Албания: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м →top: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
| Джини-година = [[2005]] г. |
| Джини-година = [[2005]] г. |
||
| Джини = 26,7 |
| Джини = 26,7 |
||
| Джини-категория = < |
| Джини-категория = <span style="color:green">нисък</span> |
||
| ИЧР = 0,719 |
| ИЧР = 0,719 |
||
| ИЧР-година = [[2010]] г. |
| ИЧР-година = [[2010]] г. |
||
| ИЧР-категория = < |
| ИЧР-категория = <span style="color:green">висок</span> |
||
| ИЧР-място = 64-то |
| ИЧР-място = 64-то |
||
| продълж-живот = 76,4 |
| продълж-живот = 76,4 |
Версия от 16:31, 30 април 2018
- Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.
Република Албания Republika e Shqipërisë | |
Девиз: „Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име!“ | |
Химн: Химн на знамето | |
География и население | |
---|---|
Площ | 28 748 km²[1] (на 139-то място) |
Води | 4,7% |
Граници | • Черна гора • Косово • Република Македония • Гърция |
Климат | умереноконтинентален |
Столица | Тирана |
Официален език | албански1 |
Демоним | албанец |
Население (2016[2]) | 2 886 026 (на 137-мо място) |
Гъстота на нас. | 97,2 души/km² (на 96-то място) |
Управление | |
Форма | Парламентарна република |
Президент | Илир Мета |
Министър-председател | Еди Рама |
Организации | Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС |
История | |
от Османската империя | 28 ноември 1912 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2005 г.) | 16,9 млрд. (на 112-то място) |
БВП на човек (ППС) | 5405 (на 100-тно място) |
ИЧР (2010 г.) | 0,719 (висок) (на 64-то място) |
Джини (2005 г.) | 26,7 (нисък) |
Прод. на живота | 76,4 (на 46-то място) |
Детска смъртност | 19,2 (на 91-во място) |
Грамотност | 99,0% (на 45-то място) |
Валута | Лек (ALL) |
Други данни | |
Часова зона | CET |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | ALB |
Интернет домейн | .al |
Телефонен код | 355 |
ITU префикс | ALB |
Официален сайт | www.e-albania.al |
1: Като малцинствени са официално признати гръцкият, македонският и други регионални езици. | |
Албания в Общомедия |
Република Албания (Шаблон:Lang-sq, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Южна Европа.
Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.
История
Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладяни от Османската империя през 1478 г.
По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[3] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[4]
През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I.
Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.
До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимален досег дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.
През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [5]
По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[5]
НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.
През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[5]
География
Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх, Голям Кораб в планината Кораб, е висок 2764 m[6]. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там – неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 km. Шкумбини тече в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол.
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.
Освен столицата Тирана, големи градове са Драч (Дуръс), Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча.
Климат
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
Средната влажност на въздуха е 60 – 65% за цялата година.
температура | яну | фев | мар | апр | май | юни | юли | авг | сеп | окт | ное | дек |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | 5 °C | 6 °C | 8 °C | 11 °C | 15 °C | 19 °C | 21 °C | 21 °C | 18 °C | 14 °C | 11 °C | 7 °C |
максимална | 12 °C | 13 °C | 14 °C | 18 °C | 21 °C | 25 °C | 28 °C | 28 °C | 25 °C | 22 °C | 16 °C | 13 °C |
Население
Населението на Албания е 3 170 048 (2009).
Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти – 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.[7]
След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[8]
На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. [9] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[10] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.
Езици
В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.
Българи
В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:
- Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) – главно християни;
- Голо бърдо/Дебърско (Пешкапийско – „Голо бърдо“ и „Поле“) – главно мюсюлмани, и
- област „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) – мюсюлмани.
Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция – Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове).
Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.
Според вестник „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.
Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.
Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.
Държавно устройство
Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.
Административно деление
Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.
- Берат – Берат
- Дебър – Пешкопия
- Драч – Драч
- Елбасан – Елбасан
- Фиер – Фиер
- Аргирокастро – Аргирокастро
- Корча – Корча
- Кукъс – Кукъс
- Лежа – Лежа
- Шкодра – Шкодра
- Тирана – Тирана
- Вльора – Вльора
Икономика
Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[11] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[12] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.
Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[5]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[5]
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[5]
Култура
Грамотността в Албания е 99,0%[13], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[14] и значително пред България.
Други
Бележки
- ↑ www.cia.gov // CIA World Factbook.
- ↑ Евростат
- ↑ Мете 2007, с. 249.
- ↑ Мете 2007, с. 260 – 261.
- ↑ а б в г д е BBC News – Albania country profile // Посетен на 2011-02-17.
- ↑ Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
- ↑ World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
- ↑ CIA – The World Factbook – Albania // Cia.gov. Посетен на 2013-21-08.
- ↑ [1]
- ↑ Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г. Посетен на 5 декември 2017 г.
- ↑ Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
- ↑ Albania's GDP per capita in PPS (2008) // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.
- ↑ http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
- ↑ http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
- Цитирани източници
- Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. (на български)
Вижте още
Външни препратки
- Официален сайт на албанския президент
- Официален сайт на албанския парламент
- Албански статистически институт
- Албания и албанците. Етнография
- Кратка история на Албания, 1912 – 1991
- Българите в Албания – повече от 1000 години реален факт (на български, английски и албански)
- Препратки от ОПИК за Албания
- Повече препратки относно албанското правителство
- Shqipërisë – Албания
- Албански портал (на английски)
- Albania Sport
- Чилев, Перикли. „Албания, Албанци“, София, 1922.
- Ризов, Никола. „Албанското възраждане“, София, 1909.
- Силяни, Лазар. „Кои се днешните албанци и техния език? (историческа справка)“, София, 1910.
|
|
|
|
|