Виталий Гинзбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виталий Гинзбург
руски физик

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище

Националност Флаг на Русия Русия
Религия атеизъм[1]
Научна дейност
Област Физика
Образование Московски държавен университет „Ломоносов“
Работил в Физически институт Лебедев
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (2003)
Виталий Гинзбург в Общомедия

Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 октомври 1916 г. в Москва, Руска империя. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1938, защитава кандидатска (1940) и докторска (1942) дисертации в същия университет. Оттогава работи във физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките.

Умира на 8 ноември 2009 г. в Москва на 93-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-важните му научни приноси са феноменологична теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950, теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма (като йоносферата), теория за произхода на космическите лъчи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • О науке, о себе и о других. 3-е изд., доп. М.: Физматлит, 2003, 544 с.
  • О физике и астрофизике: статьи и выступления. 2-е изд., перераб. и доп. М.: Наука, 1992, 528 с.
  • Теоретическая физика и астрофизика. Дополнительные главы. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1980, 505 с.
  • Теория распространения радиоволн в ионосфере. М., Гостехиздат, 1949, 358 с.
  • в съавт. с Альперт Я. Л., Фейнберг Е. Л. Распространение радиоволн. М., Гостехиздат, 1953, 884 с.
  • в съавт. с Агранович В. М., Кристаллооптика с учетом пространственной дисперсии и теория экситонов. М.: Наука, 1960, 376 с.
  • в съавт. със Сыроватский С. И. Происхождение космических лучей. М.: Издательство АН СССР, 1963, 385 с.
  • Распространение электромагнитных волн в плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1967, 685 с.
  • в съавт. с Рухадзе А. А. Волны в магнитоактивной плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1975, 254 с.
  • в съавт. с Цытович В. Н. Переходное излучение и переходное рассеяние. М.: Наука, 1984, 360 с.
  • в съавт. с Андрюшин Е. А. Сверхпроводимость. М.: Педагогика, 1990, 112 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. II. Термодинамика и молекулярная физика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 176 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. IV. Оптика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 272 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. V. Атомная физика. Физика ядра и элементарных частиц. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 184 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vitaly Ginzburg obituary, Публикувано в: Гардиан, Низ с името на автора: Frank Close, Дата на публикуване: 15 ноември 2009 г., Цитат: Ginzburg was a vehement atheist, and strongly opposed the growing role of the Russian Orthodox church in state affairs after the 1991 Soviet collapse..