Стоянка Мутафова: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м нераб. препр. към файл |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Кандидат за [[Световни рекорди на Гинес|Световен рекорд на Гинес]] в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. <ref>[http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/predlozhiha-stojanka-mutafova-za-knigata-na-gines.html „Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“], btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.</ref> |
Кандидат за [[Световни рекорди на Гинес|Световен рекорд на Гинес]] в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. <ref>[http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/predlozhiha-stojanka-mutafova-za-knigata-na-gines.html „Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“], btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.</ref> |
||
[[Файл:Stoyana Muki.jpg|ляво|мини|220x220пкс|Стоянка Мутафова с дъщеря си [[Мария Грубешлиева (актриса)|Мария Грубешлиева]] в гримьорната на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]]. ]] |
|||
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си [[Мария Грубешлиева (актриса)|Мария Грубешлиева]], с които провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, [[Стара Загора]], [[Кюстендил]], [[Русе]], [[Пазарджик]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Шумен]], [[Велико Търново]], [[Горна Оряховица]], [[Перник]], [[Велинград]], [[Силистра]], [[Тутракан]], Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, [[София]], и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете [[Левски (град)|Левски]], [[Трявна]], [[Поморие]], [[Бургас]], [[Пловдив]], [[Асеновград]] и др. |
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си [[Мария Грубешлиева (актриса)|Мария Грубешлиева]], с които провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, [[Стара Загора]], [[Кюстендил]], [[Русе]], [[Пазарджик]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Шумен]], [[Велико Търново]], [[Горна Оряховица]], [[Перник]], [[Велинград]], [[Силистра]], [[Тутракан]], Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, [[София]], и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете [[Левски (град)|Левски]], [[Трявна]], [[Поморие]], [[Бургас]], [[Пловдив]], [[Асеновград]] и др. |
||
Ред 107: | Ред 107: | ||
== Роли в театъра == |
== Роли в театъра == |
||
=== Народен театър „Иван Вазов“, гр. София<ref>[http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004,]с. 409 – 453.</ref> === |
=== Народен театър „Иван Вазов“, гр. София<ref>[http://nationaltheatre.bg/images/files/pdf/Letopis.pdf Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004,]с. 409 – 453.</ref> === |
||
* „Брониран влак |
* „Брониран влак 14 – 69“ (от [[Всеволод Иванов]], реж. [[Боян Дановски]]) – Варя (сезон 1949/1950) |
||
* „Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]) – дама от легацията (1949/1950) |
* „Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]]) – дама от легацията (1949/1950) |
||
* „В навечерието“ (от [[Камен Зидаров]] по едноименния роман на [[Иван Тургенев]], реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър |
* „В навечерието“ (от [[Камен Зидаров]] по едноименния роман на [[Иван Тургенев]], реж. [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]]) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър |
Версия от 16:56, 5 май 2019
Стоянка Мутафова | |
българска актриса | |
Други имена | Г-жа Стихийно бедствие |
---|---|
Родена | Стояна-Мария Константинова Мутафова 2 февруари 1922 г. |
Починала | 6 декември 2019 г. |
Активност | 1946 – до момента |
Родители | Константин Мутафов и Екатерина Мутафова |
Брачен партньор | Роберт Роснер, Леонид Грубешлиев, Нейчо Попов |
Деца | Мария Грубешлиева |
Значими роли | Баба Гицка, Госпожа Стихийно бедствие, Малу, баба Марийка и др. |
Награди | Орден „Стара Планина“ първа степен, орден „Кирил и Методий“, Народен артист, Заслужил артист, награда „Златен век“, почетен гражданин на София и Бургас |
Уебсайт | |
Стоянка Мутафова в Общомедия |
Стояна Константинова Мутафова е българска театрална и филмова актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и днес е позната на всички като Стоянка[1].
Биография
Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство.[2] През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия.[3] Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.[4].
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
Кандидат за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща на сцената актриса“. [5]
От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с които провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и др.
През 2019 г. Стоянка Мутафова отбелязва на своите 70 години на сцена и 97-ми рожден ден в зала 1 на НДК.
Личен живот
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51 г. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.[3]
Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).
Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ.[1] За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
Филмография
Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2011 – 2018 | Столичани в повече | 131 | баба Марийка Чеканова | |
2010 | Ако някой те обича | бабата на Нора | ||
2003 | Вчерашни целувки | София | ||
2007 | Ваканцията на Лили | 6 | ясновидката Стояна | |
2002 | Рапсодия в бяло | старица в старчески дом | ||
1999 | Стъклени топчета | майка на Албена | ||
1999 | Големите игри | 10 | Иванка Иванова, бабата на Мони | |
1993 | Пантуди | |||
1986 | Земляци-веселяци | |||
1984 | Наследницата | Велика Самсарова | ||
1984 | Бронзовият ключ | Самсарова | ||
1983 | Баш майсторът н-к! | Куна | ||
1985 | Златно сърце | 3 | баба Пембиша | |
1980 | Патиланско царство | 20 | баба Цоцолана | |
1978 | Федерацията на династронавтите | 3 | леля Гица | |
1978 | Топло | съдията | ||
1977 | Нечиста сила | 3 | врачката Марта | |
1977 | Темната кория | Калудка | ||
1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | готвачката Мария във 2-ра серия: „Шофьори“ | |
1973 | Бягство в Ропотамо | циганката | ||
1970 | Кит | баба Стойна | ||
1970 | Езоп | България / Чехословакия | Касандра | |
1969 | Любовницата на Граминя (L'amante di Gramigna) | Италия / България | сватовница | |
1968 | Бялата стая | майката на Рина | ||
1967 | Привързаният балон | фотографираната | ||
1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | съпругата на Локум Шекеров | ||
1962 | Двама под небето | будкаджийката | ||
1962 | Специалист по всичко | фризьорката | ||
1958 | Любимец №13 | Филева, касиер в ДП."Витоша" | ||
1956 | Точка първа |
Роли в театъра
Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[6]
- „Брониран влак 14 – 69“ (от Всеволод Иванов, реж. Боян Дановски) – Варя (сезон 1949/1950)
- „Дама в легацията“ (от братя Тур (Леонид Тубелски и Пьотър Рижей), реж. Кръстьо Мирски) – дама от легацията (1949/1950)
- „В навечерието“ (от Камен Зидаров по едноименния роман на Иван Тургенев, реж. Филип Филипов) – Зоя Никитишна Мюлер (1951/1952; 1953/1954; 1954/1955) – дебют на актрисата на сцената на Народния театър
- „Дванайсета нощ“ (от Уилям Шекспир, реж. Филип Филипов) – Мария (сезон 1951/1952)
- „Южно от 38 паралел“ (от Тхай Дян Чун, реж. Кръстьо Мирски) – жена (1951/1952)
- „Три сестри“ (от Антон Чехов, реж. Николай Масалитинов) – Наташа (1953/1954; 1955/1956)
- „Големанов“ (от Ст. Л. Костов, реж. Моис Бениеш) – Драгиева (1953/1954; 1954/1955; 1957/1958); Петранова (1954/1955)
- „Търси се Шекспир“ (от Хайнар Кипхард, реж. Стефан Сърчаджиев) – Щремхен (1954/1955; 1955/1956)
- „Таланти и поклонници“ (от Александър Островски, реж. Николай Масалитинов) – Смелская (1955/1956)
- „Салемските вещици“ (от Артър Милър, реж. Моис Бениеш) – Мерси Луис (1955/1956; 1956/1957)
- „Волпоне“ (от Бен Джонсон, преработка на Стефан Цвайг и Жюл Ромен, реж. Стефан Сърчаджиев) – Канина (1955/1956; 1956/1957)
Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[7]
- „Баня“ (от Владимир Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев) – мадам Мезалянсова (премиера – 7 април 1957 г.)
- „Баба, дядо, мама, татко и ние“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) – бабата (премиера – 8 юни 1957 г.)
- „Кралят отива на война“ (от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев по приказката „Новите дрехи на краля“ от Ханс Кристиян Андерсен, реж. Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов) – кралицата (премиера – декември 1957)
- „Изборен екран“ („Софийска хроника“) (реж. Стефан Сърчаджиев) – Димова; Пенелопа (премиера – декември 1957)
- „ДДТ“ (от Николай Тодоров и Захари Петров, реж. Енчо Багаров и Нейчо Попов) (премиера – 2 март 1958 г.)
- „Тайни“ (от Боян Дановски и Петър Славински, реж. Боян Дановски) – Йовка Дойнова (премиера – 14 ноември 1958 г.)
- „Дванайсетте стола“ (от М. Королев по едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров, реж. Гриша Островски) – Клавдия Петухова; бабичка; Ел. Станиславовна (премиера – ноември 1958 г.)
