анулиран година по-късно по религиозни причини, и те се развеждат през 1216. Синът им Константин Ласкарис роден през 1214 година е лишен от наследство, а по-късно става управник на Тракия.
Теодор се жени за трети път през 1219 година за Мария дьо Куртене (1204 - септември 1222), дъщеря на император Пиер дьо Куртене и императрица Йоланда Фландърска, но нямат деца.
Източници
- The New Cambridge Medieval History, Vol. V, Cambridge University Press (1995). ISBN 052136289X, 9780521362894
- The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
- A Dictionary of First Names, Oxford University Press
- Dictionary of American Family Names, Oxford University Press
- This article incorporates text from the Encyclopædia Britannica, Eleventh Edition, a publication now in the public domain.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theodore I Laskaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Константин Ласкарис | → | Никейски император (1204 г. – 1222 г.) | → | Йоан III Дука Ватаций |