- „Криво седи – право съди!“ (от Енчо Багаров и Нейчо Попов, реж. Гриша Островски) (премиера – 19 септември 1959 г.)
- „Дървеница“ (от Владимир Маяковски, реж. Боян Дановски) – Розалия Павловна; старица (премиера – 23 ноември 1959 г.)
- „Предложение. Сватба. Юбилей“ (от Антон Чехов, реж. Методи Андонов) – Настася Фьодоровна Мерчуткина („Юбилей“) (премиера – 22 февруари 1960 г.)
- „Чичовци“ (от Иван Вазов, реж. Методи Андонов) – Селямсъзката (премиера – 17 октомври 1960 г.)
- „Свинските опашчици“ (от Ярослав Дитл, реж. Методи Андонов) – Спаленкова (премиера – 5 март 1962 г.)
- „Импровизация“ (от Валери Петров и Радой Ралин, реж. Гриша Островски) (премиера – 1 октомври 1962 г.)
- „Франк V“ (от Фридрих Дюренмат, реж. Гриша Островски) – Аполония Щройли (премиера – 18 февруари 1963 г.)
- „Третото желание“ (от Вратислав Блажек, реж. Методи Андонов) – майката (премиера – 17 юни 1963 г.)
- „Михал Мишкоед“ (от Сава Доброплодни). „Кандидати на славата“ (от Иван Вазов) (реж. Методи Андонов) – Мария („Михал Мишкоед“) (премиера – 11 ноември 1963 г.)
- „Червен смях“ (по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев, реж. Боян Дановски, Гриша Островски и Методи Андонов) (премиера – 18 септември 1964 г.)
- „Смъртта на Тарелкин“ (от Александър Сухово−Кобилин, реж. Методи Андонов) – Людмила Спиридоновна Брандахлистова (премиера – 15 февруари 1965 г.)
- „Среднощна история“ (от Шон О'Кейси, реж. Гриша Островски) – мис Мози (премиера – 1 ноември 1965 г.)
- „Ревизор“ (от Николай Гогол, реж. Методи Андонов) – Анна Андреевна (премиера – 29 май 1966 г.)
- „Големанов“ (от Стефан Л. Костов, реж. Нейчо Попов) – баба Гицка (премиера – 24 ноември 1966 г.)
- „Суматоха“ (от Йордан Радичков, реж. Методи Андонов) – крокодил (премиера – 30 март 1967 г.)
- „Мистерия буф“ (от Владимир Маяковски, реж. Методи Андонов) – Матусал (премиера – 3 ноември 1967 г.)
- „Сняг“ (от Валери Петров, реж. Гриша Островски) (премиера – 6 април 1968 г.)
- „Щръклица“ (от Панчо Панчев, реж. Вили Цанков) – стрина Гена (премиера – 10 ноември 1968 г.)
- „Старчето и стрелата“ (от Никола Русев, реж. Методи Андонов) – Онарта; вещицата (премиера – 5 май 1969 г.)
- „Женитба“ (от Николай Гогол, реж. Нейчо Попов) – Фьокла (премиера – 15 февруари 1971 г.)
- „Фаталната депеша“ (от Орлин Орлинов, реж. Борис Спиров) – Каракас Никулчева (премиера – 17 април 1971 г.)
- „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г“ (от Георги Мишев, реж. Гриша Островски) – Въцка (премиера – 14 април 1972 г.)
- „Тартюф или Измамникът“ (от Жан−Батист Молиер, реж. Кръстю Мирски) – Дорина (премиера – 11 декември 1972 г.)
- „Кораб с розови платна“ (от Борис Априлов, реж. Никола Петков) – Начева (премиера – 5 април 1974 г.)
- „Януари“ (от Йордан Радичков, реж. Любомир Шарланджиев) – Софрона (премиера – 11 и 12 януари 1975 г.)
- „Коктейл“ (от Алдо Николай, реж. Павел Павлов) – Флавия (премиера – 5 май 1975 г.)
- „Енергични хора“ (от Василий Шукшин, реж. Борис Спиров) – Сергеевна (премиера – 30 и 31 януари 1976 г.)
- „Състезанието“ (от Петър Караангов, реж. Александър Попов) – пишеща (премиера – 22 октомври 1976 г.)
- „Как се обира една банка“ (от Сами Фаяд, реж. Борис Спиров) – вдовицата (премиера – 20 и 21 октомври 1978 г.)
- „И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски, реж. Младен Киселов) – Мамаева (премиера – 16 и 17 декември 1979 г.)
- „От много ум… Вражалец“ (от Стефан Л. Костов, реж. Асен Шопов) – баба Кунка (премиера – октомври 1980 г.)
- „Госпожице, да му отпуснем края“ (от Любомир Пеевски по текстове на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Подвързачов, Стоян Миленков и Иван Андрейчин, реж. Маргарита Младенова и Младен Киселов) – г−ца Сийка де ла Фурия (премиера – януари 1981 г.)
- „Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ (от Иво Брешан, реж. Уляна Матева) – Мара Миш (премиера – 25 октомври 1981 г.)
- „Биволът“ (от Иван Радоев, реж. Младен Киселов) – бабката (премиера – 28 и 30 декември 1981 г. и 2 януари 1982 г.)
- „Игра на котки“ (от Ищван Йоркейн, реж. Николай Поляков) – Ержи Обран (премиера – 28 и 29 април 1982 г.)
- „Кошници“ (от Йордан Радичков, реж. Младен Киселов) – мургавата кошничарка (премиера – 27 ноември 1982 г.)
- „Новото пристанище“ (от Стефан Л. Костов, реж. Николай Поляков) – г−жа Букова (премиера – 20 февруари 1984 г.)
- „Дело“ (от Александър Сухово−Кобилин, реж. Крикор Азарян) – Ана Антонова Атуева (премиера – 12 април 1986 г.)
- „Одисей пътува за Итака“ (от Константин Илиев, реж. Иван Добчев) – Добър ден (баба Стойна) (премиера 6 и 7 октомври 1986 г.)
- „Сватба“ (от Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова) – Йохана (премиера – 1 и 2 март 1987 г.)
- „Балкански синдром“ (от Станислав Стратиев, реж. Иван Добчев) – баба Кера (премиера – 10 май 1987 г.)
- „Арсеник и стари дантели“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Здравко Митков) – Марта Брустър (премиера – 6 и 7 февруари 1988 г.)
- „Светото семейство“ (от Дьорд Швайда, реж. Николай Поляков) – майката (премиера – 9 юни 1988 г.)
- „Мъртви души“ (от Михаил Булгаков по едноименното произведение на Николай Гогол, реж. Здравко Митков) – Коробочка (премиера – 11 януари 1989 г.)
- „Л’Апети виен ан манжан или Обичате ли човешко?“ (от Мирон Иванов, реж. Здравко Митков) – Кейт (премиера – 28 и 29 април 1989 г.)
- „Балкански шпионин“ (от Душан Ковачевич, реж. Николай Поляков) – Даница Чворович (премиера – 13 и 14 април 1990 г.)
- „Трупът-фантом или Нож в гърба“ (от Робер Тома, реж. Илия Добрев) – Алис Постич (премиера – 23 март 1992 г.)
- „Пет бременни пиеси“ (от Дарио Фо и Франка Раме, реж. Пламен Марков) – Анна (В: „Бременната баба“) (премиера – 13 януари 1993 г.)
- „Великолепният рогоносец“ (от Фернан Кромелинк, реж. Пламен Марков) – дойката (премиера – 10 януари 1996 г.)
- „Кукер кабаре“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – г−жа Роз Пепа, екстрасенс (премиера – 13 март 1997 г.)
- „Преди последния спектакъл“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) – кака (премиера – 15 април 1998 г.)
- „Ревизор“ (от Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева) – Ана Андреевна (премиера – 12 февруари 1999 г.)
- „Вчерашни целувки“ (от Юрий Дачев, реж. Бина Харалампиева) – София (премиера – 13 и 14 януари 2000 г.)
- „Кукер кабаре 2 (+ най−доброто от „Кукер кабаре“)“ (от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев) (премиера – 11 юни 2001 г.)
- „45 години не стигат (Българската мечта)“ (от Иван Кулеков, реж. Рашко Младенов) – баба Пена; феноменалната баба (премиера – 10 юни 2002 г.)
- „Шокова терапия“ (от Йордан Попов, реж. Рашко Младенов) (премиера – 9 юни 2003 г.)
- „Жега“ (от Николай Волев по мотиви на „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов, реж. Николай Волев) – Невена (премиера – 10 ноември 2003 г.)
- „Евроспорт“ („Квартет“) (от Дьорд Шпиро, реж. Бина Харалампиева) – съпруга (премиера – 22 януари 2004 г.)
- „Виж ми окото“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 7 юни 2004 г.)
- „Космонавти“ (от Илко Иларионов, реж. Димитър Стоянов) – Веса Бръмбарова (Сокол 2) (премиера – 7 април 2005 г.)
- „Магистратите също плачат“ (от Кръстьо Кръстев, Йордан Попов и Михаил Вешим, реж. Рашко Младенов) (премиера – 13 юни 2005 г.)
- „Квартет“ (от Роналд Харвуд, реж. Десислава Боева) – Сесили Робсън (премиера – 6 ноември 2006 г.)
- „Столовете“ (от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов) (юни 2009 г.)
- „И най-мъдрият си е малко прост“ (от Александър Островски, реж. Иван Урумов) – Манефа (февруари 2011 г.)
- „Столетие мое“ (от Мишел Лоранс, реж. Владимир Петков) – Малу (април 2012 г.)
- „Златният телец“ (от Юрий Дачев по мотиви от едноименния роман на Иля Илф и Евгений Петров, реж. Бина Харалампиева) (октомври 2013 г.)
- „Скакалци“ (от Ст. Л. Костов, реж. Богдан Петканин) – баба Йовка (октомври 2013 г.)
Театър „Възраждане“, гр. София
- „Пепеляшка“ (13 ноември 1994 г.)
- „Капан за мишки“ (от Агата Кристи, реж. Бина Харалампиева) (25 март 2006 г.)
Театър 199, гр. София
- „Куклата“ (8 април 1981 г.)
- „Черни очи за случайни срещи“ (22 май 1984 г.)
Други театрални сцени
- „Госпожа Стихийно бедствие“ (от Алдо Николай, реж. Николай Атанасов-Шуши) – Олга
- „Мама – Веселата вдовица“ (комедия по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
- „Палавите вдовици, съседки“ (комедия от Азис Несин, реж. Николай Атанасов−Шуши)
- „Безумната лейди Джулия“ (по Мортимър и Кук, реж. Николай Атанасов-Шуши)
- „Парижки лудории“ (от Жан-Клод Дано, реж. Дидо Мачев)
- „Началото на края“ (от Себастиен Тиери, реж. Андрей Калудов)
Телевизионен театър
- „Коледна песен“ (1988) (Чарлз Дикенс) – мюзикъл
- „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
- „Старчето и стрелата“ (1982)
- „Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов)
- „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
- „Коктейл“ (1978) (Алдо Николай)
- „Вражалец“ (1976) – мюзикъл
- „Телерезада“ (1974)
- Роял Бьозендорфер (реж Д. Шарков)
Награди и отличия
- Орден „Св. св. Кирил и Методий“, I степен – 1962 г.
- Почетно звание „Заслужил артист“ – 1963 г.
- „Народен орден на труда“, златен – 1972 г.
- Почетно звание „Народен артист“ – 1977 г.[8]
- Орден „„Народна република България““ – II степен (1982).
- „Награда на САБ за цялостно творчество“ (1999).
- Почетен гражданин на София – 2000 г.[9]
- Номинация за Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ – 2001 г.[10]
- Орден „Стара планина“ – 2002 г.[11]
- Почетен гражданин на гр. Бургас – 2002 г.[12][13]
- Награда „Аскеер“ – 2002 г.[14][15][16]
- Знак „Златен век“ – 2012 г.[17]
- Почетен гражданин на гр. Средец – 2012 г.
- „Златен Кукерикон“ на името на Георги Калоянчев – 2013 г. (на първото издание на наградите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“[18]
- „Златен Перперикон“ – 2013 г.[19][20]
- „Златна бленда“ на „Jameson“ – за ролята на баба Марийка в сериала „Столичани в повече 2013 г.[21]
- Награда – България си ти – 2015 г.
- Почетната грамота за „Принос в културата и обогатяването на световното театрално изкуство“ – 2015 г.
- Почетен знак на град Трявна, 2018 г., връчен по време на „Славейкови дни“
- Почетен знак на град Левски, юли 2018 г. връчен по време на „Празници на изкуствата – Парцалев 2018“
- Почетен знак на град Поморие, август 2018 г.
- Почетен знак на Община Бургас, 15 март 2019 г., връчен в Дом на Нефтохимика от г-жа Й. Ананиева, зам. кмет на Община Бургас
- Голяма награда за изключителни постижения в световното театрално изкуство, „Парад на изкуствата“ ноември 2018 г. София
- Почетен знак на „Европейска столица на Културата“ 2019, Пловдив
- Почетен знак на Община Асеновград
Източници
- ↑ а б Стоянка Мутафова: С Калоянчев още се караме! // Blitz.bg. 21 октомври 2005. Посетен на 11 ноември 2007.
- ↑ Нели Пигулева, „Невероятната Стоянка Мутафова се обясни в любов на Русе“, utroruse.com, 1 март 2013 г.
- ↑ а б Урок по родолюбие, предаване на БНТ
- ↑ Стоянка Мутафова празнува рожден ден // Посетен на 11 ноември 2007.
- ↑ „Предложиха Стоянка Мутафова за „Книгата на „Гинес“, btvnovinite.bg, 18.11.2016 г.
- ↑ Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004,с. 409 – 453.
- ↑ Гюлева, Веселина, Никола Вандов, Мария Вандова, Вяра Младенова. Сатиричен театър „Алеко Константинов“: летопис април 1957—май 2007. София: Валентин Траянов, 2007.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ „Стоянка Мутафова и 3-ма писатели стават почетни граждани на София“, vesti.bg, 26 май 2000 г.
- ↑ Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“ // news.bg, 01.11.2001. Посетен на 16.02.2016. (на български)
- ↑ „Петър Стоянов ще връчи 13 ордена „Стара планина“ на бележити българи“, news.bg, 11 януари 2002 г.
- ↑ „Стоянка Мутафова стана почетен гражданин на Бургас“, news.bg, 13 февруари 2010 г.
- ↑ С протокол №32/13.02.2002 г. на Общински съвет – Бургас. Виж „ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас“ на сайта на община Бургас.
- ↑ „Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“ 2002“, сайт на наградите „Аскеер“.
- ↑ Ясмина Александрова, „Първи „Аскеер“ за Мутафова“, сп. „Тема“, бр. 21 (34), 27 май 2002 г.
- ↑ Патриция Николова, „Стоянка Мутафова с „Аскеер“ 2002“, в. „Сега“, 13 април 2002 г.
- ↑ „Вежди Рашидов връчи на Стоянка Мутафова наградата „Златен век“ с огърлие“, dariknews.bg, 3 февруари 2012 г.
- ↑ Петя Славова, „Стоянка Мутафова с награда „Георги Калоянчев“, dnes.bg, 21 март 2013 г.
- ↑ „Великата Стоянка Мутафова е тазгодишната носителка на „Златен Перперикон“, в. „Арда News“, 29 юни 2013 г.
- ↑ Ирина Ангелова, „Връчват на Стоянка Мутафова „Златен Перперикон“, в. „Стандарт“, 29 юни 2013 г.
- ↑ „Под прикритие“ е големият победител в първото издание на Jameson Златна бленда“, drugotokino.bg, 11 ноември 2013 г.
Библиография
- Севелина Гьорова. Стоянка Мутафова: Жрица на смеха. София: Български писател, 1997.
- Стоянка Мутафова. Герой на мегдана (автобиография, обработена от Юрий Дачев), София: Епсилон–ЕЛСТ, 1997.
- Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Когато се подстригват мравките. София: Слънце, 2001.
- Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие (мемоари). София: Знаци, 2009.
- Юрий Дачев. Стоянка Мутафова: Една фурия на 90. София: Слънце, 2012.
- Мария Грубешлиева. Стоянка Мутафова: Добър вечер, столетие мое. – Официална биография, София: Catch a Story, 2017, 400 стр.
Външни препратки
- От и за Стоянка Мутафова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- ((en)) Стоянка Мутафова в Internet Movie Database
- ((ru)) Стоянка Мутафова в КиноПоиск
- ((ru)) Стоянка Мутафова в Кино-Театр
- Официален Фейсбук Профил на Стоянка Мутафова
|
- Български комици
- Български актьори и актриси
- Театрални актьори и актриси
- Възпитаници на Софийския университет
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
- Носители на орден „Стара планина“
- Заслужили артисти (България)
- Народни артисти (България)
- Носители на Аскеер
- Почетни граждани на Бургас
- Почетни граждани на Средец
- Почетни граждани на София
- Родени в София